ИПАИ: Румъния и България ще бъдат лишени от право на глас в ЕС

ЕС подписа за отпадане на роуминг таксите

Нарушенията при възлагането на обществени поръчки могат да се превърнат в причина за задействане на „процедура по член 7“ от Договора от Лисабон, която да доведе до отнемане на правото на глас на България, заради нарушение на ценностите на ЕС.
Първият проблем – налице са причини за задействане на процедура по член 7 от Лисабонския договор срещу България, алармираха днес от Института по правни анализи и изследвания (ИПАИ).
Във вторник Европейската комисия прие нова рамка срещу системните заплахи за върховенството на закона в ЕС. Прилагането на тази мярка може да доведе до суспендиране на правото на глас на всяка държава членка, която извършва „сериозно и трайно нарушение“ на ценностите на ЕС. В близките седмици одобрената процедура трябва да бъда гласувана от Европейския парламент и тогава ще бъде възможно да бъде приложена, срещу страните, заради които на практика е приета. Потенциални нейни жертви са България и Румъния.
От ИПАИ припомнят, че още през 2007г. бе постигнато съгласие между ЕК и България за полагане на допълнителни усилия в ключовите проблемни области за преодоляване слабостите в съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност. Тогава бяха установени шест индикативни показатели, обхващащи тези проблеми, условията на които и към настоящия момент по оценка на ЕК не са изпълнени. Пет години по-късно, в доклада на ЕК публикуван през 2012г. бе отразен напредъка, но и застоя в тези процеси, както и бе подчертана съпротивата на властите в България срещу механизма за наблюдение. ЕК констатира, че значимите промени са направени в резултат на външен натиск, което постави въпроса за устойчивостта и необратимостта на реформите.
Брюксел обяви, че се очертава традиция в страната само неправителствения сектор да предоставя информация в публичното пространство за множеството проблеми. По отношение на борбата с корупцията, от ЕК бяха въведени индикативни показатели, някои от които свързани с разследвания на твърдения за корупция на високо равнище, а други за борбата с корупцията на равнище местна власт. В раздела за корупцията попаднаха и обществени поръчки, белязани от системните слабости при прилагането на законодателството и различните възможности за корупция, както и констатациите, че одитите и оценките, направени от различните европейски служби показват съществени рискове и недостатъци в поръчките. Като мярка за борба с корупцията Брюксел посочи въвеждането на нова и независима система за наблюдение, в която да участва активно гражданското общество. Такава мярка изпълнява ИПАИ с проучването „Криза в системите за възлагане, изпълнение и контрол на обществените поръчки в България“. Дадени бяха и препоръки на България за осигуряване на независима оценка посредством създаване на национална стратегия за борба с корупцията.
Така или иначе през януари 2014г. в доклада по механизма ЕК постави отново проблемите на България със спазването на основните принципи като върховенството на закона и независимостта на съдебната власт и определи необходимостта същите да залегнат в основата на дългосрочна стратегия за реформа, както и нуждата от политически ангажимент за нейното прилагане, подсказвайки за остра нужда от действия в краткосрочен план. До момента не е станало известно такива мерки да са предприети, поради което е напълно обоснована прогнозата, че предстои процедура по член 7 от Лисабонския договор срещу България и Румъния, след приемането на правилата от Европейския парламент. Още повече, че за всички е ясно, че търпението на Брюксел е изчерпано.
Сложен е въпросът за бъдещето на българското финансиране от ЕС.
Вероятно първо ще пострадат парите по ОПОС, тъй като плащанията по тази програма или изобщо няма да бъдат възстановени, или ще бъдат наложени тежки финансови корекции в сектора, с което бездействието на администрацията пред последните години ще бъде наказано. С публикуването на антикорупционния доклад на ЕК, в който бе посочено, че корупцията в България продължава да се шири, бе даден още един знак, който се разми под коментарите, че не само България има проблеми с корупцията, сякаш някой оспорва това. Очевидно проблемите в ЗОП, няма да бъдат решени с приемане на планираните от правителството изменения в закона, напротив – ще бъдат задълбочени, а знакът за това е в признанието на правителството, че уж всички подкрепят публичността и прозрачността в обществените поръчки, но опозицията отхвърля голяма част от текстовете, които са свързани с повишаване на прозрачността. От парламента очевидно остана незабелязано предупреждението на ЕК, че може да спре окончателно плащанията по ОПОС, които бяха временно прекратени през миналата година. Подминато мълчаливо беше и искането на комисията по бюджетен контрол на Европейския парламент, в което се призовава ЕК да предприеме решителни мерки спрямо България по отношение на европейските фондове. Подмината бе позицията на Германия, която поиска от Брюксел неусвоените заради проблеми с корупцията в София и Букурещ 600 млн. евро, предвидени за интеграцията на ромите, да бъдат пренасочени към немски общини, които имат проблеми с българите и румънците, за да си решат проблемите с миграцията. Сега ще бъде подминат и знака, че се въвежда нов защитен механизъм, който реално би задействал процедури по отнемането на правото на глас в ЕС за държави, които не спазват върховенството на закона, а България систематично е посочвана в такава група и има остри проблеми с обществените поръчки, които вече са придобили системен характер. Поради това, вероятно след приемането от Европарламента на „процедурата по член 7“ от Договора от Лисабон, първите нейни жертви ще бъдат България и Румъния, прогнозират от ИПАИ.

Свързани публикации

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.