Премиерът Борисов има мечта: В България да се изгради газов хъб за държавите от централна и западна Европа и така диверсификацията на газовите доставки да стане факт, а щетите от прекратяването на „Южен поток” да минат в графата „Всяко зло за добро”.
Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му, пише в „Малкият принц” авторът му Антоан дьо Сент Екзюпери. А може би и държавите са толкова големи, колкото мечтите им или поне колкото мечтите на лидерите им, или колкото умението им да позиционират тези мечти в бъдещето на своите държави, независимо от смените по върховете?!
Мечтата за газов хъб е наистина впечатляваща, както всъщност и рисунките, с които премиерът Борисов лобираше за тази си идея пред председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер.
Но ако оставим настрани красивите мечти и се върнем към онзи прям и на моменти груб език, с който Борисов от години печели симпатиите на избирателите си, то редно е да кажем, че засега на България един газов разпределител ще й стои като на гол тумбак – чифте пищови.
Факти, които не се нуждаят от коментар
За да изградим газоразпределител в България, са важни интерконекторните връзки. На този хъб са добре дошли всички компании на една борса и да се транспортира газ. Ние нито сме против „Северен”, нито (против) „Южен поток”, но държим да бъде диверсифицирана доставката на газ и това ще ни даде възможност да постигаме възможно най-добри цени.
Това заяви министър-председателят Бойко Борисов на 15 септември по време на провелата се в София конференция “Енергийна сигурност и енергийна инфраструктура в Югоизточна Европа”, в чиято работа участва и зам.-председателят на ЕК по енергетиката и енергийната политика Марош Шефчович. По думите на Бойко Борисов има ясна заявена позиция, че може да бъде направен газов хъб – газоразпределител около Варна – и неговото изграждане може да реши всички проблеми на България с Европейската комисия и Русия заради “Южен поток”. Като дебела червена линия през цялата реч на премиера преминаваше познатата теза, че България е жертва едновременно на Европейската комисия, (която се противопоставяше на “Южен поток” заради европравилата и дори откри преди година наказателна процедура срещу страната ни), както и на Русия, чийто президент Владимир Путин не само ни обвинява за спирането на проекта, но дори ни нарече „лишени от възможността да действат като суверенна държава”.
Дали сме жертва или напротив – провървяло ни е със спирането на „Южен поток” – вече десет месеца е повече от спорно. Докато нещата с „хардуера” за газовия хъб съвсем еднозначно са до под кривата круша. Или казано с думите на еврокомисаря Марош Шефчович „за да се създаде газов хъб в България, трябва да бъде изградена съответната инфраструктура и да има достъп до различни източници на природен газ”.
С интерконекторите сме до под крушата
А ето и признанието на премиера Борисов за нещата с инфраструктурата.
“За да има газов хъб, са важни връзките с Румъния, Сърбия и Гърция. В неделя (20 септември) в Гърция се надявам да се излъчи стабилно правителство, с което да се разберем за връзката и тя да се захранва от терминала за втечнен газ в Гърция”, каза Борисов. За газовата връзка със Сърбия заяви, че очаква да се изгради и да се свърже с Хърватия, където също се обмисля строеж на терминал за втечнен газ. За румънската връзка премиерът обясни, че тръбата се е сплескала, но се надява да се решат проблемите. Всъщност за този интерконектор за пореден път се търси нов изпълнител, след като румънски консорциум не успя да извърши сондажа за полагане на тръбата, а избраната по-късно българска фирма се отказа.
В момента и да имаме газов хъб – природният газ ще е до там. Буквално преди дни бе избран консултант за междусистемната газова връзка България-Сърбия. Според сръбския вицепремиер Александър Антич интерконекторът ще бъде готов до 2018 г., а газът по него може да започне да тече през 2019 г.
Има и по-лошо. В момента България търси пари за строителството на газовата връзка с Гърция, тъй като Европейската комисия няма практика да предоставя грантове на частни дружества, каквото е проектната компания за изграждането на съоръжението. Всъщност Брюксел веднъж вече отпусна средства за тази газова връзка – още през далечната 2009 г., но парите не са достатъчни – нужни са още 220 млн. евро. Газовата връзка с Гърция е изключително важна, защото ще диверсифицира и източника на природен газ – ще бъдат възможни доставки от находищата в Каспийско море. Но оптимистичните прогнози са, че този интерконектор ще влезе в експлоатация най-рано през 2019 г.
В посока Турция нещата са още по-зле. В момента се прави предпроектното проучване за строежа на газовата връзка с три варианта на трасе, техническа, икономическа и пазарна оценки, както и анализ на рисковете и то трябва да е готово до края на януари 2016 г.
Останалото е Божа работа, което в подобни междудържавни проекти с наше участие означава, че срокът е от пет години до плюс безкрайност.
Това означава, че едва от 2019-2020 година България би могла да е диспечер на природен газ за Централна и Западна Европа, ако дотогава сме построили прословутия хъб край Варна и сме осигурили синьо гориво. Както и че по същото време ще имаме резервен вариант за внос на природен газ, ако всички интерконектори бъдат реверсивни (т.е. способни да пренасят газ и в двете посоки).
Нещата могат да бъдат казани и по друг начин: газовите връзки със съседите ни се бавят, поради което на този етап зависимостта ни от руските доставки на синьо гориво остава практически 100-процентова.
„Южен поток” май е жив, щом още гълта пари
Независимо от декларациите и изявленията на президента на Русия Владимир Путин, на шефа на „Газпром” Алексей Милер, на руския министър на енергетиката Александър Новак, дори на споменатия вече зам.-председател на ЕК Марош Шефчович (след разговор по телефона с Путин), че с проекта „Южен поток” е свършено, оказва се че има и живот след смъртта. Или поне, че няма смъртен акт.
Нека чуем премиера Борисов.
„Към днешна дата (15 септември 2015 г.) нямаме един писмен текст, че “Южен поток” е прекратен, че по проекта не се работи и той е приключен. Тръбите си стоят във Варна и Бургас, компанията продължава да си движи разрешителните, обясни Борисов пред участниците в споменатата вече конференция с участието на еврокомисаря Шефчович.
В работата на форума участва и министърът на енергетиката Теменужка Петкова, която подкрепи теорията за задгробния живот на „Южен поток” с признанието, че регистрираното у нас смесено дружество между “Българския енергиен холдинг” и “Газпром” – “Южен поток България”, продължава да си работи с високите заплати, независимо че тя е поискала още през февруари намаляването на възнагражденията и свиването на дейностите в компанията.
Колкото и невероятно да звучи, премиерът Бойко Борисов и министър Теменужка Петкова казват истината – не цялата, но достатъчно голяма и пределно неудобна част от цялата истина. А тя е, че България не е предприела, ако щете – повторила и потретила до получаване на конкретен отговор – съответните запитвания и прочие стъпки на правителствено и междуфирмено ниво, за да разполага с ясен отговор за съдбата на „Южен поток” и дейностите по прекратяване на съвместната проектна компания между „Булгаргаз” и „Газпром”.
Всичко това бе казано ясно в края на юли, когато министър Теменужка Петкова отговори на депутатски въпрос за съдбата на проекта и съвместната проектна компания.
Това бездействие или липсата на настоятелност в търсенето на нужните отговори струва много пари, които идват от джоба на българските данъкоплатци. Например заплатите и осигуровките в смесената проектна кампания са ни стрували близо 3 млн. лева през 2013 г. В редица медийни публикации бяха цитирани данни за 10 358 лева средна месечна заплата, както и някои любопитни подробности: изпълнителният директор Димитър Гогов получава 31 000 лева заплата, плюс много екстри, техническият директор – 20 000 лева, счетоводителят – 14 000 лв., шофьорите – по 2500 лв.
Нека се опитаме да направим нещо като баланс.
Няма „Южен поток”, но има едноименна проектна компания; не се извършват реални строителни дейности, но се работи за получаването на съответните разрешения; има ясно изразена позиция на Путин и Милер, но няма нищо „черно на бяло”; към съвместната проектна компания все така текат едни големи пари, но ползата от тях клони към онази дупка, с която преди години премиерът Борисов образно сравни АЕЦ „Белене” – другият мегапроект от прехваления някога, но провалил се енергиен „голям шлем”.
А иначе мечтата за енергиен хъб е голяма и красива. Както и много скъпа и засега малко безръка – защото до 2019 г. действащи интерконектори няма да има. Поради което Москва ще продължава да не вярва както на сълзи, така и на мечти и ще продължи да се възползва от монополното си положение на единствен газов доставчик.
Be the first to comment