#Кой? поиска патент върху #Кой

Дружеството “Пресмаркет” ЕООД, собственост на “Нова българска медийна група холдинг” АД и управлявано от майката на депутата от ДПС Делян Пеевски – Ирена Кръстева, е подало заявка в Патентното ведомство за правата върху словната марка “#Кой”, съобщи в блога си финансовият журналист Мирослав Иванов, чието име се среща многократно в списъците на посетителите на банкера Цветан Василев, изтекли в медиите.

Справка в онлайн регистъра на Патентното ведомство потвърждава информацията на Иванов. Оттам се вижда, че заявката е направена на 30 април от “Пресмаркет” ЕООД, регистрирано на адрес ул. “Екзарх Йосиф” № 119 в София.

Заявката е за множество дейности, между които различни видове канцеларски изделия, полиглафска продукция, абониране за вестници, организиране на изложби, преглед на печата, предоставяне на бизнес информация чрез уеб сайт, рекламни материали, листовки и брошури, представления на живо, репортерски и фотографски услуги и услуги на артисти.

През периода 2001-2010 г. марката “#КОЙ” е била запазена от фирмата “Алба-С”. Първоначално тя е собственост на съпругата на Петьо Блъсков – Милена Попова-Блъскова и управлявана от сина му – Петър Блъсков-младши, а в последствие собствеността и управлението се сменят. Става дума за едноименно списание, което Блъсков издаваше. С пет години закъснение, Ирена Кръстева, която купи вестниците “Телеграф”, “Монитор” и “Политика” от Блъсков, решава отново да запази марката.

Междувременно хаштагът #Кой се превърна в запазена марка за назоваване на политико-икономически зависимости след като въпросът “Кой предложи Делян Пеевски за председател на ДАНС?” преди две години така и не получи смислен отговор от тогавашните управляващи, а отказът да отговорят доведе до продължителни протести срещу кабинета “Орешарски”.

Юристът Емил Георгиев, който е  адвокат и представител по индустриална собственост в сферата на марките, географските означения и промишлените дизайни, коментира в профила си във “Фейсбук”, че  заявката се отнася до стоки и услуги в класове 16 (хартия, книги, вестници, печат), 35 (търговски сделки, реклама, маркетинг) и 41 (издателска дейност, публикуване онлайн).

Ето какви правни разяснения прави той по темата:

“Първото, което прави впечатление е, че заявката е подадена на 30 април 2015, а второто – че статусът ѝ гласи “неплатени такси”.

Защо това е важно?

Чл. 36, ал. 2 от Закона за марките и географските означени (ЗМГО) предвижда, че

“За всяка заявка с установена дата на подаване се проверява дали е приложен документ за платени такси по чл. 32, ал. 6 . Когато документът не е приложен, на заявителя се предоставя едномесечен срок за отстраняване на недостатъка. До един месец след изтичането на този срок таксите могат да бъдат платени в двоен размер. Ако в този срок таксите не бъдат платени, заявката се смята за оттеглена.”

Това, което не знаем, е кога Българско патентно ведомство е установило неплащането на таксите, съответно кога е известило заявителя за това обстоятелство и кога изтича срокът, в който таксата може да бъде платена в двоен размер.

С оглед генерално бавния темп, с който работи БПВ, е напълно възможно заявителят все още да е в срок, т. е. да има време да си плати таксите.

Не го ли стори, обаче, заявката му ще се счита оттеглена, т. е. няма да е произвела никакви правни действия.

Все пак дори да получи ‪#‎регистрация‬, може ли нейният притежател да ‪#‎забрани‬ на трети лица да я използват, например, за коментар на актуални събития у нас?

Не, не може.

Това е така, защото съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗМГО

“Правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в ‪#‎търговската‬ ‪#‎дейност‬ знак, който:

1. е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана;

2. поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката;”

а така насоченият коментар, това знае всеки, не попада в хипотезата на “използване в търговската дейност”.

Какъв тогава е смисълът от заявката и евентуалната ѝ регистрация ли?

Вероятно се търси ефект на сплашване, тъй като мнозинството от неупътени потребили би било респектирано от наличието на регистрирана марка.

Да не забравяме, че у нас нарушението на право върху марка представлява престъпление от общ характер, което се преследва по почин и инициатива на прокуратурата.

Да не забравяме също така, че прокуратурата доста често разпорежда досъдебни производства срещу лица, колкото и безпочвени и безсмислени да са обвиненията срещу тях.

Такава е тя, прокуратурата.

А всички ние знаем #Кой е шефът там, или?”

Източник: Дневник