Кой скрои шапката на сигурността?

Загрижеността за сигурността на държавата и гражданите е част от обилната реторика на повечето политици. Обилно, напоително, наводняващо, а следователно – унищожително.

Ако политиката беше мъжка работа, в хубавия смисъл на думата, то би следвало политиците да се стремят да увеличат мощта на държавата. Ако приемем, че мощта се базира на дух, сила, мъдрост и се изявява в знания, пари, сигурност, то индуктивно погледнато има причини и дори се залага възможност базата да бъде корумпирана.

Икономиката на една държава, като фундамент на сигурността и резултат от знанието, е определяща за цялата бюджетна рамка – и в приходната и в разходната част.

Бюджет 2016 отправи ясните си послания в месеца на Будителите. Не се очакват инвестиции следващите 3 години. Не се очаква смислено увеличение на вътрешните инвестиции, измерени с фирмените кредити. Ако стрес-тестът на банковата система през 2016 година предположи необходимост от капиталова подкрепа, се оставя възможност за едно кредитче от 3.1 млрд. лева. Очаква се икономически ръст от 2.1 %, в които не знам какво точно е калкулирано, но по странно стечение на анализа, ЕК, МВФ, ЕБВР предвиждат ръст до 1.3%.

Една „добра“ новина от сферата на „страната на чудесата“ – няма да правим стрес тест на българската система за сигурност при отприщване на бежанската вълна, защото България е толкова икономически неинтересно място, че бежанците сами бягат от тук. Вероятно, за да няма и в бъдеще подобни проблеми, то няма да развиваме и икономика.

Министерството на икономиката (МИ) заявява, че ще се бори за „подобряване конкурентоспособността на националната икономика, ще я преструктурира в икономика на знанието, за да постигне устойчив ръст и предвид, че инвестициите в България на 70% са от обществените поръчки, то странно изглежда фактът, че в бюджета на МИ в графа „Политик за устойчиво развитие“, точка „Прозрачна система на Обществени поръчки“ стои мъдрата арабска цифра 0(нула). Иначе, МИ ще развива икономически политики в периода 2016 г. – 2018 г. със само 72 милиона лева от държавните пари, а останалите съответно 174, 327, 484 милиона лева са средства от фондовете на ЕС. Надяваме се поне да се усвоят по принципа на диверсификацията, а не по принципа на унификацията на един или пет бизнес колоса.

По данни на Министерството на финансите (МФ), ПЧИ (преки чуждестранни инвестиции) , кредити за фирми и потреблението в периода 2013 г. – 2018 г. като % от БВП са:

2013

2014

2015

2016

2017

2018

ПЧИ

3.7

3.6

3.2

3.2

3.3

3.3

Кредити за фирми

-0.2

-1.6

0.4

1.1

1.9

2.6

Потребление

-1.3%

2.4

1.4

2.2

2.7

2.9

Както и да се погледне, инвестиционните перспективи са ниски и то най-вече поради висок политически риск, малък вътрешен пазар и неадекватна административна среда. По тези три въпроса няма какво повече да се каже, предвид, че се преговарят от 25 години.

Очевидно е, че нарастването на потреблението ще е изцяло функция на държавни кредити, които ще се инвестират в доходи на част от заетите в държавната сфера, което не е дори толкова лош вариант, но истината е, че покупателната способност ще спадне от повишаване на инфлацията, цените, по-ниския реален икономически ръст и некалкулираните ефекти-дефекти от международната обстановка, включваща кризи, войни, бежански вълни, геополитически претенции и т.н.

Така дефицитите ще се увеличават и ще е трудно да коментираме дали консолидацията на бюджета е мисията (не)възможна. Картината, предоставена от МФ е прогнозна и само „Том Круз“ може да я реализира.

Бюджетът де факто е реалния измерител на сигурност на държавата, защото изразява възможностите ѝ да се образова, развива и защитава. Следователно тя, сигурността, не може да се определи от баланса на цифрите, от министъра на финансите и неговия екип. Те могат само да облекат в числа политики, определени от Министерския съвет и Народното събрание и да предложат пътища за финансиране на дефицитите и тяхното възстановяване. До тук.

По-интригуващ е фактът, че системата за сигурност на Република България иска да напусне. Изобщо няма да се съглася с политици-популисти, свикнали от години да приказват, но не и да мислят самостоятелно, че орязването на придобивките за служителите в сектор „Сигурност и отбрана“ е въпрос на пари и съкращаване на разходите.

Това е политика, тенденция, резултатираща от нечия стратегия. Тенденция, която е заложена в системата – ниски заплати, за да са подчинени и лимитирани в мотивацията си. И понеже България, по силата на неизвестните обстоятелства, въпреки 25 годишните ликвидационни проекти оцелява и все още има хора които искат и да оздравее, то финансовото, системното и психологическото унижение ще продължи да рови до пълно разораване на целината наречена единен народ. В друго общество, а може би и в друго утопично време, щеше да има елити и те ще са именно хората от сектор „Сигурност и отбрана“ заедно с учители, лекари, учени, инженери… А днес професионализмът и компетентността отмъщават с бягство на посредствеността., с което, за съжаление, я захранват.

От години наблюдаваме арбитраж между министри и общество. Крайният резултат е винаги един и същ – обществото е защитено от „доброто ченге“. Но някак си не ми се иска след време да чуем и от него, че проблемът е бил кадрови. Чухме вече такава позиция – от един бивш млад политик.

В 21-ви век приликата в политиката и борсовата търговия става все по-налична. На борсата се търсят подценени акции, инвестира се в нарастващи и неразвити пазари и се продават всички онези активи, които има вероятност да са стигнали своя пик. Да са надценени. Мислете върху това.

Техническият анализ на движението на акциите на политически субекти, които се декапитализираха ще покаже, че идва момент на поврат, с което започва да се чертае низходящата част на синусоидата, т.е. трендът се обръща .

Сам по себе си бюджетът е Политиката и той ще отрази движението на кривата на търсене и предлагане на определени политики. Няма да предполагам кои са агентите на търсенето и предлагането. Ще разсъждавам само върху пресечената точка, защото май дойде време да се притесним за оцеляването си – физическо, психологическо, духовно, национално, интелектуално, геополитическо.

Бюджетният смисъл на въпроса за сигурността на държавата е двузначен. Веднъж от гледна точка на възможното му финансиране, т.е. бюджетни приходи от вътрешни (икономика, вътрешен дълг) и външни източници (външен дълг), и втори път като тенденция, заложена във времето, за начина на усвояване на тези пари. Да поговорим в числа (в хиляди лева):

2013

2014

2015

2016

БВП

81 971 000

83 612 000

85 967 000

88 282 000

Консолидиран държавен дълг

14 731 000

22 560 000

24 335 240

27 476 000

Годишен бюджетен приход

18 403 617

19 262 702

18 247 592

20 592 906

Годишни бюджетни разходи за

МО

1 080 465

1 021 475

954 589

1 003 089

МВР

1 131 320

999 556

1 031 760

1 126 977

ДАНС

85 443

112 247

107 924

97 324

НРС

18 175

17 474

20 400

20 700

НСО

35 254

32 984

31 616

33 916

ОБЩО сектор Сигурност и отбрана

2 350 657

2 183 736

2 146 289

2 282 006

Процент към БВП

2.9

2.6

2.5

2.6

Процент към бюджетните приходи

12.8

11.3

11.8

11.1

Явна е тенденцията към снижаване на разхода за сектор Сигурност и отбрана от 2013 г. насам спрямо бюджетните приходи. Като процент от БВП, може да се твърди, че изменението не е драстично – средната стойност през разглежданите години е 2.65, като стандартното отклонение е максимум 0.25.

Икономическият ръст не се отразява на разходите в сектора, а би следвало да има положителна корелация (както и отрицателна при социалните разходи.) Може да направим извод за застой.

На фона на данните, би могло да се съпоставят вноските на Република България в общия бюджет на ЕС и в НАТО Средно претеглено, вноските за ЕС са около 1 млрд. лева, а тези за НАТО 26 милиона годишно. Първата вноска би следвало да работи върху подобряване на икономическата и административната среда, която от своя страна да влияе върху сигурността на държавата и нацията, допълнително гарантирана от членството в НАТО с втората сума.

Но както се опитвам да кажа, не в парите е проблемът, а в целта и начина на тяхното изразходване.

Относно вътрешното бюджетиране в сектор „Сигурност и отбрана“ първо впечатление прави, че финансовите данни са налични публично. Искрено се надявам една голяма част от бюджета да е за политики и инструменти, а не за персонал, защото в противен случай, всеки има цена и тя е написана. Така гражданското ми усещане за несигурност и заплаха, ме навежда на въпроси, касаещи политиките на тези ведомства и министерства, тяхната ефективност и системността в осъществяване на превенция и обслужване на стратегия в полза на запазване на нацията и нейното развитие. Не съм оптимист за това. И да се върнем към първоначалния въпрос – „Кой скрои шапката и за кого е зайчето?“.

Казано по друг начин, министърът на финансите няма властта да налага стратегически политики по икономическо развитие и сигурност на държавата и нацията, и е смешно да бъде обвиняван. Но пък е много удобно.

Ако някога България има собствен план, стратегия, национална доктрина или нещо такова, което да неглижира стратегиите на останалите участници в международната политика, то ще има и политики и съответно бюджет, които да работят за целта. А иначе, остава „удоволствието“ да наблюдаваме активни мероприятия на различни сценаристи, „приказки от шипковия храст“ на различни родни политици и изявления от патриотично естество от ред родолюбци, изглежда станали придатък на чужди стратегии и програми.

С цялото си разбиране за взаимосвързаността в живота, политиката, обществото, нациите, обичаите, психологиите…, все пак е естествено действията да се основополагат на идеята за самоуважение, оцеляване и развитие, дори като част от симбиозата (биологично явление, при което малкият екземпляр оцелява, внедрявайки се в жизнените процеси на големия).

.и защото политиката е концентриран израз на икономиката (Маркс), то каквато икономиката, такава и политиката.

Данните в текста са от официалната страница на МФ, закони/законопроект за републиканския бюджет на РБ за 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г.

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.