Каквито са лидерите, такова започва да става и обществото

Евгений Дайнов е написал за стила и изразните средства в говоренето на първото лице, единствено число в държавата ни – като на Лукашенко.
Съвсем честно, аз също съм си го мислил. Отдавна виждам много общо в поведението им, в мимиките, жестовете, ако щете в манталитета, интелекта, образованието, културата (тук някои думи да не се възприемат буквално – „интелект”, „култура”, а като етикети за обозначаване на характерологични черти и-или поведенчески модели).
Само че аз съм гледал на тази подобност като следствие и от процеси в обществото. Да, каквито са лидерите, понякога може да се каже – лидерите, с извинение, а доста често и да се слагат кавички – „лидерите”, такова започва да става обществото, но тук и днес в сила е и обратната връзка: каквото е обществото, такива са му лидерите (лидерите с извинение; „лидерите”).
На такова общество – такива лидери. Казвам го, защото ми се струва, че в нашето общество протичат през последните няколко години много лоши процеси. То усилено се раз-обществява, започва да се превръща в тълпа, в пасивен зрител, в кошаревски свидетел, в наивна сива маса, която вярва на приказки и не се интересува от делата.
Започва да се формира едно твърде „разкачено” от нормалността и случващото се у нас, мнозинство, което не се замисля какво се случва у нас, консумира лесни обяснения на сложни процеси, мрази другостта под каквато и форма да се явява тя, държи са като един мой съсед наскоро – не му пука какво става във входа ни, дали е чисто, дали е сигурно, дали не е шумно и т.н. а гледа без да го забележи някой да надраска стените, да счупи някоя пощенска кутия, да отмъкне нечие писмо, да си изчегърта калните обувки от първото стъпало. С други думи – не иска да допринесе поне с нещо да е по-човешка, по-нормална обстановката във входа, а когато е гарантирана анонимността му, даже гледа да я влоши, да я доразнормализира.
Е, при такова разобществяващо, разнормализиращо се общество, какви да са му „лидерите”? Ами лукашенковчета, чиито стратегически (с извинение за думата „стратегически”) хоризонт и способности за мениджмънт (което у нас си е оксиморон днес) е на нивото на председател на едва кретащо текезесе (в съветските условия – на колхоз – какъвто е бил Лукашенко)…

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.