Избори 2014: Курбан с мухоморки

България се дави. Дави се в глупост, в тъпотия, в предизборен популизъм и вода. Вали неумолимо и печално. Вали старозаветно и санкциониращо. Вали безизходност. А сме в ситуация на избори за кой ли път. За кой ли път селекция между тикви и кратуни. Уж е пазар, тезгях като в лъскава европейска търговска верига. Всичко е ГМО, всичко е пластмасово и безвкусно. Не просто безвкусно – вредно е ! Вредно е да обръщаш кебапчета и да се хилиш с вперен в бъдното поглед от предизборни винили на стойност, колкото ремонта на къщите в едно потопено село. Било популизъм да дариш парите за кампания на бедстващите. Така ми каза един кандидат за слуга на народа. Аз пък му казах, че не е в състояние да ми плати хонорар за обслужване. Просто не знам начин да го харесам, камо ли да го направя симпатичен на избирателите. Ще възразите , че не е професионално. Аз пък ще Ви кажа , че всичко си има граници и в пиара дори. Както лекаря не бива да прави трансплантация на сърце на труп, така, когато види че работата е за екзорсист не бива да пуска пътека по здравната каса. Не ми се помага в опъването на протритата вече червена пътека, за да се разходи с лъскавите си кондури, по нея… нищетата. Аз няма да гласувам. Не мисля, че ще дам добър пример или ще си доставя гражданско удовлетворение от факта , че съм фактор в демократична процедура, като подкрепя по- малко или по- голямо зло. Аз избирам много внимателно и с обич всичко, винаги. Защото съм жена. Защото съм майка и защото нося отговорност за избора си. Аз не искам утре детето ми да прави като вас, които се задоволявате да споделите кают компанията в първа класа на Титаника. Те имат спасителна лодка. А ние се давим. Искам детето ми утре да остане на брега ако не харесва екипажа на корабите на които му предлагат да се качи или да стане самотен мореплаветел, но да не се отказва от храброто приключение да избере самотата пред неподходящата компания. Инак няма да ги научим да вземат руля в ръцете си. Ще са свикнали с неприличните предложения и с калпавите капитани. Чудя се къде са пиарите и нямаше ли кой да им каже на тия омалели за власт народни синове и дъщери да отидат при отчаяните, замръзналите и подгизнали в опустошение жертви на наводненията. Да ги нагледат, ако не друго, да ги заметнат с по едно одеяло и да им кажат три благи думи ама от онези, които си спомнят от детството не от пиарските извъртолвания. Няма ли кой да им каже истината /да им я преведе на езика на цифрите, че е по убедителен/ – докато цвърчат кебапчета и се разменят пачки ще плющи дъжд! Ще плющи над главите на всинца ни.
За първи път отказвам да дам гласа си. То и не ми остана. Нямам симпатии, нямам доверие, нямам представител в галерията от абонати за властта. Сатирикон! Омръзна ми да ми повтарят че конституционните права трябва да се упражняват! Кои други права упражняваме напоследък, за кое друго право настояват, че и по някой- друг лев ти дават да ги питам аз малцинствата? Кои други права се зачитат в китната ни родина? Това на живот ли? Камо ли на сигурност, на компетентно здравеопазване, качествено образование и работа. Бойкотирам тези избори! Бойконокаутирам със слаб женски юмрук бруталната оглушителна мутрафония! И какво че е удар в дувар, и какво че пак мен ще ме заболи единствено защото политическите мутри са импрегнирани с дебелокожие, дебелоочие и подкрепа от взискателните си работодатели.
Замислила съм се, тайно се надявам че и Вие, какво ще се случи с пенсионерите, които си броят стотинките и берат душа след увеличаването на тока? Ако миналата година имаше самоубийства и убийства на цели семейства от недоимък, ако човеци отчаяни до дъно горяха като факли сега, какво? Да стъкнем клада ли пред Народното събрание? Популизъм било да показваш как хора даряват кръв за да нахранят децата си. Популизъм е да досаждаш на държавниците с проблемите на болните, хромите, некъпаните и гладните. Така разсъждава вчера един кандидат за държавното кормило. По Мерцедесите и на пътя! На магистралата! Зад волана –Водач! Път на спасителя! На саможертвения Данко, който и сърцето си ще извади за да ни свети. И без обструкции, ако обичат давещите се! Журналистите да си опичат акъла и да кротуват като автостопаджии в С- класа! То бива , бива ама като се е захванал Херкулес да ни изрине оборите и да пасе Еримантския глиган да не му се пречи моля! Който иска може да му пипне мускула ама до там! Бърдоква е минало! Свинарите днес колкото и да са почитатели на свинското и свинщината са евроатлантически ориентирани. Една друга по-млада и ентусиазирана абонатка за предизборно тв време пък ни разказва друга приказки. Интересът на давещите с не съвпада с интересите на Клуба. Ресто и ако обичат да не се сърдят. Удавниците – ще ги прежалим. Без жертви няма как да прелеем коритото на различията и да се смесим в океана на благата с щемпел за демократичен произход. А сме забравили как се диша с тръстиката под вода. Забравили сме прабългарските уроци и повелите на племето. Ако сме племе защото народ и нация не сме. Самосъхранителните закони на рода зоват да се вдигнем и в деня на вота да хванем гората и …за гъби. Да направим един курбан с мухоморки, пък да седнем на една маса със слугите на народа, като на римските Сатурналии. За първи път. За нас пак няма да остане по стар обичай.Чорбата ще свърши докато се доредим, а пък ние няма и да се тълпим този път. Ще ги оставим да се наядат уморените от предизборния маратон. Ще застанем отстрани и ще чакаме. И ще свършат дъждовете. И ще дойде есента, сезонът на утехата и края на авантюрите . Ще светят тиквите, но не от екраните а само на дружелюбни купчини по пазарищата. Тогава Емо Чолаков ще обяви тържествено, че сме изпратили илюзиите и тази зима не се посвещава на недоволството. Ето за това бойкотирам. Защото вярвам че сезонът на спасителите е на финала.

1 Comment

  1. От такива философки ни дойде до гуша. Хайде не пишете толкова съцераздирателни псалми Ще съм възхитена от вас ,когато спрете потопите ,а не да ми правите лирични отклонения.Ако сме народ ще бъдем образовани .работливи както сме били ,а не мързеливи и неграмотни и готови да се продадем за пари.Явно ,че нещо куца в тази схема . Когато няма качесвени хора ,няма и качествени управляващи.На кого да се сърдим. Сега ревем ,че трябвало да целуваме бежанците и едва ли не да ги приемаме по къщите си . Коя държава целува законо нарушителите ,които незаконно преминават границите на страната.И сега ,когато мижитурките от държ службички ,които получават пари от многобройни излишни организации се боричкат и препъват да ни докажат ,колко трябва да ги обичаме .А какво става с турските и цигански деца ,които не знаят български ,цели турски села не знаят български

Leave a Reply

Your email address will not be published.