Христо Смоленов е специалист по логика и евристика – наука за творческите решения в нестандартни ситуации – завършил е Московски държавен университет. Бил е Хумболтов стипендиант и гост-професор в Монреалския университет. Работил е като секретар на Министерството на отбраната, народен представител в 38-то народно събрание. Съосновател е на “Екогласност” и на Русенския комитет – според него едни от първите опити в България за създаването на неохуманистична мрежа. Христо Смоленов е създател на Центъра за ситуационни анализи и обучение по антитероризъм и сигурност към Европейския колеж по икономика и управление в Пловдив.
– Г-н Смоленов, изкушавам се да започнем разговора от неговия възможен финал. Тероризъм – какъв ще е изходът от всичко това?
– Мъчителен, дълъг и неясен. Съществува кибернетичен закон за неочакваните последствия, според който каквото и да правим, нещата не се случват така, както сме си ги представяли. Още повече, че от другата страна има толкова непозната мотивация, толкова голяма разлика в ценностите и толкова безогледен подбор на средства. Средствата наистина се подбират, но безогледността се състои в това, не да се грабне първата сопа или първият камък, а да се изборети максимално коварно и максимално впечатляващо медиите насилие.
– Каква е ролята на медиите в тази ужасна игра?
– Особена. Журналист съм от четвърт век и разбирам, че те са в деликатната ситуация между чука и наковалнята. Между необходимостта да кажат истината и да дадат на хората това, което по право им се полага – да бъдат информирани и от друга страна – неизбежното, макар и нежелано от никого съдействие на терористичната практика, която вирее в “кислорода на публичността”, както казваше Маргарет Тачър. Медиите се опитват да изработят кодекс на поведение в подобна ситуация, но кодексът по принцип принадлежи и идва от феодалните общества, където е имало друга динамика, други ценности, страх от Бога, рицарско спазване на думата – тогава кодексът е бил работещ. Но не и днес, когато доминира пазарът – с неговата изменчивост, с неговите приоритети и единственият Бог – парите, на които не само се кланят, но и се принасят ежедневни жертви.
– В устройството на днешния световен ред ли трябва да търсим корените на тероризма?
– Тероризмът всъщност е пряко свързан с пазарните приоритети, с икономически интереси, той е функция на световната пазарна система, нейна конвулсия, посредством която тя се опитва да се самостимулира. Тероризмът, макар и да звучи цинично, е онанизмът на световната пазарна система.
– Тогава трябва да се търси нов световен ред – не е ли безнадеждно това?
– Не е безнадеждно, ако в средите на човешкото общество възникне разбирането, че тези два проблема – финансовият абсолютизъм и глобалният тероризъм – трябва да се гледат от единна позиция и да се осмислят като пораждащи се едно от друго, като двете страни на една и съща монета. Дано това не е монетата, която древните са поставяли върху очите на покойниците, за да си платят с нея на лодкаря Харон пътя към Царството на душите. Не искам да звуча песимистично, макар че това би било по-стилно. И двете позиции – и оптимизмът и песимизмът – биха могли да се превърнат в поза и обикновено точно в това си качество функционират в масовото съзнание. Както отбелязва великият за мен Ерих Фром “нас не ни устройват нито песимизма, нито оптимизма в този им вид”. На нас ни трябва разбиране, че на обществото са нужни радикални промени, които да започват от икономиката, да обхващат политиката, да формират ново отношение към нещата от живота – към парите, към насилието и тези нови отношения да се разпространяват активно в рамките на това, което аз бих нарекъл неохуманистичен подем. В момента хуманизмът е в криза. И ако си затваряме очите пред това, ще се окажем наивници, които след време ще бъдат чираци на организираното насилие, на организираната престъпност. И то без да го искаме, защото механизмите, по които черните капитали и мръсните пари завладяват нашето битие и тези, които вземат отговорните решения в държавата, са просто безотказно действащи.
– Какво може да противостои на тези механизми?
– На този етап не бих могъл да си представя какво ефективно може да противостои на този процес, но както казваше физикът Ландау, човек е в състояние да разбере и неща, които изобщо не може да си представи. Затова е добре да мислим заедно, да се опитваме да разбираме действителността чрез взаимодействие с нея и чрез взаимодействие помежду си. За да формираме нова култура на съпротивата си срещу черните пари и свързаното с тях насилие. Срещу тези, които печелят глобално от тези процеси.
– Какво поражда срещата между терора и пазара?
– И пазарът и терорът са мястото, където се срещат търсенето и предлагането. В този смисъл аз говоря за пазарен живот на тероризма. И казвам, че е по-лесно да се разобличат доставчиците на тази стока или услуга, отколкото да се посочат потребителите. Но както добре се знае, предлагането зависи от търсенето. Ще оставя този
въпрос риторичен, макар че имам за себе си някои отговори.
– Какви са те, кажете ги?
– Тероризмът е една злокобна игра, която се играе с наше зрителско участие и нейната страшна перверзност се състои в това, че винаги някой от зрителите е потърпевш. Представете си гигантско шоу, на което всички ние, волю или неволю, сме свидетели. Но шоуто е такова, че вместо някой от публиката да получи награда, пострадва. И пострадва, за да може ритуалът, на който всички присъстваме, да става все по-завладяващ и да превърне всички в потенциални заложници.
– Страшно звучи всичко това.
– Ако започна да разпространявам бодряшки послания за това, как добрите момчета, оборудвани и тренирани, владеещи не само бойни изкуства, но и методите на комбат-стрелбата, каквато подготовка нашите командоси-антитерористи, слава Богу имат, ако твърдя, че това е достатъчно, за да се справим с тероризма, ще бъда наивник.
– Автор сте на един любопитен термин – умна демокрация. Възможно ли е тя да даде началото на нов световен ред?
– Всички си мислят за световният ред като за някаква монолитна организация. Обществата са странна смесица от всичко, съществувало преди тях и от някои наченки на бъдещето. Капиталистическото общество, а и социалистическото след това, възпроизведоха един принцип, който аз наричам социогенетичен. Големият капитализъм се изгради в симбиоза с робовладението – робските пазари са в основата на капиталистическия бум. По същия начин социализма, след като мина през периода на първобитно-комунистическия хъс по време на революцията, където ролята на военно-временните вождове беше голяма, където сплотеността и първичната справедливост на онези общества беше изконсумирана, след това се превърна в една почти фараонска система, която най-ярко бе представлявана от Сталин и фараонските церемонии и ритали в негова чест. Армиите от “зеките” /заключьонньй/ са работили на робски начала. Естествено, това не беше основното, но беше своеобразно повторение на миналото. Областните партийни комитети са своеобразна квазифеодална структура. Спомнете се, че заради обсоятелства като огромния бизнес на Конаев в опиумните плантации на Казахстан и в желанието му той и подобните нему да контролират бизнеса в Афганистан, беше започната онази авантюра, която, забележете, превърна суперсилите в конкуренти за контрол над наркопроизводството и трафика. Те водиха свирепи войни, които продължават с различен успех и досега. С промяната на съответната геостратегическа обстановка не се е променила основната функция на Афганистан като основен доставчик на дрога. Нещо повече, откакто талибаните са изгонени, не може да се каже, че е спаднал трафикът на наркотици. И пак, по отношение на наркокрацията, разбирана като власт на наркокапиталите, искам да попитам доставчикът или потребителят е по-съществен за промяната на това мракобесно състояние на нещата? Борбата с организираната престъпност е модел на борбата с тероризма. Тя не може да се свежда до ликвидирането на един или друг канал, защото тероризмът, както и наркокрацията са мрежово базирани. Те не са йерархични структури. Те са функциониращи мрежи, при които основната характеристика на мрежата е, че ако се провали някоя от връзките или каналите, възникват обходни канали и много лесно и бързо мрежата се възстановява. Значи трябва да се търси форма на противодействие срещу поръчителите. Това наистина изглежда необозрио трудно, но не е невъзможно.
– Коментират се изпълнителите, но кой стои зад всичко това?
– Питам се – с цялата мощ на световните медии, защо този въпрос все още не е зададен? Не е ли подозрително странно, че по него не работи разследващата журналистика на запад?
– Каква промяна тогава трябва да настъпи в отношението към тероризма?
– Ако искаме такава, трябва да преосмислим телешкия си възторг от обществото, в което живеем. Очевидно то самото има своите сериозни проблеми. В този смисъл антитероризмът не е само дрънкане на оръжия, не е само самоотверженото поведение на контратерористите, които редовно гледаме на телевизионен екран и които са готови да поразят кого – доставчиците. Ясно е, че спрямо потребителите е нужна друга обществена стратегия, ясно е, че преди всичко е нужно мислене и познание за това откъде ни дойде всичко това. За мен е потресаващо как може в бившия Съветски съюз, където така спокойно съжителстваха различни етноси, сега да има такава истерия и страх от насилието. Същото важи и за други точки на планетата. Очевидно някъде грешим. Моето убеждение е, че бъркаме, като се доверявааме на логиката на хиперкапитала. А той не се интересува от човешките ценности, а от чистата динамика на парите и гледа на хората като досадно бреме и пречка за тази динамика. Оттам нататък следва заключението, че може би капиталите се хранят в прекия смисъл на думата с нашата жизнедейност, с нашата енергия. Може би човечеството се превръща в част от хранителната верига на един нов доминантен вид. Не бих искал да се оказвам в такава роля, но велики творци като братя Лашовски, например, доказаха в трилогията “Матрицата”, че една подобна гледна точка съвсем не е лишена от художествено-образно основание. Бих добавил и малко логика и научно-аналитичен жар в подкрепа на авторите на този филм. Не зная обаче дали човечеството има ресурса трайно да следва собствените си интереси или вече е загубило способността си да се чувства лидер в процесите, които го заобикалят. За мен е ясно, че капиталът, макар и роден от човешките отношения, е нещо различно от човешкото. И ако позволим той да бъде едностранчиво водещ в жестокия танц, в който ни върти глобализацията, вероятно ще платим с главата си.
– Говорихте за истерията в Русия. Какво ще кажете за нашите Родопи като етно модел?
– Нашите Родопи са уникално място. Там за пръв път е започнал да проповядва великият хуманист Орфей. Той не е просто един музикант. Орфей е основател на метод за сближаване на различните вярвания, за да не се превръщат те в култови войни. Дълбоко убеден съм, че Орфей е първият хуманист в Европа. А говорим за XII век преди Новата ера. В този смисъл всички прекрасни открития, които се правят в момента, доказват, че тук не само е имало цивилизация с впечатляваща материлна основа. Имаме основанието, влизайки в Европа, да внесем орфическото начало като добре осмислена и защитена през хилядолетията практика на синтезиране на различните вярвания във форма на човещина, която изключва фундаменталистките сблъсъци или поне активно им противодейства. Това е рецептата на Родопите.
– В едно интервю казвате, че може би сме приоритетна цел на терористичен удар. Как ще го коментирате днес?
– Може да сме приоритет, без да сме обезателно цел на непосредствен удар. Човек би могъл да се изкуши да мисли, че поради геостратегическото си местоположение и поради това, че в желанието си да не създават проблеми там, където трябва незабелязано да преминават потоци от хора и капитали, терористите биха ни оставили на мира. Но тероризмът не е нещо, което се контролира и командва административно от върха на някаква пирамида с помощта на директивни послания. Няма дисциплината, която хората си представят, че има в една йерархизирана организация. Нали знаете, че вълците не удрят там, където е леговището. От тази гледна точка е интересно защо в някои велики държави и досега няма терористични актове. Може би тъкмо в тях, а не някъде в Тора Бора или в пустинята, е командният център на глобалния тероризъм, ако изобщо има такъв. Според мен тероризмът е една разпръсната, разпределена система и там понятията като ред и дисциплина не важат. В този смисъл как може да има стратегически гаранции за това, че не е възможно, поради важното си място, да не сме обект на терористични удари.
Be the first to comment