“Скандално” е най-точното определение за решението на пресцентъра на БНБ на пресконференцията, която трябваше да бъде дадена информация за състоянието на Корпоративна търговска банка, да не бъдат допуснати десетки журналисти, оператори и фоторепортери. Това коментира пред БГНЕС Иво Инджов от Центъра за модерна политика, припомняйки, че представителите на медиите влизаха по специален списък, в който фигурираха само десетина имена, а “очевидно неудобните за ръководството на БНБ журналисти останаха да висят пред централния вход”.
Иво Индожов смята, че това решение на ръководството на БНБ буди възмущение, първо – защото разделя медиите на “първа” и “втора” категория, на “любими” и “отритнати”, на “наши” и “ваши”, както и защото подобно поведение създава усещането, че някой в БНБ се бои от щекотливи въпроси и се стреми целенасочено да ги елиминира.
Второ – една държавна институция като БНБ, която и без това има лоша слава с прозрачността, а авторитетът й допълнително пострада покрай тромавото “управление” на банковата мини-криза, в която беше въвлечена и Първа инвестиционна банка, не може да си позволи избирателно отношение към медиите, независимо дали те са харесват на управителя на БНБ, шефа на пресцентъра й или някой друг, стоящ на сянка.
Трето – режисираните изявления и опитът да бъде направлявана информацията за медиите със средствата на новинарско тематичния мениджмънт пробуждат подозрението, че с режисираните си изявления БНБ крие нещо. Да не би да обслужва нечии политически и олигархични интереси? Днес БГНЕС писа, че “сегашният директор на БНБ Иван Искров, според запознати, е близък до ДПС и ГЕРБ.”
Иво Инджов изтъква, че това поведение на БНБ затвърждава впечатлението, че една от най-важните институции в държавата иска да контролира информационния поток с некоректни методи и средства и със способи от едни отминали времена, вместо на първо място да затегне банковия контрол и да привлече медиите като съюзник в това начинание. Анализаторът на ИМП припомня, че неотдавна, в апогея на кризата, ръководството на БНБ поиска в Наказателния кодекс да се въведат тежки наказания за всеки, който разпространява заблуждаваща или невярна информация за банки или такава, която може да доведе до всяване на паника сред населението.
Идеята предизвика силни критики в юридическите среди, тъй като самата БНБ има правомощие да глобява за създаване на паника сред вложителите, но не го упражни в казусите с “КТБ” и “ПИБ”.
Инджов допълва, че ако се превърне в закон, проектът на БНБ може да запуши устата и на НПО, които критикуват работата на банките.
Въобще много въпроси се събраха около отношението на ръководената от Иван Искров БНБ към медиите и публичната информация. На които той час по-скоро трябва да даде отговор. Пред всички медии. За доброто на банките и на вложителите им, пише Иво Инджов в свой коментар за БГНЕС.
Be the first to comment