Четири години след приемане на Закона за ограниченията на плащанията в брой, гражданите продължават да плащат за административни услуги на банково гише. Така дават комисионни на банките за административни услуги, вместо да ползват ПОС-терминали, където таксите по плащанията се поемат от държавата. От Министерството на финансите(МФ) ни дадоха справка, че за деветмесечието на 2016 г. държавата е превела към банките 606 хиляди лева, с които да покриват таксите за транзакции. А приходите пред ПОС-терминал в държавния бюджет за 2016 г. административни услуги са 965 685 лева. Справка в отчета на МФ пък за същия период показва, че събраните неданъчни приходи, в които влизат държавни, съдебни такси, глоби, и други са в размер на 3 219,2 млн. лв. Т. е общия дял на картовите плащания в тази картина е 0,03%.
Причината е, че администрациите, които по закон са длъжни да имат картови устройства или не са ги монтирали, или ги крият, или пък съвсем малко услуги могат да се плащат чрез тях, установи проверка на сп. “Икономист” в съдилища, общини, КАТ , Агенцията по вписванията и кадастъра.
Къде как се плаща
По данни на БСК у нас има над 500 администрации, които управляват повече от 2500 регулаторни режима, по които се събират такси. Делът им в държавния бюджет достига 4,45%.
Независимо, че общините отчитат въвеждането на ПОС-терминали в 192 общини, проверка на “Икономист” в една от най-големите общини на територията на София – Младост, ПОС-терминали изобщо няма. Плащанията се извършват в брой и на гише. Който няма пари в брой трябва да си търси банкомат извън сградата на общината, защото в нея няма монтирана такова устройство.
В Софийския районен съд (СРС), където има най-голям обем дела до 19 януари ПОС-терминал не е съществувал. Картовото устройство е монтирано миналия петък, но реално не работи, защото в момента се разработва софтуер, който да позволи да се въвежда номера на входящото дело. “Въпросът с плащането през ПОС-термила е сложен във всички съдилища именно по тази причина – трябва да е ясно за кое дело е платено”, обясни ситуацията пред “Икономист” Методи Лалов, председател на СРС. Иначе съдилищата формално отчитат монтирането на 358 ПОС терминални устройства в структурите на Висшия съдебен съвет.
В КАТ ситуацията е особено драматична, защото там гражданите плащат основно на банково гише и дават високи комисионни. Възможността да плащат чрез ПОС-терминал не е известна на клиентите, защото липсва сериозна информация къде и какво може са се плаща по картов път. В КАТ-София единственото указание, че има услуга картово разплащане е на бял лист, небрежно залепен на една странична колона в залата за услуги. На него пише, че за услугата да се издаде шофьорска книжка може да се плаща чрез ПОСТ-терминал. Педантичен гражданин е поправил със син химикал грешката, а отдолу се е подписал. Не е ясно от кога виси този лист там и защо не е направил впечатление на управителя на центъра за административни услуги.
На въпрос защо плащате по банков път, а не с карта, чиято такса за административна услуга се поема от държавата, получихме три различни отговора от граждани. “Може да сгреша при попълването на цифрите и незнам къде ще ми отидат парите. затова предпочитам да дам 12 лева на банковия клон, за да гледат още две очи”, обясни пред изданието ни мъж на средна възраст. Сумата, която той трябваше да внесе е 200 лева. “Няма да платя по картов път. Нямам доверие на никоя институция в България, защото смятам, че ще ми изкопират данните и после ще ми източат картата. Виж в Германия е друго”, заяви друг клиент. Други млади хора, с които разговаряхме, изобщо не знаеха, че по закон от 2012 година насам държавните институции, които предоставят административни услуги, са длъжни да имат ПОС-терминали, а държавата поема таксата за транзакцията, която се дава за административна услуга.
На фона на тази статистика отличници са в Агенцията по вписванията, откъдето съобщиха за “Икономист”, че през цялата 2016 година плащанията на такси чрез ПОС-терминал са 5,30% от общия брой на плащанията. Сумата събрана по картов път е в размер на 3 105 237 лева, получена от 161 773 броя транзакции.
Кой кого контролира
Проблемите с ПОС-терминалите в РПУ-ата и КАТ, които най-много тормозят гражданите са обект на непрекъснати жалби. Иван Нейчев например е създал цял блог “Граждански неволи”, в който разказва за административните абсурди у нас. Той е писал до МВР-Бургас, че в Първо РПУ “Полиция”, за да получи новия си паспорт, който струва 20 лева е бил принуден да даде 2,20 лв. банкова такса, защото служителката го е насочила към банковия клон, а не към ПОС-терминала. Нейчев съветва всички да питат дали има ПОС-терминал преди да плащат.
Фактът, че КАТ крие ПОС-терминали бе отбелязан и в други градове. На 4 януари във Враца проверка на местния вестник “Зов” по сигнал на граждани установи, че устройството е добре скрито от данъкоплатците.
На въпрос на “Икономист” кой контролира информационната кампания за ПОС-терминалите и кой разяснява на гражданите, че имат такава възможност, дадена им по закон, от МФ ни отговориха, че има решение на МС от 28.10.2015 г. и то определя, че “първостепенните разпоредители с бюджет осъществяват текущ контрол на дейностите, свързани с въвеждане и прилагане на картовите плащания и ефективността от тяхното прилагане, в това число и чрез включване на въпроса в обхвата на плановете за извършване на вътрешен одит в съответните бюджетни организации.”
МВР обаче са подали към МФ меко казано невярна информация, че спазват стриктно закона и че към края на 2015 г. има инсталирани 264 броя картови устройства в 31 структурни звена, както и че се осъществява непрекъснат контрол, поставена е на видно място информация за начините на разплащане, вкл. и местата, където са инсталирани ПОС устройствата. От МВР са написали още, че определените за работа с ПОС устройствата служители насърчават и информират физическите и юридическите лица за предимствата на картовите плащания. Как точно го правят е тайна, защото в столичния КАТ гражданите бяха насочвани към гишетата на банката, която ги обслужва, а не към устройствата за картови разплащания.
Става дума за около 30 млн. лева
“Годишно банките си набавя около 30 млн. лева от такси и не се стимулира плащането пред ПОС-терминал”, обясниха пред “Икономист” от Движение България за гражданите. Според Димитър Танев, един от авторите на неприетите промени в Закона за държавните такси, който предвиждаше банките да въвеждат едни и същи такси за едни и същи услуги, проблемът е в лобизма на банките и на институциите, които им предоставят площ за гишета. От една страна институциите печелят пари от наем, а от друга банките си набавят средства. “Това е затворен кръг, който за съжаление не можахме да разбием”, коментира Танев. Той отбелязва и едно несъответствие, което е забелязал. Когато се плаща в офиса на банката таксите са едни, докато в банковия клон в институциите са други. В банковите офиси плащанията стават по банков път без да се начисляват комисионни, а само такса за прехвърляне от сметка в сметка. В КАТ-София Си банк е дала следните тарифи: За глоби от 30-60 лева комисионната е 5 лева. От 60 до 80 – 7 лв. От 80 до 200 лв. – 12 лв. От 200-300 – 14 лв. За глоби от 400 до 500 лева се плаща 18 лв. и така комисионните растат прогресивно за практически една и съща административна работа, която извършват банковите служители. На въпрос на сп. “Икономист” дали предвиждат някакви законови промени, които да регулират таксите на банките, когато се касае за административни услуги от финансовото министерство отговориха, че към момента не се предвиждат нови регулации. От там припомнят, че от 18 септември 2016 година е в сила промяна в Закона за платежните услуги и платежните системи, с която се въвеждат изискванията на Директива на ЕС относно съпоставимостта на таксите по платежните сметки, прехвърлянето на платежни сметки и достъпа до платежни сметки за основни операции.
“Вследствие на това потребителите – физически лица могат да извършват чрез платежна сметка основни операции – в това число кредитни преводи, директни дебити, плащания с карти и други срещу приемливи такси, независимо от броя платежни операции, извършени по сметката. Приемливите размери следва да са по-ниски от средния размер на таксите, събирани от банките за съответните услуги по платежни сметки на потребители, различни от сметката за основни операции. Предвидените конкретни критерии за приемливия размер на таксите, включват и равнището на доходите в страната”, се казва в отговора на МФ до сп. “Икономист”.
Каре
ВСС и МВР с най-голям брой ПОС-терминали
По информация към деветмесечието на 2016 г. най-голям брой ПОС терминални устройства са инсталирани в структурите на Висшия съдебен съвет – 358 бр., Министерството на вътрешните работи – 260 бр., Министерството на правосъдието – 167 бр., Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – 53 бр. и Министерството на регионалното развитие и благоустройството – 44 бр. За обслужване на конкретни дейности, за които е възможно прилагането на картови плащания, ПОС устройства са инсталирани и в някои подведомствени разпоредители от системите на Министерството на земеделието и храните – 21 бр., Министерството на икономиката – 19 бр., Министерството на отбраната – 19 бр., Министерския съвет – 14 бр., Министерството на културата – 9 бр., Министерството на финансите – 4 бр., Министерството на околната среда и водите – 3 бр., Министерството на здравеопазването – 3 бр., Министерството на образованието и науката – 2 бр., Министерството на енергетиката – 2 бр. и Народното събрание – 1 бр. Освен това ПОС- терминални устройства са инсталирани в 23 университета и в 192 общини.
“Други млади хора, с които разговаряхме, изобщо не знаеха, че по закон от 2012 година насам държавните институции, които предоставят административни услуги, са длъжни да имат ПОС-терминали, а държавата поема таксата за транзакцията, която се дава за административна услуга. ”
Кой точно закон задължава да има ПОС терминал в институциите?