Издръжката на живот остава 560 лева и е мираж за 4/5 от хората

За да покрива разходите за храна, здравеопазване, образование и поддържане на дома домакинство с двама възрастни и две деца трябва да харчи месечно 2 242 лева. Така издръжката на живот на човек от четиричленно домакинство в края на 2015 г. е 560,55 лева. Това показват данните от редовното тримесечно проучване на Института за синдикални и социални изследвания (ИССИ) на КНСБ, които бяха огласени днес от Виолета Иванова. По думите ѝ, в сравнение с предходното тримесечие се наблюдава задържане на същите нива на издръжката на живота, а
на годишна база се отчита намаление от 0,1%.

Цитираните данни всъщност не дават никакъв повод за успокоение, тъй като този относително нормален стандарт на живот остава буквално мираж за 4/5 от гражданите на България. Едва 22% от българите (малко над 1,5 милиона човека) разполагат със среден доход на член на домакинството от 561 лева или повече.

Виолета Иванова изтъкна, че около 78% от домакинствата в страната живеят с общ доход на едно лице под необходимите средства за издръжка на живота. С общ доход на едно лице от домакинството от 296 до 561 лева са 48% от населението или над 3,5 милиона души. Цели 30% от домакинствата у нас имат доход под прага на бедност от 296 лв. – това са 2 200 000 човека.

От КНСБ отчетоха, че темпът на нарастване на работните заплати се задържа на ниски нива, а крайното потребление на домакинствата нараства едва с 2% (третото тримесечие на 2015 година), след като през първата половина на годината поддържа низходящ тренд.

Сред факторите, които водят до задържане на издръжката на живота и годишен спад, е намалението на цените на петрола на международните пазари – с 43,4%, а в България намалението на цените на горивата за същия период е с 11,6%.

„Следствие от спада на цените на петрола е поетапното намаление на цените на природния газ, като в рамките на 2015 г. намалението е 31%”, подчерта Виолета Иванова. Експертът допълни, че руското ембарго също е оказало натиск за низходящата динамика, както на международните борси, така и на вътрешните цени на селскостопанските продукти.