Какво ни очаква през 2014-а: тенденции и събития

През януари 2014-а година президентът на САЩ Барак Обама обеща да направи заявление за реформите в политиката за събиране на разузнавателни данни от секретните служби на САЩ. Тласък за преразглеждане на политиката в тази област дадоха поредицата скандали с публикувани материали за Агенцията за национална сигурност (АНС), в това число за събирането и и съхраняването на информация за локацията на милиарди мобилни телефони в целия свят и подслушването на телефоните на лидери на други държави.

​Специална комисия подготви списък от 40 препоръки за промени в политиката за следене. Само че на заключителната си пресконференция за 2013 г. президентът Обама предупреди: «необходими са ни разузнавателни данни, ние не можем едностранно да сложим оръжие», – така че промените вероятно ще са твърди козметични. Телекомуникационните компании ще продължават да лобират за ограничаване на възможностите на разузнавателните служби да събират информация за техните клиенти. Струва си да се отбележи, че през 2014-а предстоят междинни избори за Конгреса на САЩ, а в навечерието на избори политиците, по правило, се стараят да се въздържат от гласувания по щекотливи теми.

В края на 2014 г. военната операция в Афганистан трябва да завърши с изтеглянето на войските на НАТО. Тази операция започна на 7 октомври 2001 г. като отговор на теростичните актове от 11 септември и без одобрението на Съвета за сигурност на САЩ, както всъщност и последвалата война в Ирак.

Талибаните напуснаха Кабул, но и до ден днешен е трудно резултатите от многогодишната война в Афганистан да бъдат наречени победа.

Използвайки тактиката на партизанска война и слабостите на афганистанското правителство, талибуните на практика съумяха да си върнат контрола над много територии. По-късно президентът Обама увеличи американският контингент в Афганистан до 100 000 души. Само че преломният момент във войната бе достигнат не с допълнителното изпращане на 30 000 войника, а с убийството на лидера на Ал Кайда Осама бин-Ладен по време на спецоперация в Пакистан на 2 май 2011п г.

САЩ имат намерение да оставят в Афганистан няколко хиляди военнослужещи – за обучение на местната армия както и за участие в неголеми операции срещу талибаните, за да не дадат възможност на Ал Кайда отново да стъпи в Афганистан. Но президентът Хамид Карзай бави подписването на споразумението за разполагането на чужди военнослужещи в Афганистан след 2014 г. При това самият Карзай ще напусне поста си, тъй като през април догодина в Афганистан ще има нови избори.

Новата 2014 г. ще е и година на проверка на надеждността на междинното споразумение за ядрената програма на Техеран, подписано през ноември в Женева между Иран и шест световни сили. В продължение на шест месеца, съгласно споразумението, страните трябва да постигнат разбирателство за окончателно урегулиране на въпроса за иранската ядрена програма. Само че на сегашния тепа, по думите на представител на Държавния департамент на САЩ, все още продължават „техническите преговори” за условията за реализация на междинното споразумение – т.е. даже тази временна договореност още не е влязла в сила.

Следва