„Демографската криза вече е проблем на националната сигурност. Официалните статистически данни са много по-тревожни отколкото тези за останалите европейски страни. Кризисните демографски процеси у нас влияят негативно върху отделните социални системи – върху състоянието и възпроизводството на работната сила, системата за социално подпомагане, засилваща се диференциация между отделните региони”, констатира президентът Георги Първанов.
По думите на Първанов „причината за проблема е изтеглянето на държавата от решаването на демографската политика. Подхващаме една тема, която е многократно по-важна от всички други теми, които тресат в страната. Картината не може да се реши за един-два дни, но трябва да се спре резки спад на българската нация”, заяви Първанов.
Това е картината в момента и… през 2006 година. Защото първият цитат е от словото на тогавашния президент Георги Първанов при откриването на първото заседание за 2006 година на Консултативния съвет по национална сигурност. А вторият цитат е от днешното изказване на Първанов по време на дискусия за демографската криза, провела се в Перник.
Както се вижда, скоро ще започне осмата година, откакто на най-високо държавно ниво е констатирано, че демографският проблем на България вече е криза, а не проблем. И което е по-важно – че това вече е проблем на националната сигурност.
Ще ви припомня накратко какъв е резултатът след три правителства; след 7 години членство в Европейския съюз; след толкова много програми, стратегии и екшън-планове, че думите в тях със сигурност вече са повече от броя на децата в България.
Проблемът е бил, остава и продължава да бъде не просто с размерите на криза, а по-скоро предупреждение за катастрофа. И това е така, защото българите продължават да имат най-ниската средна продължителност на живота сред държавите от ЕС; както и понеже детската смъртност у нас е най-високата; и тъй като продължаваме да сме първенци по дял, смъртност и каквото още щете от сърдечно-съдови заболявания; и освен това, защото всеки четвърти българин умира преди да е навършил 65 години; а също така и защото през 2012 година броят на ражданията е едва два пъти по-голям от броя на абортите. И дори и да не ви се връзва логически – защото трета поредна година сме №1 в класацията за най-нещастните хора на планетата.
Всичко това е държавна политика. Някои я допълват и решават проблема, като връчват еднопосочни билети за Пхенян, Северна Корея, на депутатите от управляващото мнозинство и на правителството.
Други като БЛС „решават” проблема – най-вече за здравето на нацията, защото и то е част от демографската криза – като дават под съд Здравната каса, която инатливо и продължително блокира преговорите за новия рамков договор за 2014 година.
Трети – при това ректори на водещи университети – насочват недоволните си студенти към Терминал 2 на Софийското летище.
Е, и за да не пропуснем още нещо важно – много български деца все още се отглеждат в сиропаталища, кой знае защо наричани социални домове, където ги подлагат на бой, психически тормоз и сексуално насилие. Справка – официалните доклади на Агенцията за защита на детето.
Е, добре! На този свят са изчезвали и по-велики нации от нашата; погивали са цели империи. Докато ние, от някои гледни точки, никак не сме зле: у нас има бежанска вълна и според някои съвременни български държавници това също е начин да решим демографския проблем.
Be the first to comment