„Трайното намаляване на употребена електроенергия дават възможност постепенно да бъдат изключвани от енергийната ни система съоръжения за производство на електрическа енергия и е в интерес на обществото това да се случва, вместо да плащаме за студен резерв. Логичният избор за съкращения следва да бъде насочен към най-замърсяващите източници: ТЕЦ-овете, работещи на въглища”. Това коментира Ивайло Попов от екологичното гражданско сдружение „За Земята”. Тази неправителствена организация представи подготвения от нейни експерти доклад „Икономически и енергийни алтернативи за регионите в България, развиващи въглищна индустрия”.
Докладът показва, че през последните години България се намира в ситуация, в която производствените мощности надхвърлят консумираната електрическа енергия и поне от 2003г. се наблюдава трайна тенденция за спад в търсенето и за вътрешни нужди. Например крайното потребление на електрическа енергия в страната през 2012 г.възлиза на 32.5 TWh, което е с 2.3% по-малко в сравнение с консумацията през 2011г.
Анализът на „За Земята” показва, че страната ни не само има потенциал, но и е задължена според европейското законодателство да развива в бързи темпове енергийната си ефективност. Припомня се, че в енергийната стратегия на България до 2020 г., са поставени цели в тази насока: намаляване с 50% на енергийната интензивност на брутния вътрешен продукт (БВП) до 2020 г., което е подобряване на енергийната ефективност с приблизително 25%. За периода 2008-2012 г постигнатите спестявания от мерки за енергийна ефективност са 6.4% от крайното енергйно потребление за посочения период,което се равнява на 5.2 ТWh/год. Преизпълнението на заложената национална индикативна цел е показател, че страната ни има реална възможност да изпълни поставената крайна цел за енергийни спестявания в размер на 7.3 ТWh/год през 2016 г.
От сдружението припомнят, че тази година Европейската комисия започна процедура срещу България за неспазване на тавани на емисиите серен, азотен окис и фини прахови частици. През август 2013г. правителството оповести, че има план за справяне с проблема, който остана недостъпен за обществото. Все пак министрите на икономиката и енергетиката и околната среда и водите в интервюта посочиха основните замърсители – въглищните централи и обявиха, че приблизително 2500 МВ от ТЕЦ на въглищаще излязат от енергийната ни система до 2018 г., между които ТЕЦ „Варна“, „Бобов дол“, „Брикел“ и „Марица-3“.
В доклада на „За Земята” се разглежда и един от може би най-тревожните въпроси, свързани с изваждането на мощности – този за загубата на работни места, като са набелязани отрасли, които биха могли да поемат освободените. По данни НСИ около 13 000 са заети в минодобива. За сравнение само ВЕИ секторът през 2012 г. осигурява около 12 000 преки работни места, а разчетите показват, че при «размразяване» на сектора се очаква допълнителна заетост от порядъка на 15 000 работни места. В същото време секторът за повишаване на енергийната ефективност генерира все повече заетост. Изводите на „За Земята” са, че са налице алтернативи, но са силно обезпокоени от липсата на ключови данни и стратегий за плавен преход и преквалификация, когато е необходима. Например на официално запитване от МИЕ и МТСП са им отговорили, че не разполагат с данни за заетите в сектора, а НСИ няма информация за броя на работниците, заети в сектора на производство на електрическа енергия от въглища.
Ивайло Попов коментира „Целенасочени политики за преквалификация и разнообразяване на икономическите дейности могат плавно да пренасочат заетостта от въглищния сектор към възобновяема енергия, енергийна ефективност и други сектори, без да остават хора на улицата. За да се случи това е необходимо държавата, синдикати и НПО да работят съвместно в тази посока!”
Be the first to comment