Какво празнуваме – Великден или Ищар?

„Великден“ и английското „Easter“ са един и същ празник, на който по традиция се празнува възкресението на Христос от мъртвите.

В Словото нямаме заповед за празнуването на такъв ден, затова и който не го празнува не съгрешава, но нека видим каква е идеята зад този ден.

Христос е бил разпънат на еврейския празник Пасха, който се е чествал на 14-тия ден на първия месец – Авив. Всяка година тази дата е била на различен ден от седмицата. Христос възкръсва на 3-тия ден след това. Писанията свидетелстват, че тогава е било първият ден на седмицата, т.е. неделя. Но всяка следваща година пасхата е била в различен ден от седмицата.

Ако е различен ден от седмицата, тогава защо всяка година се избира да бъде винаги в неделя?

На този празник насам-натам се ширят боядисани яйца и зайци. Зайците наскоро навлязоха като мода, докато яйцата бяха общоприети на този празник. Дори много християни също се увличат по това, смятайки, че това е просто забавление.

Във вавилонския календар съществува ден на поклонение на богинята Ашера или Астарта, чието поклонение Бог е ненавиждал. Името на английски „Easter“ (чете се „ийстър“) идва от „Ishtar“ (ищар) или „Астарта“, на български език. Именно този езически празник е взет и е наречен „светъл християнски празник“.

Ето малко история на това божество според вавилонските култове:

Нимрод (Битие 10:8) се оженил за майка си, Семирамида. Той бил наречен „богът слънце“ или Ваал, чийто празник се прознува на 25 декември, а Семирамида символизирала луната. Тя казала на хората, че се била родила свръхестествено като паднала с яйце от луната точно на първата неделя след пролетното равноденствие. Тя заченала и казала, че слънчевите лъчи били причината за зачеването и родила син, който се казвал Тамуз (вижте Езекиил 8:14).Тамуз обичал много зайци. Той също като баща си бил ловец, обаче бил убит от диво прасе и така се зародило ежегодното му оплакване, за което в Езекиил е писано, че е било зло пред Бога. Част от кръвта му паднала върху дънера на едно вечнозелено дърво, което за една нощ израстнало, откъдето идва и култът към вечнозеленото дърво, което се украсявало всяка година в памет на Тамуз. Всяка година преди да се оплаква Тамуз имало 40 дневен срок, в който не се ядяло месо (в днешни дни им казват „40 дневни коледни пости“) и на годишнината се украсявало дървото. В първата неделя от пролетното слънцестоене, Семирамида прогласила празнуване на своя рожден ден, символизирайки с този ден началото на плодородитето, използвайки символизма на зайците и яйцата. Яйцата са били символ на плодородието. Зайците са били символ на похотта и секса.

С течение на времето католическата църква е „облякла“ този  празник и всичките му символизми с „християнски“ термини, наричайки богът слънце (Ваал) с името на Йехова и назначавайки негов празник на 25-ти декември, а също и празника на рождението на Астарта/Ашера да бъде празникът на възкресението на Христос.

Какво му е „светлото и християнско“ на този окултен празник тогава?

един коментар

  1. Вижте какво казва за ИИстър, Ищар, Астарта Библията:
    3 Царе 11:5
    Защото Соломон отиде след Астарта, богинята на сидонците, и след Мелхома, мерзостта на амонците.
    3 Царе 11:33
    защото оставиха Мене та послужиха на Астарта, богинята на сидонците, на Хамоса, бога на моавците, и на Мелхома, бога на амонците, и не ходиха в пътищата Ми, да вършат онова, което е право пред Мене, и да пазят повеленията Ми, и съдбите Ми, както правеше баща му Давид.
    4 Царе 23:13
    Царят оскверни и високите места, които бяха пред Ерусалим, които бяха отдясно на хълма на разврата, които Израилевият цар Соломон беше построил за Астарта, мерзостта на сидонците, и за Хамоса, мерзостта на моавците, и за Мелхома, мерзостта на амонците.

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.