За Украйна почти цялата 2013 г. премина под лозунга за освобождаване от газовата зависимост от Русия. Поради което украинските власти откриваха европейски коридори за двупосочни (реверсивни) доставки на синьо гориво и дадоха зелена светлина за реализацията на многомилиардни проекти за добив на шистов газ. Само че всички тези старания бяха зачеркнати от декемврийските договорености с Москва – обобщава в свой коментар Артьом Белоусов от агенция УНИАН (http://economics.unian.net/). Аргументите на автора заслужават внимание. Защото от една страна президентите Путин и Янукович наистина се разбраха Украйна да купува руския газ по $268,5 за 1000 куб. м. вместо по досегашната цена от $400. Но пък от друга страна Киев е на път да загуби особено важен стратегически актив – собствеността върху газопреносната си система. За което всъщност способства и тежкото финансово състояние на държавната компания „Нафтогаз”, която претърпя наистина колосални загуби през 2013 г.
И тогава възниква въпросът дали наистина се увенча с успех тригодишната борба на украинските власти за преразглеждане на скандалния газов договор от 2009 година?
УНИАН припомня думите на Владимир Путин, че дадената на Киев отстъпка в цената на газа има само временен характер, докато целта е „намирането на дългосрочни решения, които ще позволят да се запази тази цена и заедно да се работи в по-тясно сътрудничество един с друг”.
Според Артьом Белоусов намеците за „дългосрочни решения” не са нищо друго, освен желание Москва да получи контрол върху газопреносната система на Украйна. Всъщност вестта, че такива преговори се водят потвърди по-късно пред медиите и украинският президент Виктор Янукович. По чиито думи, Киев е готов да подели газопреносната си система „по братски, но справедливо”, така че всяка от страните да има по ½. На което последва ново „съобщение” от Путин –стойността на тръбопроводите е твърде ниска, те са пределно амортизирани.
Тук му е мястото да се припомни, че Киев от години води преговори с Москва и Брюксел за модернизация на газопреносната си мрежа, обсъждано е създаването на консорциум за нейното управление с двама (Украйна-Русия) и трима участника (Украйна-Русия-ЕС). В коментара на УНИАН се припомня, че още през 2012 г. Киев е направил актуална оценка на стойността на този своя стратегически актив, но не е огласил числата. Които по неофициални данни от преди 18 месеца показват стойност $26-29 милиарда.
Казано с две думи – нещата ще се доуточняват в движение и чрез преговори. Обобщено с две думи и с едно наум – нещата са такива, че във всеки един момент цената на природния газ от Русия за Украйна може да се върне на познатото ниво от $400 – което вече е и казано на глас от високопоставени чиновници на руското правителство.
В коментара на УНИАН се цитират украински експерти, според които с декемврийските договорености за цената на природния газ Кремъл е вързал Янукович на къс повод.
Което не звучи особено дипломатично, но пък е достатъчно красноречиво.
И освен това представлява само една част от газовите проблеми на Украйна.
Друг проблем са договорите за реверсивни доставки на газ от Европа, разработвани през годината не само от украинските, но и от европейските чиновници. Тези договори вече са проблем, защото при цена на руския газ от $400 за 1000 куб м те осигуряваха синьо гориво на цени, по-ниски с $30-40 от тези на „Газпром”. Но сега ситуацията става малко или много конфузна, защото никой в Брюксел не може да постъпи като Путин и еднолично да промени договорените цени и количества. И онова, което до вчера е изглеждало на сметка, сега вече ще носи загуби, а не печалби. Европейските пазари надали ще могат да направят на Киев предложение, което да конкурира тези цената, предложена от Москва.
Що се отнася до количествата и евентуалните ценови разлики, през миналата година Украйна е внесла около 2,5 млрд куб м европейски газ.
Важно е да се знае, че през 2013 г. Украйна за първи път в своята история позволи достъп до и ресурси на световни енергийни гиганти: Shell и Chevron, Eni, EDF. Общите инвестиции в проучването и добива на нефт и газ в Украина могат да надвишат $24 млрд, а добива на собствено синьо гориво в близките 7-10 години може да достигне количества, позволяващи пълен отказ от внос.
(Със сериозни съкращения)
Be the first to comment