Агенцията по обществени поръчки ще премине към Министерството на финансите. Това трябва да се случи в следващите три месеца, като към момента неин принципал е Министерството на икономиката. Промяната произлиза от измененията в Закона за обществените поръчки. В четвъртък народните представители гласуваха промените на първо, а веднага след това и на второ четене без никакви дебати. Според мотивите на вносителите – правителството на България – с промените се създават предпоставки за провеждане на единна политика в областта на обществените поръчки чрез обединяване в общо ръководство на органите, отговорни за методологията, мониторинга, централизираното възлагане, предварителния и последващ контрол.
Освен това, с промените в закона, се разчита да се подобри финансовото и ресурсното обезпечаване на Агенцията за обществени поръчки, особено във връзка с предвиденото в новия закон разширяване на обхвата на предварителния контрол, осъществяван от нея. Ще се създадат и по-благоприятни условия за реализиране на Националната стратегия за обществени поръчки.
От успешното реализиране на тези цели зависи възможността страната ни да получи значителни средства по линия на Европейските структурни фондове, доколкото тези средства ще бъдат разходвани чрез възлагане на обществени поръчки, става ясно още от мотивите на вносителите.
Какво наложи промените
Изготвянето на законопроект в областта на обществените поръчки е продиктувано от необходимостта за създаване на изцяло нов рамков закон, който да урежда основните принципи и правила и с който да бъдат въведени разпоредбите на пет европейски директиви, като по този начин се обхванат всички въпроси, свързани с възлагането и обжалването на обществените поръчки. Законопроектът предвижда приемането на правилник за прилагане на закона, в който детайлно да са регламентирани техническите въпроси, свързани с прилагането на закона.
Законопроектът съответства на основните принципи за публичност, прозрачност, равнопоставеност и пропорционалност. Предвидени са редица нововъведения, които ще допринесат процесът по възлагане на поръчки да стане по-прозрачен, административно облекчен и резултатен. С него се въвеждат стойностни прагове, съобразени с директивите, с изключение на прага за строителство, за който се въвежда по-ниска стойност, при която се прилагат по-тежки правила, поради непълното съответствие на този пазар с европейския.
Принципът за публичност е развит в пълна степен чрез Регистъра на обществените поръчки. Условието за напълно електронно управление на целия възлагателен процес ще се гарантира от централизирана електронна платформа, администрирана от Агенцията по обществени поръчки. Това ще се осигури чрез използване на единна, централизирана платформа за обществени поръчки, стимулиране на централизираното възлагане, развитието и въвеждането на нови форми като динамични системи за покупки и електронни каталози.
Предвижда се оптимизиране на начина на доказване на икономическите и финансовите възможности, както и техническите възможности и квалификация на кандидатите. Редуцирано е съществено съдържанието на документите, които ще се представят в процедурите, като преобладаваща част от тях са заменени с единна за целия Европейски съюз декларация.
Нови функции на държавните институции
В законопроекта се включва нов набор от функции за Агенцията по обществени поръчки, за Сметната палата и за Агенцията за държавна финансова инспекция, които извършват последващ контрол. Промени ще има и по отношение на процедурите по обжалване, реализирани чрез Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Върховния административен съд (ВАС).
Правителството ще има право с постановление да създава централни органи за обществени поръчки, обслужващи други сектори или да възлага осъществяването на тези функции на орган на изпълнителната власт, гласи друг текст, одобрен от депутатите.
С друга законова поправка пък отново се дава право на възложителите на обществени поръчки да поставят изисквания за икономическо и финансово състояние, квалификация и технически възможности към специализирани предприятия и кооперации на хора с увреждания. Прието бе и предложението на кабинета поне 80% от предмета на поръчката да може да се изпълнява от специализирано предприятие и кооперация на хора с увреждания със собствено производство или ресурс или с подизпълнители, или с ресурсите на трети лица, които също трябва да бъдат такива предприятия или кооперации.
Ето и основните моменти в новия закон, обобщени в доклада на Комисията по бюджет и финанси:
1. Дефинирани са основните принципи и понятия в областта на обществените поръчки.
2. Посочени са обектите на обществените поръчки и възложителите. Уредени са делегирането на правомощия, съвместното възлагане на поръчки, смесените и запазените поръчки.
3. Уредени са основните правила за възлагане на обществените поръчки – приложимите процедури, праговите стойности, при които се използва съответната по вид процедура, методите за определяне на прогнозната стойност и др. Новост е допускането на част от цялата поръчка, но не повече от 20 на сто, да бъде извадена от общата прогнозна стойност на процедурата, когато възложителят сметне това за целесъобразно.
4. Посочени са способите за реализиране принципите за публичност и прозрачност, които се проявяват при обявяване на процедурите. Регламентиран е и профила на купувача, като същият е оптимизиран в сравнение с действащия Закон за обществените поръчки.
5. Уредени са въпросите, свързани с подготовката на процедурата- съвкупността от действия и изисквания, които трябва да бъдат изпълнени, за да е налице законосъобразна процедура за възлагане на обществена поръчка. Новост е допускането за извършване на пазарни консултации, чрез които възложителите могат да извършват проучвания на пазара и естеството на дейностите, които възнамеряват да възложат, като ползват услугите на независими експерти.
6. Регламентирани са по нов начин възможностите за разделяне на поръчките на части в рамките на една обществена процедура чрез обособени позиции.
7. Посочени са изискванията към кандидатите и участниците. Забраните за участие на лица в процедури за възлагане на обществени поръчки се отнасят до наличие на присъда за участие в престъпни групи, подкуп, престъпления против данъчната и финансова дисциплина, престъпления против стопанството и собствеността, наличието на задължения по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и др.
8. Посочени са критериите за възлагане на поръчката, като е възприет нов подход за оценка на офертите – винаги трябва да се търси икономически най-изгодната оферта.
9. Разработена е материята, свързана с различните техники и инструменти за комбинирани и електронни поръчки.
10. Посочени са условията за сключване, изменение, прекратяване и унищожаване на договорите за обществени поръчки. Условията за промяна на договора са в пълно съответствие с директивите, като възприетия подход е по-либерален от сега действащия в Закона за обществените поръчки.
11. Регламентирани са правомощията на органите, които осъществяват държавната политика, методологията и контрола в областта на обществените поръчки. Детайлно са уредени функциите на Агенцията по обществени поръчки, като е предложено разширяване на контролните й функции.
Be the first to comment