Изворът край село Боснек

–          Тук сме от няколко часа, но вода така и не видяхме…

Младото семейство, което обядва в беседката край извора, ни посреща със смесица от любопитство и подозрение. В техните очи вероятно изглеждаме като поредните туристи, тръгнали да търсят „живата вода”. Докато оглеждаме местността, мъжът отбелязва:

–          Казват, че водата спира, ако пред извора застане лош човек. Тук сме от доста време, но така и не видяхме да тече вода. Капе по малко, но не тече. Явно някой много лош човек е минал оттук преди нас.

Свивам рамене и се усмихвам.  И аз съм чувала тази легенда, но не вярвам в нея. Вероятно има някакво логично обяснение защо водата от извора тече по свое собствено разписание. Според информационната табела в с. Боснек, „Живата вода” представлява карстов извор, образувал се на това място преди векове.Още в средата на 17-ти век турският пътешественик Евлия Челеби го нарекъл „Чешмата на щастието”. Чудноватите пулсации на водата, която ту се появява, ту изчезва, без да следва определен интервал от време, са родили редица поверия. Тук често идват хора, които търсят изцеление на проблемите или болките си. Някои от тях успяват да си налеят вода, но други си тръгват разочаровани, защото никой не може да предвиди кога изворът ще тече и кога – не. Учените класифицират извора „Живата вода” като природен феномен, наблюдаван само на още едно място в Европа – френските Алпи. Каква е загадката му обаче науката не може категорично да ни обясни…

Не след дълго семейството отново поема на път и аз оставам сама край извора. Наоколо е толкова тихо, че мога да чуя как вятърът минава през клоните на дърветата. Докъдето ми стига погледа, виждам само оранжева пелена от умиращи листа. Ухае на топла земя след дъжд, на билки и гора. Винаги съм харесвала есента. Може би защото е някак очарователно непредвидима. А може би защото символизира промяна – единственото трайно нещо в иначе непостоянния ни свят.

Stitched Panorama

След кратка почивка в беседката, решавам да разгледам извора отблизо. Малки капчици вода се стичат от метална скулптура с формата на змейска (или крокодилска?) глава, чийто автор остава неизвестен за историята. Улавям няколко капки с ръка, но те са недостатъчни, за да измия ръцете си. За момент започвам да се съмнявам дали от този извор изобщо тече вода или това са измислици на местните хора. И все пак ми се иска в легендите да има и доза истина… Поставям ръката си в устието на извора и само след секунди водата бликва като от фонтан. Струята е толкова силна, че мокри дънките и кецовете ми, а аз се чувствам като дете, получило подарък за Коледа.

боснек3

Сред основните плюсове на това място е, че е  близо до София, подходящо е за разходки с деца, организиране на пикник или почивка сред природата. Наблизо се намира най-дългата пещера в България – Духлата, която обаче не е достъпна за посетители, освен ако не сте спелеолози. Пещерите в района на Боснек наброят повече от 30, но не са отворени за посещения, тъй като включват лабиринт от галерии, които не са достъпни и обезопасени.

боснек4

В случай, че искате поне за няколко часа да избягате от града, то разходката до село Боснек определено си заслужава усилията. А с малко повече късмет, може би и вие ще успеете да се докоснете до „живата вода”, която, казват, е вълшебна…

Как да стигнете до извора:

Най-лесният маршрут е от село Боснек, което се намира на около 15 км от Перник и на 40 км от София. Ако сте с кола, ще трябва да я оставите в селото и да продължите пеша. Можете да попитате местните хора за посоката към извора, макар че ориентирът е лесен – тръгвате по улица „Жива вода”, а след като излезете от селото, продължавате само напред. Разстоянието до извора е около час, час и половина в едната посока, като пътят следва поддържана и приятна за разходки еко-пътека с маркировка и информационни табели. Преди извора ще навлезете в гориста местност. Не се отклонявайте от пътеката, продължете напред и след около 10 минути ще сте там.

боснек

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.