Депутати от различни парламентарни групи поискаха президентът Росен Плевнелиев да наложи частично вето на приетия на 2 февруари Закон за обществените поръчки. Според Димитър Байрактаров от ПФ законът отваря широко коруционни портали с чл. 13, който позволява да се закупува програмно време без да се минава по процедурите, предвидени от закона. Това изключение от закона е резултат от Европейска директива, но у нас обслужва модела КОЙ, твръди Байрактаров. Текстът според депутатите може да бъде прецизиран с ясни правила в правилника по приложение на закона. Байрактаров е категоричен, че този член от закона позволява да властта да си осигурява медиен комфорт още повече, че в закона липсва дефиниция какво са “доставчици на медийни услуги”, пише ikonomist.bg.
Независимият депутат Георги Кадиев заяви, че той лично атакува тази разпоредба на закона, която не позволява да се обжалват публични покани до 200 хиляди лева. Според него така се пречи на малкия и среден бизнес, които не могат да участват в обществените поръчки.
Мартин Димитров, Петър Славов, Гроздан Караджов и Методи Андреев от гражданската квота на РБ поискаха да се ревизира политиката по отношение на КЗК. В новия закон на председателя на КЗК се дават допълнителни функции и той може да разпределя жалбите еднолично на наблюдаващ член на комисията без изобщо да се прилага принципа на случайното разпределение. Така, според депутатите, се ликвида институтът на докладчика по конкретната преписка”.
Според депутатите, които канят техни колеги да се присъединят към искането до президента, трябва да се отмени текстът, с който се дават правомощия на възложителя да отменя собствени решения, да преценява субективно в редица ситуации на база лична преценка и мотивация, например кой документ е подходящ за удостоверяване на дадено обстоятелство.
Народните представители категорично възразяват и срещу текстовете, които позволяват на чиновниците да преценяват дали да допускат лица и фирми, които имат нарушения и престъпления. Това, според народните представители, излиза извън компетенциите на възложителя, защото на него не може да му се вменяват правни функции. Възможността възложителят субективно да преценява икономическото и финансовото състояние на кандидатите или участниците с “друг документ, който приеме за подходящ” е крайно неприемлива, смятат депутатите.
Те настояват за ново гласуване на възможността да не се прилага закона за правни услуги, свързани с упражняването на функции на държавната власт, което на практика покрива почти цялата правораздавателна дейност на централната администрация. “Това отваря широко вратата за безконтролно финансиране на незаконна лобистка дейност”, пише в мотивите. Димитър Байракторов коментира ситуацията така: “Не случайно нарекох този закон: Корупцио, здравей!”
Според депутатите също така не е приемливо да се използва устна комуникация при възлагане, без да се документира и урежда надлежно. Също така и възможността в подготовката да се правят пазарни консултации, като се използват независими експерти или участници на пазара, които впоследствие могат да участват в процедурата.
“Имаме сериозни основания за опасения, че новият закон в тези му части показва редица слабости и ще се превърне в своеобразен генератор на непрозрачни процедури, злоупотреби с публични средства и корупционни практики”, пише в мотивите на искането до президента. В одкумента е отбелязано, че това ще навреди на страната ни пред европейските ни партньори и вероятно ще бъде отразено в поредния мониторингов доклад и нищо чудно да се окаже повод за спиране на евросредства. “Най-лошото е обаче, че ще се запазят механизмите на злоупотреба с публични средства в полза на олигархичните кръгове за сметка на малкия и среден бизнес”, се казва в документа.
Мартин Димитров призова президента да постъпи мъжки и да наложи частично вето на закона.
Подкрепям, но е редно и телевизиите да се включат. На пръв поглед изглежда, че те “почелят” от възможността да им се плаща под масата. Всъщност те ще загубят, защото за някои ще има, а за други не и критерият ще бъде кой е послушен.