Иво Христов: Очертава се шиитско-сунитски конфликт между източните общества и Иран

Г-н Христов, как изглеждаше светът през 2012 година?

Светът се движи към една точка на бифуркация. Т.е., натрупват се много и различен тип противоречия, които в даден момент се събират буквално в един исторически миг. И най-малкият фактор, на пръв поглед незначителен, може, и то генерално, да обърне ситуацията в една или в друга посока. Ако използваме арабската поговорка, и една сламка може да счупи гръбнака на камилата, когато е достатъчно натоварена. Светът се намира точно в такава ситуация.

На първо място е продължаващият относителен упадък на световната суперсила САЩ. В своя книга Збигнев Бжежински представя стратегическата си визия в това отношение, според която почти до средата на века, ако не настъпят някакви огромни катаклизми, а според анализите, те ще настъпят, САЩ ще продължават да бъдат доминираща военна, политическа и дори културна сила. Нейният  контрол в света, обаче, намалява и външните му изражения са именно в икономическата, във финансовата криза, която заля Америка и се пренесе по целия свят.

На второ място, процесите са свързани с продължаващата  институционална и финансова криза на Европейския съюз. И тя беше абсолютно предсказуема, защото ЕС е едно изкуствено образование. То, както знаем, възникна като особена буферна зона между Съветския съюз и Съединените щати в условията на Студената война. И колкото и да е странно, силите на кохезия, на сцепление в ЕС зависеха именно от двата полюса, между които беше поставен – САЩ и СССР. Разпадането на единия полюс – Съветския съюз, доведе на пръв поглед до експанзията на ЕС на Изток, което подсказваше едва ли не създаването на втора Европейска империя, конкурент на Америка. Това, разбира се, не се случи, защото няма вътрешни сили на сцепление, на идентификация на членовете на ЕС. И той се разшири количествено със страните от Източна и Югоизточна Европа. Но пък не се задълбочи вътрешно – именно поради липсата на ясен идентификационен модел какво представлява ЕС, какви са неговите цели и интересите, които представлява. Факт е, че той се разкъсва от противоречия между Севера и Юга, между англосансонкската компонента и континенталната, която се води от Германия.

Към какъв вариант отива Европейският съюз?

Експертната ми оценка е, че ще се отива към варианта на  каноническо ядро. Т.е., че ЕС ще оцелява все повече като политическа, финансова, а и военна конструкция, концентрирана около германското ядро и неговата периферия. В тази периферия включваме и Франция, която все още се изживява като велика сила, но уви, тя вече не е такава.

На трето място, са процесите, които се завихрят на Североизток от нас – със създаването на т.нар. Евразийски съюз и Русия. В  Русия текат изключително интересни процеси, които слагат край на поражението на бившия Съветски съюз и на Русия в условията на Студената война. Това, което  се случва в Русия е, че руският управленски елит, който съществуваше в т.нар. преход и който очевидно беше в зависима позиция спрямо Запада, се опитва да се еманципира. Това е знаменателно с втория мандат на Владимир Путин. В руския елит съществуват две тенденции – едната е елитът на перестройката, прозападно свързан. Той не вижда бъдещето на Русия, освен като един сателитен икономически проект на западния модел. Докато другата част от върхушката, не поради някакви висши интереси, а заради чисто физическото и икономическото си оцеляване, вижда своето бъдеще единствено в превръщането на страната  в един самостоятелен център на силата. Разбира се, Русия е много далече от изграждането си като такъв самостоятелен център. Защото обективно погледнато, тя продължава да представлява един икономически солиден придатък на Запада, колкото и да говорим за обратното. Северен и Южен поток и всички  проекти, свързани с износ на ресурси от Русия, са износ на ресурси в полза на Запада, на Западна Европа.

Как определяте отношението на Русия към постсъветските републики?

Налице е опит Русия отново да засмуче ресурсното пространство на постсъветските републики. И тя може би ще го направи, включително –  военно-политически. Не виждам какво в момента може да я спре. Говорим за възраждане на някаква нова форма на Руска империя, въпреки че историята не се повтаря и въпреки клишето за обратното. Това може и да наподобява сценарно мислене, но не е въпрос на сценарий.

Западът в лицето на САЩ не успя да разчлени това, което беше Русия, а по-късно Съветският съюз, каквато беше идеята и целта. Беше изпуснат моментът за това. Удобният момент беше през 90-те години, когато страната беше най-слаба, но този процес приключва. И днес сме изправени пред една нова геополитическа реалност.

На четвърто място поставям изключително важният процес, който може би ще определи логиката на бъдещето, а оттам – и на българските реалности. Това е продължаващият възход на Китай. Китай успешно за пореден път осъществи трансфера на висшата власт на последния конгрес на Китайската комунистическа партия. Там бяха избрани вече четвърто поколение лидери, което ще управлява Китай в близките 10-15 години. Китайското ръководство много добре си дава сметка за стратегическата слабост на Китай. А именно – тя е все още развиваща се държава.

Китайското кономическо чудо не е ли достатъчен гарант за развитието на тази държава?

Китайското икономическо чудо е, разбира се, функция и на вътрешни китайски условия и усилия. Но преди всичко – на геополитическия интерес на Запада да създаде противовес на Съветския съюз тогава като военно-икономически баланс. И той успешно го направи, като се разигра т.нар. китайска карта. Но китайското икономическо чудо има структурна слабост – то е фунция и придатък на западния проект. И то не може да съществува в този му вид, ако Западът реши да прекрати привилегированото положение на Китай и на китайския икономически модел, който е експортен и се реализира на пазарите на Европа и САЩ. И двете страни – и Западът, и Китай си дават сметка, че този процес не може да продължава вечно. В момента върви процес на стратегическо обкръжаване на Китай. Индикациите за сблъсъци  в Китайско море, за сблъсъка с Япония в Японско море, опитите Бирма да бъде изведена извън китайската сфера на влияние и разбира се, процесите, които се случват в Близкия Изток.

В част от логиката на възникването и ескалирането напред във времето на тези процеси трябва да се търси и част от замисъла за елиминирането на Китай от енергоносителите, от които той има стратегическа нужда. Така че това, което очевидно китайското ръководство е приело като стратегия, е излизане от Тихия океан като задморска стратегия, където Китай е слаб и винаги ще е слаб по отношение на САЩ и техните съюзници – Япония, Южна Корея и Тайван. По-скоро Китай ще развива една геоконтинентална евразийска стратегия, т.е., насочване на ресурсите към Евразия – към Русия, Средна Азия и Европа, в частност – Германия. Следователно, логиката в бъдеще, която ще наблюдаваме, е свързана с това движение на Китай. За него това е единственият начин да оцелее като геополитически фактор в света.

Какви са прогнозите за Близкия Изток?

Петият фактор в геополитическите процеси в света е евентуална бъдеща война срещу Иран. Проблемът не е в Сирия, а в Иран, който от една гледна точка е проблем, от друга – решение. Иран се явява суровинната база за голяма част от европейските енергийни суровини. Обкръжаването на Иран включва елиминирането на Сирия като негов геополитически съюзник и единствената светска държава там.

Аз лично не прогнозирам директен военен сблъсък между САЩ и Иран или между Израел и Иран. Въз основа на експертни заключения на специалисти в тази област, прогнозирам, че нещата се разпалват към един шиитско-сунитски конфликт. Т.е., един конфесионален, религиозен сблъсък между източните общества и Иран, в който Турция, за добро или лошо, ще даде живата сила, пушечното месо, а салафитските монархии в Персийския залив ще дадат средствата за това. А резултатът ще бъде, че в следващите 50 години мюсюлманският и арабският фактор ще бъдат отстранени като фактор в геополитиката. Те ще се унищожат взаимно. Доколко този сценарий ще се осъществи, не може да се твърди. Но е факт, че нещата се тласкат натам. И в този контекст възниква въпросът къде сме ние.

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.