В четвъртък във Варна се изсипа един сериозен дъжд. Който се пусна по склоновете на квартал “Аспарухово” и отми илюзиите, че в града има кмет, а в столицата – държава. Най-тъпото бе, че след трагедията, отнесла коли, къщи и човешки животи най-важната новина бе как кмет и правителство си прехвърлят отговорността за случилото се. И мимоходом някак си, така – тихичко, се спомена как при липсата на държава, граждани и фирми взеха в свои ръце функциите й. Никой не спомена мъжете, които вадиха от калните води деца и старци. Техните имена така и никой няма да научи – единственото свидетелство са снимките от бедствието.
Похвала заслужават и шофьорите от “Варна такси”, които цяла нощ извозваха без пари пострадали до домовете на техни близки в незасегнатите части на Варна. Не може да не споменем и “Девин” и “Кока-кола”, които осигуриха и два тира с вода, която в постапокалиптичните условия е жизнено важна. И за които дори нямаше да разберем, ако не бяха хората от социалните мрежи.
А какво да кажем за стотиците доброволци, които се събраха на следващия ден с кирки и лопати и отидоха да помагат в Аспарухово. При това без да гледат на кого помагат – а основната част от пострадалите от пороя са ромски семейства. За което доброволците заслужават златен медал след опитите в последните години на един куп псевдоорганизации да изкарат България ксенофобска държава. И заслужават още един златен медал за това, че въпреки липсата на организация са на място и помагат. Да е жив и здрав Фейсбук, където хората направиха истински кризисен щаб, докато чакат община и държава да се натуткат.
Героите в този ден бяха не само в Аспарухово. Като водолазният инструктор Васил Петков и приятелят му Ивелин Йорданов, които извадиха четиричленно семейство от отнесения им във водата от стихията автомобил край град Дебелец. Спасяване, достойно за сценарий на холивудски филм.
Истинските герои ги нямаше по телевизионните екрани. Там бяха Портних, Цветлин Йовчев, Орешарски. Които за пореден път ни убедиха, че си падаме мазохисти и си избираме идиоти да ни управляват. Защото вместо да обединят хората в лицето на трагедията те си паднаха на ниското ниво и започнаха да се замерват с рядка аспаруховска кал.
Това, което обаче направиха обикновените хора във Варна (а и не само там ), може единствено да ни радва и да ни прави горди. Нека да им отдадем дължимото. Защото истинските герои нямат нужда от камери. Едно “Благодаря” им стига. Нека да им го кажем.
Be the first to comment