Инвестирането в изкуство е тема, която изкушава хората с възможности, защото покупката на картини, както и финансирането на културни проекти, се разглежда по-скоро като предизвикателство, при което инвестицията не се връща веднага. То е личен принос за развитие на културата на обществото и има дългосрочен, понякога надхвърлящ човешкия жизнен цикъл хоризонт.
За да се инвестира в изкуство, се предполага наличието на естетическа грамотност и нюх, мислене отвъд оцеляването, както и съпричастност към социума. Казвам го като човек, който скромно се занимава с колекциониране на произведения на изкуството.
Всички тези уговорки са необходими, защото за инвестиции в изкуство у нас се говори все повече. Всеизвестни са почти фолклорните истории за хора, замогнали се от продажбата на прашасала картина, намерена на тавана, но не на това се надяват съвременните инвеститори в изкуството. Те обикновено са наясно, че когато искат да съберат стойностна колекция – картини, скулптури, снимки, литографии, плакати, антики и прочие, от инвестиционна гледна точка е важно да има покачващ се интерес от други колекционери. Известни са и основните принципи – да се купува изкуство, което е знаково за времето, да се подкрепят млади и талантливи художници и да се ползват експерти.
Компании, инвестиращи в колекции или подкрепящи културни проекти (каквито примери напоследък за радост има множество и в България), очакват наред със стремеж към популярност и доказване на социалната им отговорност, като с това да дадат принос към промяна на обществото в посока толерантност, хармония и емоционална зрялост. Разбираемо е, че ефектът от такава инвестиция е трудно измерим в пари, но има общественополезна стойност.
Частни колекционери и меценати (меценатството смятам също за форма на инвестиране на време, контакти и ресурси) купуват изкуство или подкрепят културни проекти освен заради естетическата наслада от консумирането му, но и поради споменатите очаквания за социален ефект. Както обича да казва Н. Пр. Гауденц Б. Руф, колекционер и един от най-ревностните меценати на съвременно българско визуално изкуство: „Никога не купувай с идеята да продадеш, а със сърцето си”.
Как да купим точното произведение
Инвестиция в произведение на изкуството може значително да повиши стойността си, често в пъти, но големият въпрос е как да купим точно тази творба. Напоследък със средствата на маркетинга и новите канали на комуникация става все по-трудно да се наложи един артист или културен проект и това размива критериите и прави избора труден. Но ако „слушаме сърцето си” и купим творбите, остава да се надяваме, че този творец ще стане известен и неговите творби ще поскъпнат. Обикновено подходите са два: или инвеститорите купуват много, като така диверсифицират вложението с надеждата една или няколко творби да повишат стойността си значително, което по правило обаче винаги е непредвидимо, или се допитват до специалисти за консултация и възлагат съставяне на портфолио. Нужно е познаване на националната и международната галерийна сцена, посещения на изложения по света, аукциони и пазари в европейските столици.
Липсата на истински пазар на изкуство у нас
Българският пазар на визуално изкуство, доколкото съществува, е твърде рудиментарен и често некореспондиращ със съвременните тенденции. Истински пазар на изкуство във всичките му форми има в Европа, където изкуство се продуцира, потребява и продава. Притежаването на стари майстори сигурно изглежда за мнозина добро вложение, ала в повечето случаи тази творби нямат пазар и стойност извън българския контекст.
Колекционерството в България, макар да има традиция, днес се свързва предимно с имената на съмнително забогатели сънародници. Радостното е обаче, че има чудесни примери и с млади, достойни колекционери, които купуват и излагат съвременно българско изкуство. Прекрасен пример е Николай Неделчев, управляващ група компании за интегрирани маркетингови комуникации.
Практични съвети
Моят практичен съвет към интересуващите се от инвестиции в изкуство е да погледнат към съвременни млади и талантливи български творци в България и особено към такива българи в чужбина. Умението да се презентираш, включително и чрез реномирани галерии, е част от предпоставките за бъдеща известност. Има неколцина талантливи български художници във Виена, които са в подстъпите да станат истински известни, и ми се струва, че у нас няма много техни колекционери.
Друга интересна област, достойна за инвестиционно внимание, са иновациите в изкуството. Това са множество проекти, насочени към промяна на изразните средства, комуникационната среда или начина на възприемане на изкуство. Тук само два примера на интересни заявки за иновации, към които имам лично отношение: https://www.onepoint.fm/ – иновативна платформа за промотиране на музикални прояви; https://artivive.com/ – апликация, „оживяваща” една картина.
По възможностите на част от нас е да подкрепим културен проект или кауза – ако не финансово, то с инвестиране на собствено време, контакти и умения. Например за мен е чест да участвам в обществения съвет на Камерни концерти „Мотив” и да давам принос в проекта, инспириран и реализиран от пианистката Венета Нейнска. Убеден съм, че това е инвестиция с бъдеще, защото я правя със сърце.
Сп. Икономист
Be the first to comment