Иво Христов: Украйна я очаква римейк на съветския разпад от 90-те

Иво Христов е роден на 8 октомври 1970 г. в Истанбул. Завършил е средното си образование в “Атене Роаял”, Брюксел, и Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Преводач на множество романи на Ромен Гари, Маргьорит Дюрас, Филип Джиан, Андре Жид, Тонино Бенакиста. Стипендиант на Института “Франсоа Митеран”, автор на биографията на бившия френски президент, публикувана на български през 1999 г. Автор в списание LТEUROPEO, вестник “Сега” и списание “Тема”, кореспондент на Courrier des Balkans за България. Водещ на “Малки истории” по БНТ. Създател на сдружение “Солидарна България”.

Г-н Христов, адекватна ли е позицията на правителството към случващото се в Украйна? 

 

България няма собствена външна политика. Затова позицията ни е ехо от катастрофалната политика на ЕС в Украйна.

 

Как ще коментирате мнението на Георги Първанов, че Кристиян Вигенин „тича пред вятъра”?

 

Прав е. Така направи и неговият герберски клонинг и предшественик на поста, г-н Николай Младенов. Той се пънеше да изпълни някаква роля в разрешаването на сирийската криза, която великите сили не успяват да разрешат и до днес. Синдром на натегача. В искането си за компенсации от Брюксел обаче Вигенин е прав. България ще бъде сред първите пострадали от катастрофата на Източното партньорство в Украйна.

 

Каква е прогнозата ви за ситуацията след референдума в Крим?

 

Не бих рискувал с прогноза. Русия няма да отстъпи, а ЕС отиде твърде далеч в грешката си, за да може да я поправи. При всички положения големият печеливш са Съединените щати, които предотвратиха встъпването на Украйна в постсъветския митнически съюз. ЕС и Русия ще трябва да управляват разпада на Украйна, да наливат пари и да възстановяват доверието помежду си. Самите украинци ще платят най-скъпа цена. Очаква ги римейк на съветския разпад от 90-те.

 

Социологът Иво Христов  видя Украйна като поле, на което се сблъскват две велики сили – САЩ и Русия и като удар срещу политиката на Путин за Евразия.  Какъв е вашият прочит на този сблъсък и на позицията на ЕС в тази сложна ситуация?

 

Сложната ситуация бе заплетена от самия ЕС и бившия президент Янукович. Той се опитваше да накара Москва и Брюксел да наддават за Киев. Брюксел се полакоми от възможна икономическа и политическа експанзия на Изток. Руската реакция беше напълно предвидима, удивителното в случая е късогледството на ЕС. За първи път съюзът се държи като коя да е империя, която търси разширяване и погазва собствените си принципи. ЕС е призван да потисне национализмите и да гарантира мира и просперитета на континента. В Украйна той окуражава и покровителства западноукраинския национализъм, който взе властта със сила и има претенцията на говори от името на цялата страна. Държавата е пред разпад с реален риск от гражданска война. Днепър рискува да се окаже новата Берлинска стена, а украинският бюджет още дълги години ще гълта милиарди от Европа. Така вместо сигурност и просперитет, политиката на ЕС пося несигурност и отвори финансова пробойна.

От седмица е модерно да се възмущават от анексията на Крим, която е печален факт. Но преди това имаше силово вземане на властта в Киев. В тази партия ЕС и САЩ играят с белите фигури.

 

Как ще коментирате широко отразените у нас  желания на Павел Чернев и кмета на Тополовград да нарамят пушки и да защитават българите в Украйна?

 

Струва си да ги коментираме чак след тяхното завръщане. На този етап са просто боримечковщина.

 

Солидарна България получи  обвинение от обозначилите се като десни у нас, че говорите като Сидеров за Украйна. Кой наистина държи властта там – фашисти, антисемити, кой?

 

Редовно сме обект на скудоумна патетика отдясно. В Украйна властта бе превзета пред камерите от хора с щитове, бухалки и огнестрелно оръжие. Първоначалният бунт срещу олигархията на Янукович се радикализира. В новата власт има и демократи-еврофили, и класически националисти и неонацисти. Да речем главният прокурор бе излъчен от националистическата партия „Свобода”, прочута с антисемитизма си. Във вътрешното министерство масово се назначават щурмоваци от Десния сектор. Не разбирам наивния оптимизъм на някои коментатори, че Европа нямало да допусне десни екстремисти във властта. Те вече са там.

 

Чувствате ли се клонинги на Путин, както ви нарече  Е. Дайнов  в статията си ” Те танцуваха само едно лято – възходът и падението на “новите леви”? 

 

Като прочетох заглавието „Те танцуваха само едно лято”, си помислих, че статията е посветена на протестърите, които приватизираха, опорочиха и ликвидираха справедливия бунт от миналото лято. Сетне видях, че била за новите леви. Натрапват се няколко наблюдения. Най-напред твърде дълга е за некролог. Дайнов представя желаното за действителност. Нормално е да не ни харесва, никога не е бил ляв, ако не броим панегириците му за Станишев. В разни творчески периоди беше консерватор, либерал, ако не бъркам напоследък е зелен. Покрай останалото очевидно зле се ориентира в левия пейзаж, защото смесва Солидарна България с лицата на „Деконструкция” и активистите от Хаспел. Всички отхвърляме ултралибералната утопия, но нито организационно сме едно цяло, нито идейно сме монохромни. От политолог се очаква прецизност, а не агитпроп.

Нормално е десни хора като Дайнов да недолюбват новата левица. Днешната менте-левица БСП е толкова плоскоданъчна, бизнес-ориентирана и дискредитирана, че трудно могат да мечтаят за по-удобна.

 

Прочетох в тази статия, че  подкрепяте кабинета “Орешарски” повече от БСП…Бихте ли обяснили как точно го правите? 

 

Имаме ясна позиция срещу кабинета Орешарски, участвахме и в протестите, преди те да бъдат опорочени. Според мен правителството днес се крепи най-вече на недоверието към опонентите му. Онези, които изродиха протеста в протестърство, клеха Борисов, преди да се прегърнат с него, от безидейност възродиха антикомунизма и вместо решения пробутват боядисани паметници. Орешарски не е очаровал с нищо, но както виждаме площадът днес е празен. Вероятно Дайнов има предвид, че не сме достатъчно толерантни към дясната безпомощност. Но десните не бива да очакват подаръци.

 

Как гледате на обвинението,  че новите леви са виновни, че протестът е замрял заради разкритията за финансирането на десните?

 

Тази срамна тайна бе разгласена от медиите на Пеевски. Проблемът на десните е, че не успяха да я опровергаят. Тук ние сме само отвратени зрители на грозния сблъсък между олигархичната преса и НПО-бизнеса. Като по-голямата част от гражданството.

 

 Възможно ли е ново ляво, г-н Христов в този политически пейзаж, в който си живеем, а и някакво нормално дясно? И как трябва да изглеждат двете?

 

Въпросът е кога гражданите ще потърсят автентичната левица, която съществува и сега. Според мен, когато узреят достатъчно, за да не вярват на ачик шарлатани. И когато надмогнат внушаваната с години аксиома, че дясното е синоним на красивото, умното и почтеното, която разсмива всеки човек в цивилизования свят, но у нас минава за осветена истина. Щом  Бареков събира нелоши проценти в сондажите, значи моментът не е дошъл. Хората са склонни да изчакат със справедливостта, първо искат обещания таблет.

6 Comments

  1. Някой от адмириращите да е следил преди години блога му Salomon, в който зверски оплю и това е най-меката дума, тогава президент, Г.Първанов.Е, върнете се по-нагоре в текста му и вижте какво казва сега. И той по нищо не се различава от въртиопашковците, които следват единствено…парата, замаскирани под формата на концептуалисти, сякаш публиката е измряла.А в Сливен през 2007 г. дойде да помага за кампанията на изхвърления по-късно от партията им, но тогава председател на общинския съвет на БСП Мартин Славов, днес АБВ-ец, спа в най-луксозния хотел – самовлюбил се аристократ от село, продаде два фасона, взе си 10-те хиляди заради тях и си замина.О,преди това разхвърли “небрежно” по масите едно банално интервю със суетния провинциалист Славов и …това беше. Последваха телевизии,изхвърляне от тях, нови фасони и…нови леви днес, понеже парата пак набъбна, а този вярва, че е на-умният и най-правоимащият да я прибере. Кое му е брилянтното, добрия превод от руската преса ли! Ах, недей, и от френската, и от белгийската, и от английската…Аман от нечисти чистофайници, само в собствените им очи, обаче.

  2. Достоен отговор на евгенийдайновото писание.

  3. Червена подлога, представяща се за новатор. Да, новото е, че е сменил шмайзера с цианкалий.

1 Trackback / Pingback

  1. Offside Win

Leave a Reply

Your email address will not be published.