Когато светът казва на ислямисткия тероризъм държава….

Mideast Iraq

илвияКой кръсти ислямистките терористи “ислямска държава” и защо това словосъчетание се използва от всички?

Ислямистите се провъзгласиха за нещо, което не са и няма да бъдат. Но светът прие тяхното “име” и се зае да го повтаря. Властите в засегнатите страни не възроптаха срещу незаконното погазване на техния държавен интегритет. Защо не отправиха протестни ноти, когато политици и медии масово започнаха да говорят за “ислямска държава” в териториите на Сирия, Ирак и Леванта?

Може ли някой да си представи, че утре терористи ще обявят за своя държава или столица части от Франция, Великобритания и Германия, а журналистите в хор ще повтарят това абсурдно твърдение?

В съвременния свят съществуват редица новосформирани, самообявили се, непризнати или частично признати държави. Причините за това са и исторически, и международно-правни.

Въпреки че има статута на официален наблюдател в ООН, извоювалата своята независимост през 1988 г. Палестина и досега не е пълноправно призната от Обединеното кралство, Белгия, Германия, Испания, Италия, Франция, Холандия, Гърция и Швейцария.

Израел членува в Организацията на Обединените Нации, но според чичко Гугъл, не е признат от близо 26 държави, а с Мароко, Оман и Тунис е в лоши дипломатически отношения. Сред страните, непризнаващи младата еврейска държава са Саудитска Арабия, Иран, Ирак, Катар, Кувейт, Йемен, Сирия, Алжир, Йемен, Ливан, Либия и Индонезия. От сайта на Израелското посолство у нас става ясно, че страната има 94 дипломатически представителства в света, 10 от които са в САЩ, 4 в Китай, 3 в Канада и по 2 във Франция, Германия, Турция, Русия, Индия и Бразилия,

На 1 януари 1993 г. без сблъсъци и с политическо решение Чехословакия се разпадна на две независими държави – Чехия и Словакия. Разводът по взаимно съгласие приключи, когато през 2000 г., премиерите им Милош Земан и Микулаш Дзуринда окончателно разделиха общата собственост, златните резерви и дяловете в държавните банки. Чехия и Словакия бяха приети в НАТО и ЕС, Словакия е член на еврозоната.

На 3 октомври 1990 г. бе подписано обединението на Германия. Няколко месеца преди това в ГДР бе въведена западногерманската марка, а в нощта на 9 ноември 1989 г., както напомня Дойче Веле, огромни тълпи от хора щурмуваха Берлинската стена и границата рухна без нито един изстрел. Днес Германия е икономически най-мощната държава в Европейския съюз.

Македония и Гърция от години водят спор за името на бившата Югославска Република. И за двете дилемата е толкова значима и не търпяща компромиси, че беше направен опит да се разреши с резолюция на ООН. Гръцката страна не веднъж е подчертавала, че “името Македония й нанася морални вреди”. Спорът бави приемането на Македония в НАТО и ЕС, а за да не се дразни Атина, в международните документи страната фигурира като Бившата Югославска Република Македония. И Евросъюзът, и САЩ се надяват в следващите месеци да бъде постигнат напредък с името, но с приближаването на предсрочните избори през 2016 г., македонският премиер Никола Груевски не изглежда склонен на отстъпки.

Очевидно името не е “формалност” нито в личните, нито в международните отношения. А държавният суверенитет не е само земя, граници и правото те да се защитават с оръжие. Името носи исторически, етнически, езикови и териториални значения. Но то е и начинът, по който държавата с достойнство заема своето място в правния мир. Има ли значение тогава как са се “кръстили” и как ние наричаме няколко банди терористи и наемни убийци? Окупирали чужди територии, избиващи и насилващи невинни хора, рушащи културни паметници и градове. Разбира се, че има.

Правото на нациите на самоопределение и принципът на нерушимост на държавните граници са двата основни елемента, които сглобяват фактическия държавен суверенитет и неговото функциониране и международно признаване. В световната история неведнъж държави са се провъзгласявали за такива, а след това са получавали желаната легитимност. Но това не е толкова лесно и никога не е ставало на религиозна основа и чрез тероризма на събрани от близо 100 страни платени джихадисти.

Названието “ислямска държава” не е избрано случайно. То обозначава следващия етап в разрастването на ислямисткия тероризъм. Повтарянето му, освен че накърнява суверенитета на независими и международно признати държави, натрапва понятия, чието съдържание отрича съвременните и общоприетите норми за етика, свобода, солидарност, ред и държавност.

Ако сме съгласни, че войнстващият ислямизъм и тероризмът са основанията за “държава”, съвсем скоро ще трябва да приемем, че убийствата и насилието са истинските основания за власт. А не избирателното право, доверието на гласоподавателя и представителната или пряката демокрация. Тогава ще трябва да наричаме и убийците “държавници”.

Ако не сме съгласни с това, защо говорим за “ислямска държава”? Вместо за тероризъм.

Ако думите са загубили своята сила и своят смисъл днес, защо трябва да вярваме, че утре те ще имат някаква тежест?

През последните 15 години, тероризмът се разгърна до средство за политически натиск, правене на политика и изнудване в огромен мащаб. Неговата тояга държи в стрес обществата в Европа и Близкия Изток, създава коалиции, изгаря селища, насилва деца и жени, унищожава култури, погубва инфраструктури и икономики, предизвиква бежански преселения и яде милиарди от бюджета на ЕС. Във всеки момент, всяко правителство може да бъде разклатено от провокирани самоубийствени атентати, от религиозни напрежения и сблъсъци, от покъртителните картини на загинали бежанци, или от проявите на радикализиращ се местен национализъм. Днес европейските управляващи партии все повече приличат на заложници на потенциален и кръвопролитен рекет. Защо тогава наричаме неговите носители “държава” заедно с определението “ислямска” отпред?

Може би е време законово да се приеме, че проявите на религиозен фанатизъм, религиозен фундаментализъм и тероризъм не могат да бъдат основания или средство за създаването на държава, и/или за промяна на държавно устройство.

Че те са несъвместими с принципите на съвременната държавност и не могат да бъдат легитимирани нито законово, нито медийно. (Без това ограничение да накърнява правото на самоопределение на отделния индивид или етническа група.)

Че всеки опит на терористи да се нарекат и/или обявят за държава е правно недопустим и публичното му използване следва да се избягва.

Че никакви терористични актове и имената на техните извършители нямат силата да променят или подменят в правния мир, в международните отношения и в средствата за масово осведомяване и социалните мрежи името на една суверенна държава и/или на група държави.

Че емитирането на парични единици и административното преструктуриране на завзети от терористи територии е незаконно и няма да бъде признавано от международната общност и нейните отделни представители и политически, социални, граждански, банкови и финансови субекти и институции.

Че няма да бъдат признавани евентуално сключени споразумения, договори, финансови и икономически сделки от името на окупиралите държави, части от държави, области, градове, селища и населени места терористи.

Че подземните и наземни богатства, узурпирани от терористи остават собственост на суверена и че всеки опит те да се търгуват, изнасят, приватизират или рушат се смята за престъпление.

Че с цел да бъдат предотвратени и ограничени проявите на религиозен фундаментализъм и тероризъм, ангажимент и задължение на представителите на различните вероизповедания е със средствата на просвещението и дискусията, да разясняват истинските и хуманни стойности на религията, в която са вярващи.

Като в това си усилие биха могли да се ползват от сътрудничеството на медиите и институциите в държавата.

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.