КНСБ: Издръжката на живот през септември е 562, 19 лева

Издръжката на живот на 1 член от 4-членно домакинство (2 възрастни + 2 деца) в края на м. септември достигна сумата от 562,19 лв., или общо месечно са необходими 2 248 лв. за този тип домакинство, за да покрива разходите за храна, жилище, образование, здравеопазване спрямо средните български стандарти. Това показват огласените днес данни от редовното проучване на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ.

Запазва се тенденцията за задържане на ценовите нива и дори траен спад при някои основни стоки и услуги. През третото тримесечие издръжката на живот отчете намаление с 0.3% спрямо предходния период на наблюдение и с 0.1% на годишна база. За тази тенденция съществен принос имат, от една страна, поетапното намаление на цените от началото на годината на административно регулираните стоки като: електроенергия (с 11.1%); топлоенергия (с 10.5%); природен газ (с 9.7%), а от друга, намалението на цените на основните зърнени култури на международните пазари и на специфичните за сезона пресни зеленчуци и плодове .

Налице е трайно свито потребление

При така очерталата се икономическа ситуация на пръв поглед може да се предположи, че това е добре за потребителите, защото могат да купят повече неща със същите доходи. Де факто последователното задържане на дефлация (март-август), а и измерена вече и на годишна база, безусловно е показател за трайно свито потребление на населението. Този процес е доказателство за липсата на промяна в статуквото на домакинствата. Основната причина за това състояние са ниските доходи, високите нива на безработица и бедност. Само за последните четири години издръжката на живот нарасна със 17.5% (спрямо септември 2009 г.), като нарастването при хранителните стоки е с 21.7%, а при нехранителните стоки с 13.8%. При този натрупан през годините висок темп на нарастване, без осезаем и последователен ръст на реалните доходи, всяко по-нататъшно задържане на цените или дори спад на някои от тях, няма да повиши жизнения стандарт на домакинствата и да ограничи процеса на обедняване. Освен това, свитото потребление е водещ фактор за спада на крайните цените и ако тази тенденцията се запази продължително, това води до спад на икономическата активност, до фалити на фирми и освобождаване на персонал. Един от начините, с които може да бъде пречупена тази тенденция, е стимулиране на потреблението.

Границата на бедност, базирана на потребителска кошница от 77 жизнено важни стоки и услуги за физическо оцеляване, достигна 212, 22 лв. на 1 лице, което показва намаление с 0.8% спрямо предходното тримесечие, и от 0.6% на годишна база. През последните две тримесечия издръжката на живот на бедните домакинства намалява с по-високи темпове от тази на средното четиричленно домакинство. Това се дължи на факта, че като цяло през анализирания период, поскъпват предимно стоки и услуги, които не са характерни за потребителския модел на бедните домакинства – зеленчуци и плодове извън сезона, акцизни стоки, заведения за обществено хранене, луксозно потребление, автомобилни бензини и горива, ползване на образователни услуги.

Под линията на бедност са 23,5 % от домакинствата

Сравнителният анализ между необходимите средства за издръжката на живот и данните за разпределението на домакинствата по подоходни групи на общ доход (НСИ) за второто тримесечие 2013 г. показват следните тенденции:

• под линията на бедност остават около 23.5% от домакинствата в страната (с общ доход на 1 лице до 212 лв.). В сравнение с предходното тримесечие броят на лицата под прага на бедност нараства с нови около 80 000 лица и вече са 1 млн. 695 хил. лица . (През юни под абсолютния праг на бедност са около 22.4% от домакинствата);

• с общ доход на 1 лице от домакинството до 310 лв. са 44.7% от домакинствата в страната. Наблюдава се намаление с около 500 000 лица спрямо предходното тримесечие на 2013г., и като брой вече са малко над 3 млн. 200 хил.;

• с общ доход на 1 лице от домакинството от 311 до 562 лв. са 37.6%, това представлява около 2.7 млн. лица. Отчита се увеличение с около 200 000 лица;

• домакинствата с общ доход на 1 лице над издръжката на живот (562 лв.) са около 17.7%, това представлява около 1 млн. 200 хил. лица.

Работната заплата, като основен източник на доход през второто тримесечие на 2013 г., отбелязва ръст от 3.8% за едногодишен период. Средносписъчният брой на наетите лица за същия период отчита намаление с 0.6% (или с 13 267 лица).

В ¼ от секторите заплатите намаляват

При 26 икономически дейности ( от общо 96 ) се отчита намаление на работната заплата за едногодишен период, които обхващат 18.6% от общо наетите.

На минимална работна заплата при пълно работно време през второто тримесечие на 2013 г. са наети 195 168 души, или 9.1% от всички наети. Размерът на МРЗ все още представлява едва 38.8% от СРЗ за страната (799 лв.)

Паралелно с това, се увеличава безработицата за едногодишен период, коефициента нараства от 12.4% на 13% през второто тримесечие 2013. Безработните лица с продължителност повече от 2 г. нарастват от 132 200 на 147 900 (второто тримесечие 2013 г.), или с ръст от 11.9% за едногодишен период.

Затова КНСБ настоява за прилагане на адекватни мерки, насочени в подкрепа на доходите на домакинствата. Необходимо е се обсъдят варианти за договаряне със социалните партньори на препоръчителен индекс за нарастване на работната заплата в отделните отрасли и браншове; за повишаване на заплатите в бюджетния сектор с не по-малко от 10%; за въвеждане на необлагаем минимум в размер на МРЗ. Това са основните мерките, които биха довели до стимулиране на потреблението, а по-високо потребление означава възобновяване на икономическата активност и създаване на нови работни места.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.