Как работодателите и правителството се съюзиха срещу вдигането на заплатите

Това е резултатът от усилената работа на българските политици през последните десетилетия! Прогониха милиони български граждани в търсене не на щастие, а на нормален живот.

Изтичането на хора и демографските трудности са резултат от целенасочена политика на влошаване на качеството на живот в България. Както казва един от героите на филма „Посоки“ на режисьора Стефан Командарев, малко преди да замине да живее в чужбина: „Това вече не е емиграция, а евакуация.“

Преди няколко години за едно работно място се бореха около 100-150 човека. Сега, по официални данни, на една позиция се падат по 23 безработни. Точно поради намалената конкуренция между работниците, не поради някакъв хипотетичен икономически бум в страната, работодателските организации надигат вой, че няма кадри. Защото могат да избират измежду много по-малко хора. Защото им е все по-трудно да заплашват служителите си с: „Като не ти харесва, напускай! За твоето място има опашки от желаещи.“ Накратко, трудовият пазар вече ги принуждава да се държат по-нормално с работниците. Принуждава ги да увеличават заплатите, за да не бъдат привлечени техните кадри от конкуренцията.

Перспективата трудовите възнаграждения да се увеличават под натиска на пазарните механизми плаши работодателите. И те поведоха люта битка за масов внос на работници от трети държави (извън Европейския съюз). Поредният рунд от битката беше проведен вчера в Националния съвет за тристранно сътрудничество:

  • Искат синдикатите да не бъдат питани, когато фирма настоява да внесе работник, а вече 10% от служителите ѝ са чужденци.
  • Искат лимитът да не е 10, а 30% – на всеки трима работници един да е чужденец.
  • Искат увеличаване на срока на разрешителното за престой и работа, фактически до безкрайност.
  • Искат отпадане на пазарния тест, който сега задължава кандидат-работодателят да провери първо дали в България има желаещ да заеме свободното място.

Искат!

А управляващите дават. Въпреки че съвсем наскоро благодарение на становищата на синдикатите беше спрян вносът на авиотехници, които директно щяха да заминат за Франция и никакъв дефицит в България нямаше да бъде намален, ако такъв въобще има. Синдикатите доказаха на Министерството на труда и социалните грижи, че международни шофьори спят по десет в един фургон, не им изплащат командировъчни, осигуряват ги на минималните прагове, а уж получавали европейски заплати. Това е причината да няма желаещи да заемат свободни работни места в конкретна фирма, която се оплаква от дефицит на кадри и иска разрешение за внос.

Миналата седмица в Националния съвет за трудова миграция и трудова мобилност министри гласуваха за бърза писта за внос на работници като инженери и химици. Имало доказан тежък дефицит за такива специалисти, каза министър Петков след вчерашното заседание на Тристранката. Фалшива новина! Изнесените данни на Агенцията по заетостта бяха еднозначни – за пет от тези професии са обявени и незаети 409 работни места, същевременно в бюрата по труда има регистрирани 2880 подходящи специалисти. Тези места не са заети, според Агенцията, основно поради обидно ниското заплащане и неприемливите условия на труд.

Работници има, работоплащачи няма!

Управляващите дават, но на гърба на българския работник. Който ще трябва да се конкурира с украинци, молдовци, сърби, индийци, виетнамци… А те ще се склонни да работят за още по-малко от местните, ще могат още по-слабо да се защитават, когато бъдат експлоатирани. От всичко това печели Чорбаджията, не и работникът. С благословията на националистите. Както се изрази зам.-министър на икономиката на заседание наскоро: „Аз съм адвокат на бизнеса“. А има ли в правителството адвокат и на работниците?

Представители на полски синдикати споделят, че след премахването на пазарния тест, в страната идват половин милион украински работници. И съветват българските си колеги да не допускат тяхната грешка. Увеличената от началото на тази година минимална заплата в Украйна е 133 долара, а българската е 325 долара. Само за миналата година по Черноморието дойдоха да работят над 3500 украинци, докато нашите работници в туризма се борят за увеличение на заплатата със 100 лв.

Та колко стотици хиляди чужди работници са ни нужни, докато прогоним българските граждани до един?

 

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.