Макар и започната и посрещната с големи надежди и очаквания, процедурата по избор на главен архитект на София затъна в добре познатото блато на местния български абсурд. Отново колективна безотговорност и анонимност, отново популизъм на килограм и отново екстравагантен кандидат се появява „от нищото“ да оглави класацията. И цялата тази вакханалия за нещо толкова просто и лесно – да се избере един компетентен архитект, който познава проблемите на София и притежава достатъчно упоритост и трудолюбивост да съблюдава мерките за тяхното разрешаване.
Айнщайн някога е казал, че глупостта е да правиш едно и също нещо и да очакваш различен резултат. Е, ако сме толкова глупави да повтаряме едни и същи порочни в същността си конкурси, то няма защо да се чудим, че накрая избираме едни и същи калинки.
(Целият коментар можете да прочетете тук)
Be the first to comment