Хронология на проекта за АЕЦ “Белене”

Един от инициативните комитети, съставен от членове на ДСБ и СДС, регистрирани като застъпници на алтернативна позиция в насрочения за 27 януари референдум, разпространи подробна хронология на проекта „Белене”. Материалът подробно описва перипетиите на проекта за втора атомна централа, която се строи и „замразява” вече 32 години.

С постановление № 9 от 20 март 1981 г. правителството, оглавявано от Станко Тодоров одобрява площадка Белене за изграждане на втора атомна електроцентрала.

През 1981 – 1987 г. е изготвен технически проект за изграждане на 4 блока с реактори ВВЕР-1000/V-320, а през 1987 г. реално стартират строителните дейности. През същата година с Наредба № 3 от 24 ноември се уреждат организационните и техническите изисквания, изпълнението на които е необходимо условие за осигуряване безопасността на новата централа.

През 1988 г. с разпореждане № 5 от 19 април се приема като предпланов документ „Програма за развитие на енергетиката до 1995 г. и в перспектива до 2005 г.”, а АЕЦ „Белене” е включен в списъка на основните енергийни обекти. Пусковият срок е определен съответно – за I реактор – 1992 г., а за II – 1994 г.

Изграждането на основните подобекти на АЕЦ „Белене” продължава до май 1990, когато строителните работи са прекратени, а проектът е замразен сРешение № 106 на Бюрото към МС за финансиране на разходите, които произтичат от това.

Месец по-късно постъпва предложение до Великото Народно събрание от народните представители на БСП от Великотърновския регион. В него изрично се настоява Великото Народно събрание да се съобрази с волята на повече от 30 хил. граждани на Свищов и региона, които чрез подписка категорично се противопоставят на строежа на новата централа и да вземе окончателно решение по този въпрос.

На 28 август 1991 г. правителството на Димитър Попов приема Решение за спиране на проекта основно поради липсата на финансиране и нарастващата обществена съпротива. Разпоредено е  Комитетът по енергетика да организира проучване с технико-икономическа обосновка за изграждане на парогазова централа на площадката на АЕЦ „Белене”.

С протокол № 12 (т.14) от 06.02.1992 г. Министерският съвет потвърждава решението от предишната година и издава разпореждане да се подготви проект за използване на металния корпус на ядрения реактор, закупен от Чехословакия.

На 16.11.1993 г. парламентарната група на СДС внася в Народното събрание Проект за решение за приемане на мораториум върху ядрената енергетика и строежа на ядрени съоръжения. В мотивите е посочено, че ядрените реактори представляват огромен риск за сигурността на страната и Европа, като в същото време не решават по никакъв начин енергийните и екологични проблеми.

Опитите за възобновяване на проекта се възстановяват през 1996 г., когато правителството на БСП инициира технико-икономически анализ за довършване на АЕЦ “Белене”, но през 1997 г. те са катогорично отхвърлени от служебния кабинет (Протокол/12.05.1997), а като основен аргумент е посочена високата прогнозируема себестойност на електроенергията.

На 6 април 2002 г. на конгрес на НДСВ  в заключителното си слово премиерът Симеон Сакскобургготски заявява своята решителност да продължи изграждането на АЕЦ „Белене” с думите, че „Този огромен проект ще обезпечи енергийната независимост на България през следващите няколко десетилетия”.

Така се стига до Решение № 853 от 20 декември 2002 г., с което Министерски съвет на практика отменя решението от 1991 г. за замразяване на проекта.

Проектът за изграждане на АЕЦ Белене е пряко свързан със срока на експлоатация на реакторите в АЕЦ Козлодуй.

На 16 юни 1993г. правителството на Любен Беров поема ангажимента да затвори четирите малки блока на АЕЦ Козлодуй до 1997г., за което получава финансова помощ от 24 милиона екю. Договорът не се изпълнява, но парите са похарчени от правителството на Жан Виденов за други цели. При встъпване в длъжност на кабинета на Иван Костов Европейската комисия поставя категорично условие да се изпълни договора, съгласно „pacta sunt servanda” – „договорите трябва да се изпълняват”. В изрично писмо до Ханс ван ден Брук Министър-председателят Иван Костов настоява I и II реактор да продължат работата си до 2005г., а III и IV – до 2010-2012г. В отговор еврокомисарят категорично отхвърля тази идея и предлага да започнат нови преговори.

Разговорите приключват в края на ноември 1999г., като за да стартират преговорите за присъединяване на България към ЕС на 10 декември 1999г. се достига до съгласие I и II блок да бъдат затворени в края на 2002г., но искането за предсрочно закриване на III и IV e отхвърлено от българското правителство. Подписан е меморандум, в който сроковете са определени за III реактор – не по-рано от 2008г., а за IV – не по-рано от 2010г.

За да бъде оправдано обаче възобновяването на проекта АЕЦ „Белене”, през 2002 година, без обсъждане в Народното събрание, правителството на Симеон Сакскобургготски взима решение да затвори предсрочно III и IV блок на АЕЦ Козлодуй, в отстъпление на приетите от кабинета на Иван Костов договорености.

В края на 2002г. е заведено дело от група народни представители във Върховния административен съд срещу решението на кабинета на НДСВ за закриване на двата реактора още през 2006г. На 9 януари 2003 г. с решение № 164 3-членен състав на ВАС го обявява за невалидно и го отменя. Магистратите посочват, че актът е незаконосъобразен, защото при приемането му Министерският съвет е бил длъжен да се съобрази с решението на Народното събрание. Министрите  Меглена Кунева, Соломон Паси и Милко Ковачев обжалват решението пред 5-членен състав. На 28 март 2003г. с решение №30445-членния състав на ВАС окончателно потвърждава решението на 3-членния състав и обявява решението на правителството за нелегитимно. Въпреки това, III и IV реактор са затворени на 31 декември 2006г.

На 28 април 2004 г. на заседание на Министерски съвет е одобрен протокол № 17, където в т. 57 е отбелязан проект за решение, с който се дава съгласие за изграждане на нова ядрена централа на площадката в Белене и за предприемане на необходимите по-нататъшни действия в тази посока, но самото съдържание на решението не е оповестено. През декемврисъщата година НЕК избира „Worley Parsons Europe Energy Services” за архитект-инженер.

В следствие на пълната тайнственост в поведението на правителството около възобновяването на проекта, парламентарната група на ОДС на 10 февруари 2005 г. предлага Проект на решение за създаването на временна анкетна комисия, която да проучи целесъобразността и законосъобразността на действията на Министерски съвет, свързани с изграждането на АЕЦ „Белене”.

На 8 април 2005 г. с Решение № 259 Министерски съвет определя статут на АЕЦ „Белене” като обект с национално значение, а с Решение № 260 дава съгласие максималната инсталирана електрическа мощност на бъдещата централа да бъде 2000 MWe. През май НЕК обявява търг за два леководни реактора, но само от типа BBEP.

През следващата година са получени предложения от руски и чешки консорциуми. През месец октомври НЕК обявява, че е избрана компанията Атомстройекспорт. Взето е решение да бъдат изградени два реактора от нов тип AES-92 с ВВЕР-1000/B466 и обща мощност 2120 MW. Решено е също така, че НЕК ще притежава 49% в бъдещото дружество, а за останалите ще се търси стратегически инвеститор. През 29 ноември е сключено и споразумение между НЕК и АСЕ, съгласно което в 12 месечен срок двете страни трябва да подпишат договор за доставка, инженеринг и строителство.

През април 2008 г. НЕК избира BNP “Pariba” за структурираща банка за финансирането, а в края на годината е подписано акционерно споразумение с RWE Power за обща компания за развитие на проекта.

Тъй като до 30.09.2009 г. НЕК не подписва окончателен договор с АСЕ за строителството на АЕЦ „Белене”, до създаване на проектна компания не се стига и в края на годината RWE Power напуска проекта.

През 2010 г. английската банка HSBC е избрана за консултант на проекта. Година и половина по-късно те представят доклад, в който крайната цена на проекта е изчислена на 10млрд. и 353 млн. евро, а цената на електроенергията, която бъдещата централа би произвеждала съответно – 75 евро/МВч.

След като се оказва невъзможно да бъде намерен стратегически инвеститор за АЕЦ „Белене” правителството на ГЕРБ с Решение № 250 от 28 март 2012 г. отменя всички решения, взети от кабинета на НДСВ и прекратява проекта. Ден по-късно решението е подкрепено с акт на Народното събрание.

Коментирай първи

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.