БТПП огласи поредица от възражения по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията (станал известен като „законопроект за търговските вериги”), имащ за цел да спре дискриминирането на българските производители от големите търговски вериги. Според Палатата с предлаганите промени в закона се нарушават три основни конституционни принципа: на разделение на властите; на свобода на договарянето; на равнопоставеност на стопанските субекти. Всъщност от БТПП упрекват законотворците, че с предлаганите от тях текстове дават на Комисията за защита на конкуренцията освен правораздавателна и нормотворческа функция, изкривяват конкурентната среда и задължават търговските вериги да подписват типови договори (вместо да има свободно договаряне).
Тепърва авторите на законопроекта и депутатите от съответните комисии ще обсъждат дали и доколко възраженията на БТПП са основателни. Остава обаче големият въпрос за равнопоставеността на българските производители, желаещи техните стоки да присъстват в големите търговски вериги без да им се налагат дискриминационни и непазарни условия. Именно тези деформации на пазарните механизми водят до парадокса продажбата на български стоки в магазини на територията на България да е губещ бизнес. Това е и причината, подтикнала през април 2013 г. представители на Съюза „Произведено в България” да заявят, че свитото потребление и високата безработица в страната са резултат от липсата на адекватна политика за стимулиране на родното производство и да обвинят управляващите, че за сметка на правилата на честната търговия у нас има "данъчен рай" за чуждите търговци и "ад" за българския работодател.
Оттогава и до ден участници на пазара и анализатори твърдят, че с картелни споразумения големите търговски вериги в България (повечето от които имат задгранични собственици) налагат монопол и търговски политики, чиято цел е извличане на максимални облаги за тях и притискане на българските производители. Твърди се още, че в собствените си държави и в повечето страни от ЕС големите търговски вериги договарят отстъпки, които не прилагат спрямо българското производство, а обратно – "товарят" го с 15-20 до 30 процента отгоре. Според социолога Кънчо Стойчев, държавата няма механизми за защита на малкия и средния бизнес у нас и тотално е отстъпила по отношение на регулацията и контрола.
Както се вижда, това са обществено-значими проблеми, чието разрешаване се търси от години. Едва на 30 април тази година, обаче, парламентът прие на първо четене промените в Закона за защита на конкуренцията.
Опит за законодателно уреждане на отношенията между родните производители и големите търговски вериги имаше още в предишното Народно събрание, когато депутатите успяха да приемат измененията. Тогава обаче президентът Росен Плевнелиев наложи вето върху промените в закона, а времето не стигна на депутатите да го прегласуват.
Сред най-големите защитници на промените е народната представителка от БСП Лява България Корнелия Нинова, която не се умори да повтаря, че целта на законопроекта е да се гарантира спазването на конкуренцията, както и изравняване на пазарните условия между българските производители и търговските вериги. Според Нинова от години съществуват нелоялни практики и дори злоупотреби спрямо родните производители. Нинова твърди, че разполага с факти, според които големите търговски вериги притискат производителите и ги поставят пред условия, които водят до фалити.
Като цяло идеята може да бъде положителна, но дяволът е в детайлите, коментира неотдавна депутатът от Реформаторския блок Мартин Димитров, като не скри песимизма си, че в сегашния си вид законът надали ще бъде успешен и настоя да бъдат направени сериозни поправки между първо и второ четене.
За същото алармира и БТПП в своето становище, за което вече стана дума. За съжаление, у нас неведнъж се е случвало, образно казано, залитания в една посока да бъдат заменяни със залитания в друга посока.
Българските производители имат нужда от равнопоставеност с чуждестранните доставчици на стоки за големите търговски вериги, която да им даде възможност да докажат, че са конкурентноспособни като качество и цени. Никому не е нужно да пропъждаме от българския пазар “Била” или “Кауфланд”, или “Лидл”, или “Карфур”, или “Пенимаркет”, или която и да е друга от големите търговски вериги, стъпили в десетки държави. Само че – без извинение за сравнението – не е и нужно да ги отглеждаме по начина, по който мнозина дундуркат западните туристи по Черноморието за сметка на българите, които от социализма та до днес се третират като клиенти “втора ръка”.
Сам по себе си принципът “Изберете българското” няма да струва пукната пара, ако по щандовете новозеландските агнета, немското краве масло, македонските домати или унгарските кренвирши са по-евтини и по-качествени от българските при равни условия за достъп на българските и чуждите производители.
Конкуренцията не търпи уговорени мачове…
Това е положението. Крайно време е нашите производители да акцентират върху качеството, а не само върху българското.