Правя уговорка, че не съм член на тази комисия, а само присъствах на заседанието като член на ВСС. Решението на Етичната комисия в понеделник бе да се извърши проверка по случая със записаните разговори между съдийките Румяна Ченалова и бившата председателка на Софийския градски съд Владимира Янева, които от известно време са обществено достояние. На въпроса каква точно да е проверката, нямам отговор. Останах с впечатлението, че няма яснота какъв да бъде предметът на проверката. Колегите от Етичната комисия се обединиха в сряда да бъдат извикани Янева и Ченалова, за да разкажат за какво точно са си говорили. От там насетне ще се решава кои други лица, включително и извън съдебната система, да бъдат изслушвани. Колегите Ясен Тодоров и Димитър Узунов, чиито имена са намесени в разговорите между двете съдийки, си подадоха отвод.
Това е вторият скандал с разговори на висши магистрати, който показва на практика как се вземат решенията в системата. След скандала с разговорите с Кокинов нищо не последва. Какво ще се промени сега?
Да, въпросът е важен – с какво един такъв скандал допринася за решаване на системните проблеми. Защото трябва да се знае как да се подхожда към подобен тип конфликти, така че да се предотвратят причините, които са ги породили.
В случая са възможни различни нива на разсъждение и на реакция. Без съмнение е, че е неприемливо от гледна точка на защита на правото на личен живот на всеки гражданин, записи на частни разговори да се изнасят в публичното пространство по този начин. Това деяние може да бъде престъпление. И този въпрос трябва да бъде изяснен – кой кого е записал и защо е разпространил разговорите. Бяхме уведомени, че по този казус прокуратурата е образувала досъдебно производство. Важно е да се стигне докрай, защото при случая с изтеклите разговори на Николай Кокинов тези въпроси не получиха отговор. Безнаказаността на подобно поведение показва, че всеки може да записва разговори и да ги използва след това като средство за шантаж.
Второто ниво на реакция обаче е не по-малко важно – когато в един частен разговор, независимо как той се е появил в публичното пространство, се изнасят конкретни фактически твърдения, които са свързани с механизмите на вземане на решения на ВСС, те трябва да бъдат проверени. В случая става въпрос за отстраняването на председателя на най-големия окръжен съд на страната и за незаконно външно влияние върху висши представители на съдебната власт. Ето защо ВСС трябва да извърши проверка, която е свързана с нарушение на правилата за етично поведение, както и проверка дали са спазени правилата, определящи поведението на съдията и прокурора в рамките на професията. На оценка подлежи поведението на всяко едно от споменатите лица, разбира се, след като се установят фактите по случая.
Отделно от това прокуратурата би следвало да образува проверка не само как са изтекли записите и кой ги е направил, но и дали има извършено друго престъпление, свързано с упражняване на службата.
Как може да се очаква такава проверка от страна на прокуратурата, при положение че е замесено името на главния прокурор? Има ли механизъм държавното обвинение да разследва началника си?
Проверката по същество, която ВСС трябва да извърши, следва да отговоря на друг стандарт, различен от установения в наказателното производство принцип за несъмнено доказване. Ако има основателно съмнение, почиващо на конкретна фактическа основа, че определен магистрат е нарушил етичните изисквания за осъществяване на професията, трябва да има последствия за това да се образува дисциплинарно производство. В разговорите между Янева и Ченалова са споменати достатъчно конкретни фактически твърдения, които могат да бъдат проверени чрез сравняване с други несъмнено случили се събития, свързани с отстраняването на председателката на СГС. Отделно от това прокуратурата би трябвало да изследва тези фактически твърдения със средствата на наказателния процес и да каже има ли извършено престъпление и ако да, от кого. Ако въпросът се постави така: „Дали главният прокурор или друг висшестоящ прокурор е извършил престъпление и какъв е механизмът на обективно разследване“, ние нямаме отговор на този въпрос. И това у нас много добре се знае. На европейско ниво многократно е отбелязано, че в българското законодателство – и на процесуално, и на конституционно ниво, няма надежден механизъм да се установи по обективен път дали главният прокурор е извършил престъпление, или дисциплинарно нарушение. В момента главният прокурор е поставен в ситуация да разследва сам себе си, а той може да отмени процесуалния акт на всеки прокурор.
Вече излезе мнението на главния прокурор, който обяви разговора между Ченалова и Янева като разговор между две жени. Това правилно ли е?
Напротив, притеснително е. На последното заседание на ВСС реагирах с изказване, че е недопустимо да се правят конкретни изказвания по наказателно производство, което се разглежда от съда. Когато главният прокурор коментира съществото на обвинението, това няма как да не се отрази върху безпристрастността на прокурора, който се явява по конкретното наказателно дело. В този смисъл изявлението на главния прокурор е неприемливо.
Предложението на РБ за промени в конституцията за създаване на институция на независим прокурор може ли да бъде възобновено с оглед на скандала и какви са шансовете да получи подкрепа?
Запознат съм с това предложение за промяна в конституцията, но в доклада на комисията, който разглежда конституционните промени, това предложение не е прието за включване във второ четене, тъй като се приема, че излиза извън предмета на основния законопроект. Но събитие като това, за което говорим, показва, че е изключително належащо да бъде създаден механизъм за разследване и отчетност на най-висшестоящите нива в прокуратурата.
Как се реагира в другите страни в Европа след такъв скандал?
Ние сме свидетели как при много по-маловажни скандали, опиращи до почтеността на висши служители в магистратурата и в други власти, реакциите са бързи, водят до пълна проверка по случая и до поемане на лична отговорност, включително и оставки. Това, разбира се, е въпрос на установени демократични традиции в съответните държави, където има утвърдена култура на обществена нетърпимост към подобно поведение. Спомням си, че покрай избора на главен прокурор и проверките, които се правеха тогава за професионалните и моралните качества на кандидатите, бях посочил случаи във Великобритания и Швеция за дължимата реакция на властите в подобни казуси, защото в тези държави авторитетът и безупречната репутация на висшите магистрати и политици е основна ценност.
У нас е точно обратното. Скандалът се омаловажава до израза „Две жени говорят“ или пък се обяснява, че в този разговор се изказват твърдения, които не могат да бъдат доказани. Това отношение показва незачитане на ценностите на демократичното общество, а също така и желание проблемите да се игнорират по най-лекото съпротивление.
Коментирате ли си в магистратските среди как изглеждате в очите на обществото след такива разговори?
Даваме си сметка, че такива разговори потвърждават това, което се говори в обществото – за зависимости в магистратските среди. От друга страна, редовите съдии и прокурори, българските граждани се чувстват омерзени от този начин на говорене, от такъв тип зависимости при вземане на кадрови решения и подозират, че този маниер се пренася и при решаване на делата. Ето защо след случаи като този трябва да се стигне до някакво решение, за да няма затрупване на скандала със следващ скандал или да се разчита, че с времето всичко ще бъде забравено. Така не премахваме причината за проблема, а се натрупва напрежение, което води до утвърждаване на лошия образ на правосъдието. В крайна сметка неглижирането на такива случаи отговаря на въпроса защо много малка част от българските граждани вярват на правосъдната система и на официалните власти изобщо. Както и дава обяснение на факта, че над 80% от гражданите в Норвегия вярват на правосъдието, на правителство и на властите. Там такива скандали не се случват с десетилетия, а дори да възникнат, реакциите са светкавични.
Сп. LIFE
Be the first to comment