През 2013 г. 21 на сто от населението е в риск от бедност, а един на всеки десет е в риск от дълбока бедност. Това съобщи Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ) при представянето на анализа на института “Бедност и рискови групи”. Именно тази група, която сериозно изостава от доходите на средната класа, най-малко се влияе от промените в икономическата среда и на практика е изпаднала в дългосрочна и възпроизвеждаща се бедност. Сред най-рисковите групи, които са зависими от качеството на образование и процесите на пазара на труда, са безработните и неактивните. На практика всеки втори безработен попада в риск от бедност, а всеки трети – в риск от дълбока бедност.
Най-ниската линия на бедността – т. нар. дълбока бедност, е за хора с доход 40 процента от медианния доход на глава от домакинство. По данни на НСИ този медианен доход за 2013 година е близо 3000 лева годишно или 250 лева на месец. Тоест, близо 700 хиляди души в страната живеят с доход под 100 лева месечно,
а като бедни се определят 1,5 млн. души с 60 процента от медианния доход или 150 лева месечно, са изчислили в ИПИ.
От проучването на ИПИ става ясно, че основни причини за обедняване на хората са лошото образование и безработицата, а за малцинствените групи – и
животът в гето, а най-рискови по отношение на бедността са семействата с двама възрастни с лошо образование с поне три деца и живеещи в райони с висока безработица.
Анализът “Бедност и рискови групи” е фокусиран върху обхвата и различни разрези на бедността в страната, като целта му е да открои рисковите групи или тези, които са най-силно застрашени от попадане в риск от бедност. Изследването въвежда и понятието „дълбока бедност”, която показва каква част от населението попада под линия на бедността, която е равна на 40% от средния (медианния) доход за страната. Анализът на риска от дълбока бедност е използван за отправна точка в открояването на групите, които са в най-тежко социално-икономическо състояние.
Заетите или т. нар. “работещите бедни”, макар и да са сериозно предизвикателство, са далеч по-малко рискови и в общия случай не са изложени на дълбока бедност – едва един на всеки двадесет работещи е в риск от дълбока бедност. Данните са категорични, че факторът образование е ключов за реализацията на пазара на труда, като пропастта между тези с основно образование и висшистите е огромна.
Проблемите на пенсионната система са от водещо значение за бедността при възрастните хора. Смесването на социалната и осигурителната системи на практика не позволява да се провежда адекватна политика спрямо най-рисковите групи сред възрастните. Разликите между мъжете и жените в тази група са много големи, като рисковете пред жените са чувствително по-високи – относителният дял на бедните сред възрастните (над 60 г.) е 20% при мъжете спрямо 30% при жените. С покачването на възрастта този проблем се задълбочава. Според изследването около 440 хиляди пенсионери живеят с доход под 150 лева месечно, а 100 хиляди с по-малко от 100 лева на месец.
Бедността сред децата също е водеща, като немалка част от нея се формира в семейства с един родител или в многодетни семейства, които често имат малцинствен профил. Рискът от бедност при последните е особено висок – 2/3 от домакинствата с три или повече деца са в риск от бедност, а над половината са в дълбока бедност. Тук водещи са проблемите на образователната система и по-конкретно на училищното образование, което не успява да промени съдбата на децата, които живеят в гета. Изследването показва, че 335 хиляди деца /под 18-годишна възраст/ живеят с по-малко от 150 лева на месец, а 205 хиляди –
с по-малко от 100 лева месечно.
Регионалните различия оставят своя отпечатък и върху профила на бедността в отделните области. Водещите фактори за бедността по региони са заетостта, делът на висшистите и малцинствените групи. Големите различия в бедността на регионално ниво спрямо националната линия на бедността, както и различните фактори, които усилват бедността в отделните райони, предполагат политики, които взимат под внимание тези разлики – особено що се касае до политиките на пазара на труда и в образованието.
На 20 февруари 2015 г. бе огласен нов доклад на Caritas Europe. В него се посочва, че почти половината от българите – 48%, живеят или са изложени на риск от бедност. Процентът е най-големият в рамките на Европейския съюз (ЕС), като страната ни е следвана от Румъния с 40%.
По-рано тази година бе публикуван доклад на Световната банка. Според данните в него, цитирани от вицепремиера Калфин, 40 на сто от българите живеят в бедност или в риск от бедност. “В периода преди кризата бедните у нас са били 16,5%. Сега вече са 18%”, посочи още Калфин.
Be the first to comment