Искаш да откриеш автентичен японски ресторант? Недей, това те поставя извън закона

Искаш да откриеш автентичен японски ресторант? Недей, това те поставя извън закона

Ако някой поиска да посети автентичен японски ресторант у нас, отсега да знае, че такъв няма. И не защото ресторантьорите не искат, а защото по сега действащото законодателство, то той би бил незаконен. В автентичен японски ресторант се седи на земята, а това е недопустимо според сега действащите наредби, защото законодателят е постановил, че не може да има ресторант без маси и столове. И точка.

Представяме ви мнението на Богомил Александров по Наредбата за категоризация на заведенията

Категоризацията на ресторантите и въобще на заведенията за хранене и развлечения в България е въведена при създаването на СП „Балкантурист“ с цел изкуствено разделяне на ресторантите по различни категории клиенти, асортимент и различни ценови категории. Стандартната практика до 1989 г. е била един и същ продукт, предлаган в заведения с различна категория, да се предлага на различни цени.

СП „Балкантурист” е създадено през 1948 г. с основна цел изграждане и стопанисване на хотели и ресторанти, насочени към чуждестранните туристи, идващи в България, като основната цел е било сдобиването с така ценната конвертируема валута, както и пропагандиране на преимуществата на НРБ като туристическа дестинация. Създаването на хотели и ресторанти, насочени към чуждестранните туристи, е изисквало създаването на единна система за категоризиране на хотелите и ресторантите с цел по-лесно стандартизиране и ценообразуване. В момента туризмът е един от най-важните икономически отрасли в България и в същото време е най-нереформираният отрасъл от законодателна гледна точка, предвид това, че в България все още с пълна сила действа системата на „Балкантурист“, макар вече хотелите и ресторантите да не са държавна собственост.

Без маси и столове не може

В близкото минало категоризацията е била начин за стандартизиране на заведенията за хранене по различни единни критерии. Тези критерии, описани в Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения, са в сила и до днес за категоризиране на заведенията за хранене и съдържат остарели и абсурдни за времената, в които живеем, критерии. Например, за категория една звезда заведението трябва да има тоалетна, в която трябва да има мивка, сапун, тоалетна хартия, плочки, а в търговската зала трябва да има осветление, подова настилка, маси за сядане, всмукателно-нагнетателна вентилация, а площта на едно място за сядане да е 1,1 кв.м. Изискванията за две звезди вече въвеждат изискване за закачалки и плочки по стените в тоалетните и т.н. Всичко това звучи архаично, да не говорим, че създава пречки пред създаването на по-интересни концепции за заведения за хранене, като например автентичен японски ресторант, в който се седи на земята – такъв тип ресторант просто би бил незаконен според сега действащото законодателство, защото няма да има маси и столове.

Остаряла система за стандартизиране

Всички тези изисквания към заведенията за хранене са морално остарели и вероятно са имали своят смисъл в по-далечното минало, когато заведенията за хранене вероятно не са имали плочки в тоалетните или закачалки в салона за клиенти. В днешно време категоризацията е една остаряла система за стандартизиране на заведенията за хранене, която се използва единствено като поредния инструмент за събиране на такси, както и за създаване на корупционни практики и оказване на натиск над конкуренти. Клиентите на заведенията разполагат с много информация в интернет, чрез различни списания, справочници, реклами и други източници, на базата на които могат да направят информиран избор кое заведение да посетят и кое не.

В Европа категоризирането на хотелите се извършва от браншовите организации

В момента България е единствената страна (доколкото ми е известно), в която съществува задължително категоризиране на заведенията за хранене от държавата чрез закон. В най-развитите европейски държави категоризирането на самите хотели е поверено на браншовите организации, а категоризиране на заведенията за хранене никога не е съществувало, а в САЩ например, хотелите въобще не се категоризират.

Самият Закон за туризма не само че не помага за развитието на туризма в България, а като цяло го ограничава и въвежда допълнителна бюрокрация и широко разпространени корупционни практики чрез системата за категоризация. Логически погледнато, най-лесният начин за ограничаване на корупцията е отсъствието на предпоставки за нейното съществуване, т.е. премахване на административната тежест е най-ефективният метод, който дава 100% гарантиран резултат, за разлика от всички други използвани методи.

Сдружението на Заведенията в България предлага категоризацията да отпадне или да бъде по желание на стопанисващото дружество на самостоятелните заведения за хранене от Закона за туризма на следните основания:

1. В Европейския съюз не съществува подобна практика за задължително категоризиране на заведенията за хранене. В доклада на Световната банка и на Министерство на икономиката от 25.06.2007 г. (Достъпен на интернет адрес:

http://siteresources.worldbank.org/INTBULGARIAINBULGARIAN/Resources/SPR_BG.pdf),

ясно е посочено, че „България е единствената страна, прилагаща тромавата и крайно неподходяща 5-звездна категоризационна система при ресторантите и баровете.”. В доклада ясно се прави разграничение на туристическите обекти (хотели и други заведения за нощувка) от ресторанти и барове, като препоръката е „..

категоризацията на ресторантите и баровете е напълно излишна. Преобладаващото мнозинство от страните не категоризират ресторантите и баровете.”. Въпреки, че посоченият доклад няма задължаващ характер той отразява ясно ситуацията в България, а именно не реформиран туристически сектор, към който по инерция от времето на Балкантурист са причислени и ресторантите и баровете, въпреки, че с изключение на курортите ресторантите и баровете не обслужват основно туристи и в този смисъл би следвало да не попадат въобще в обхвата на Закона за туризма, защото по този начин се създава дискриминационен регулаторен режим, както и бариера за единния пазар в Европейският съюз. Решението за отмяна на

категоризацията на самостоятелните заведения за хранене е прието с Решение на

Министерски съвет № 484 от 15.08.2013 г. (точка 3 от решението) на основание на

Доклада на Световната банка и на Министерство на икономиката. Промяната в Закона

за туризма във връзка с отпадането на категоризацията на самостоятелните заведения за хранене е прието на първо чете от 42 Народно събрание, но поради разпускането на същото, не е прието на второ четене.

2. Самостоятелните заведения за хранене не са туристически обекти и незаконосъобразно са обявени за такива. В българското законодателство не съществува единна и ясна дефиниция на термина „турист”, но според Международната туристическа асоциация „турист” е човек, който пребивава повече от 24 часа на място, различно от обичайното му място на пребиваване. По обективни причини, никой клиент на заведение за хранене не може да бъде турист, посещавайки дадено заведение, защото в заведенията не се предлагат места за нощувка и той не може да престои там поне 24 часа. В този смисъл, той не се явява турист. В законодателството на ЕС турист е дефиниран като „пътуващо лице” (Директива 2006/112/ЕО, чл. 307 и чл. 308). Съгласно европейската директива, „пътуващо лице” е лице, което придобива пакет туристически услуги за собствено ползване при своето пътуване. Самостоятелните заведенията за хранене не предлагат туристически услуги, особено в пакет на пътуващи лица. Поради тази причина, самостоятелните заведения за хранене и развлечения следва да бъдат изключени от обхвата на Закона за туризма.

3. Системата за категоризиране на заведенията за хранене е морално остаряла и с нищо не допринася за качеството на обслужването или предлагания асортимент, нито допринася с нещо за по-информиран избор на клиентите на заведенията, които се информират на база съвсем различни критерии. Реално никой клиент на заведение не се интересува и не знае колко звезди е любимото му заведение, което посещава.

4. Масова заблуда е, че по някакъв начин категоризацията допринася за качеството, предлагано от заведенията, за хигиената и т.н. Тези твърдения често се тиражират в медиите от хора, които не са запознати с това какво представлява категоризацията на заведенията или умишлено въвеждат в заблуждение обществото. В България, както и във всички страни от ЕС, хигиената, качеството на суровините и наличието на необходимата материална база се контролира от Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ), която издава разрешение на всяко заведение за хранене и контролира дали то отговаря на законовите изисквания, вкл. разрешава асортимента, който може да се предлага в заведението, на базата на наличното оборудване и помещения.

5. Категоризацията на заведенията за хранене е бюрократична пречка и инкубатор на

корупционни практики, както и начин за оказване на административен натиск от страна на конкуренти в бранша.

6. Санкциите, налагани от органите, които контролират категоризацията, най-често са абсурдни, неадекватни на днешната бизнес среда и се изразяват в глоби за това, че персоналът не носи баджове с името си или че в заведението има повече места от тези, които са посочени в удостоверението за категоризация. По какъв начин повечето налични места в момента на проверката от този, който е заявен при издаване на удостоверението, може само по себе да представлява нарушение, е просто лишен от всякаква икономическа и бизнес логика и служи единствено като инструмент за събиране на глоби и създаване на корупционни практики. Максималният капацитет на всяко заведение е определен чрез удостоверението за въвеждане в експлоатация на обекта.

7. Самата категоризация най-често се извършва от ОЕККТО (Общинска експертна комисия по категоризация на туристически Обекти). Тези комисии са съставени от длъжностни лица – представители на общината, както и членове от местни, регионални и браншови организации. Членовете на комисията получават заплащане за участието си в заседанията на комисията и, поради това, съпротивата от тези участници към отмяната на категоризацията е много силна. Самите общини винаги изтъкват, че отмяната на категоризацията би намалило приходите на общините, което само по себе си е лишено от всякакъв смисъл – от една страна, поради това, че по-голямата част от приходите от категоризация специално при самостоятелните заведения за хранене се изразходват за хонорари на участниците в комисиите, а от друга страна, намаляването на приходите на общините не може да е причина за запазването на даден регулаторен режим. В заключение, обръщаме внимание върху факта, че досега никоя община не е подпомогнала по някакъв начин самостоятелните заведения за хранене чрез парите, които те събират като такси за категоризация. Вероятно по-голямата част от тези такси се изразходват от общините за издръжка на служителите, занимаващи се с категоризация.

8. Категоризирането на заведенията за хранене противоречи на законодателство в България, съгласно което съществуват четири вида режими: лицензионен, разрешителен, уведомителен и регистрационен. Съгласно тази класификация, категоризирането би следвало да бъде регистрационен режим. Съгласно чл. 14 (2) от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност – регистрационен режим е: „Регистрация за извършване на стопанска дейност се изисква, само когато нейното осъществяване е свързано с риск за националната сигурност или за обществения ред в Република България, за личните или за имуществените права на гражданите и на юридическите лица или за околната среда и само относно нормативни изисквания, чието спазване може обективно да се удостовери чрез проверка по документи

и/или на място”.

9. Съгласно предишния Закон за туризма, в сила до приемането на новия Закон за туризма на 26.03.2013 г., категоризацията беше безсрочна. Съгласно новият закон, вместо категоризацията да отпадне, както беше обявено публично, в последния момент беше прието категоризацията да се подновява на всеки 5 години. Всичко това беше направено, за да повишат основно приходите в общините, които са най-масовите административни органи, които извършват категоризирането на малките обекти. Държавата в лицето на Народното събрание, като по-силна страна, вместо да отмени тази административна тежест, тя я засили, като завиши и финансовите потоци към общините без никаква обективна необходимост.

10. В момента заведенията за хранене се контролират от прекалено много институции, а именно: Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), Министерството на здравеопазването (чрез РИОКОЗ), МВР (пожарна безопастност), Агенция Митници (алкохол и цигари), Агенция по метрология, Комисия за защита на потребителите, общините във връзка с категоризацията и във връзка с неясната необходимост от регистрация на работното време на обектите, както и във връзка с разполагането на маси и столове на открито. Това са службите, които допълнително контролират заведенията за хранене, освен стандартните: Национална агенция по приходите, Инспекция по труда, Национален осигурителен институт, Комисия за защита на

личните данни, Икономическа полиция и др. Заведенията за хранене вероятно са най-строго контролираният бизнес сектор в България, когато става дума за малък бизнес, каквито са по- голямата част от заведенията за хранене. Административният натиск, оказван върху нашия (а и много други) сектори от икономиката, е прекомерен и необоснован.

11. Тезата, че отпадането на категоризацията на самостоятелните заведения за хранене ще създаде неравнопоставеност между хотелите и техните заведения за хранене и самостоятелните заведения за хранене, е несъстоятелна, защото хотелите и самостоятелните заведения за хранене по принцип не са съпоставими – нито като размер на дружествата, нито като пазарана сила. Освен това, преференциалната ДДС ставка (9%), която ползват хотелите, вече е създала такава икономическа неравнопоставеност.

12. В заключение, категоризацията на заведенията за хранене и развлечения нарушава чл. 9 от Директивата за услугите на Европейския съюз, тъй като режимът на категоризиране не преследва обществен интерес и не е подходящ за постигането на защитата на обществения интерес. Режимът на категоризация се явява и дискриминационен, защото не съществува в други страни членки на Европейския съюз и води до ограничаване на свободата на извършване на стопанска дейност в сферата на ресторантьорството, без необходимост от

подобно ограничаване.

Поради гореизброените основания, смятам, че чрез промени в Закона за туризма е наложително да отпадне категоризирането на самостоятелните заведения за хранене.

2 Comments

  1. добре де……, да оставим в страни пълната имбецилност (разбирай безмислие) на “текста” в законовата и фактологическата му “стойност”, но………ЕДНО е наистина ИНТЕРЕСНО – ОТКЪДЕ тази неописуема самодостатъчност на “всезнайкото”, който всъщност е ТОТАЛНА НУЛА като “познания и информираност”?!?
    Ако успея да вникна в този така интересен и злободневен въпросец, сигурен съм, че ще направя САМО от слуха, че владея материята поне милион, за месец…..
    КОЕ точно дава на безплодния и кухия самочувствието, че може да “разяснява” каквото и да било и то с такава зверска самоувереност……..
    Сигурен съм, че дори абревиатурата СП (пред “Балкантурист”) е просто две букви от кирилицата, без абсолютно никакво съдържание за въпросния “автор”……… А да беше само една абревиатура…..

Leave a Reply

Your email address will not be published.