Калфин: Всеки пети българин живее в бедност

Г-н Калфин, как гледате на информациите, че 100 хиляди българи, които работят в Гърция, се връщат тук на пазара на труда?

 

Всички данни до момента показват, че българите не се връщат масово. Това, което се очертава като ситуация, е, че споразумението с кредиторите е изключително тежко и нашите южни съседи ги чакат доста трудни години. Продължаваме да наблюдаваме процеса. В Гърция българите работят в селското стопанство, туризма. В тези области има дефицити и у нас, въпросът е, че в Гърция заплащането е по-високо, дори и в кризата.

Бедността у нас се очертава като голям проблем предвид на това, че сме на опашката по стандарт в ЕС. Какви са мерките, които се предприемат, за да излезем от това положение?

Да, ние сме най-бедните в сравнение с едни от най-богатите страни в света и в ЕС. Бедността у нас не бива да се подценява, но нека кажем, че в световен мащаб ние стоим доста напред. Но все пак искаме да се сравняваме със страните от ЕС. Последните изследвания на Евростат са от 2013 година и те показват, че бедността у нас е 21%. Това означава, че всеки пети българин живее в бедност. Статистиката показва кои са тези хора. Профилът на един беден е човек с основно или ниско образование, самотен родител, семейства с три и повече деца, възрастен човек, който е извън пазара на труд, а и хора, които не могат да полагат труд.

И работещите бедни също…

 

Има и работещи бедни също, но при тях бедността е сравнително малка. Като се видят какви са причините за бедността, усилията трябва да се насочат натам. Първото е образованието. Само 1,5% от висшистите са бедни и 30% от завършилите основно и по-ниско образование. Така че образование е основното в борбата с бедността. На второ място доходите, включително от труд, са много важни, защото осигуряват не само текущото материално състояние, но и пенсията след това. И на трето място е грижата и възможността да се отлежат повече деца в страната. Социалните трансфери намаляват бедността с около 5%. Ако тези трансфери ги нямаше, тя щеше да е 26%. Те не са решаващи и затова бедността се бори с добро образование и заплащане.

 

Мизерните условия на труд, в които работят социалните работници, както и за ниското им заплащане са факт. Какво се прави, за да се промени това положение?

В рамките на възможностите, за тази година успяхме да купим и доставим 2700 компютъра на службите в цялата страна. Но условията на труд действително не са добри на места. Изисква се огромна инвестиция, за да се променят. Приоритетно се занимаваме с тези, които са в най-тежко състояние, като за реда си има програма за всяка година. Безспорно, най-тежкият проблем в системата е свързан със заплащането. Хората получават ниско възнаграждение, малко над минималната заплата, и работят в тежка агресивна среда. Особено е трудно в отделите за закрила на детето, когато трябва да се извеждат деца от семейна среда. Заслужават работниците в системата да получават по-високо заплащане. Знам за проблема, боря се да го реша, но това, което няма да направя, е да обещая нещо, преди да съм намерил решението.

На фона на тези цифри Българската хранителна банка изнесе данни, че 670 хил. тона храна у нас се изхвърлят годишно, защото на производителите и търговците им е по-евтино да платят за унищожението, отколкото да я дарят. Мисли ли правителството как да се справи с това разхищение на ресурси?

Това е сериозен проблем, който се решава по различен начин в европейските страни. Действително при наличието на хора, които изпитват голямо затруднение да си осигурят нормален начин на живот, да се хвърля храна, е грехота. Има програми от ЕС за подпомагане на най-бедните – 255 хилядисемейства ще получат такива помощи. Но решение на този проблем трябва да се търси. Аз съм имал разговор с министъра на финансите и тук въпросът не е само в ДДС-то, а за цялата верига, която могат евентуално да ползват тези, които унищожават храна, и това да се окаже по-изгодно за тях, отколкото да я даряват. Мислим, че има разбиране от МФ да се запази системата на ДДС, но фирмите да бъдат заинтересовани да дават храната, преди да изтече срокът й на годност.

 

Наскоро Франция прие закон, с който наказва големите хранителни магазини, които унищожават храна, с 3 години затвор и глоба до 75 хиляди евро. Мисли ли се у нас как хранителните вериги да бъдат насърчавани да даряват храна?

Франция е добър пример, защото там има голяма неправителствена организация, подкрепяна и от държавата, която разполага с верига от социални кухни. Тя се финансира от правителството, от европейски фондове и с много дарения. Тази организация има широка мрежа и логистика за разпределение на храната до хората. Така че френският опит може да се използва не само по отношение на санкциите, но и по отношение на добрите практики – като тази социална инфраструктура. У нас разпределението на храната може да стане и на основата на сега действащите обществени трапезарии. В момента се поддържат някъде около 180 трапезарии у нас.

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.