Христо Иванов: Времето на имитациите приключва

-Г-н Иванов, какви конкретни стъпки трябва да предприеме политическата класа след доклада на ЕК?

-Добре е да почне да се разбира, че времето за имитация приключва. Реалната борба с корупцията повече няма да може да бъде подменяна с приемането на един или друг закон, създаването на още един орган или координирането на липсата на антикорупционна политика. И ЕК, и което е по-важно, българските граждани очакват да видят конкретна институционална реакция във всеки отделен казус – бърза, достатъчно прозрачна и преди всичко с ангажимент за резултат. И ако няма резултат – ясен отговор чия е отговорността за това. Ако фокусът на реформата бъде формулиран по този начин, политическата класа бързо ще открие, че сериозната реформа на мениджмънта в прокуратурата, на начина на оценяване на работата и носене на отговорност, включително на най-високо ниво, е неизбежност. Също толкова лесно ще се открие, че спешно ни е необходима цялостна политика за изграждане на капацитета за разследване на полицията. Че на ръководни постове не могат да бъдат назначавани хора заради тяхната лоялност и зависимост, а точно обратното – заради характера и професионализма им, и така нататък. Че трябва да градим институции, а не да предвиждаме кухи органи.

-Защо у нас не се обръща внимание на забележките на ЕК и каква е вероятността и този път да се подминат констатациите и препоръките?

-Мониторингът на ЕК наистина, изглежда, достига своя праг на полезност. Беше замислен за максимум 3 години, а продължава 9-а. Обхваща две страни, от които Румъния очевидно вече постига необходимите резултати. Колкото и да не им се иска на лидерите на ЕК, те разбират, че оставането на нивото на бюрократичните констатации и дипломатични препоръки от година за година става неудържимо и се налага да се поеме отговорност за съответните политически изводи по отношение на ситуацията на отказ от борба с корупцията по високите етажи на властта и постоянното, често съвсем битово, рушене на основни елементи на върховенството на правото в България. Това осъзнаване е очевидно в настоящия доклад в препоръката на одит на прокуратурата от външни експерти. ЕК се принуждава да се ангажира много по-плътно със ситуацията с непоклатимия отказ от реформи и отчетност в държавното обвинение. Същевременно много е важно да се отчитат развитията във вътрешния ни контекст. Очевидно самото ни общество не просто губи търпение, но чрез отделни свои групи показва готовност да поеме инициативата за прокарване на конкретни реформи. На първо място, разбира се, това е забележителната активизация на българските съдии. За първи път те получават толкова силна подкрепа от най-активните граждански групи. За мен обаче най-голямата новина от последните дни е не толкова докладът на ЕК, а безпрецедентната декларация на голяма група бизнес асоциации, които настояха за реални реформи. Ангажирането на бизнеса с тази кауза за мен маркира своеобразна точка на натрупване на вътрешна воля за промяна, от която няма връщане назад.

-Какви са задължителните промени, които трябва да се случат в пакета закони за съдебната власт, за да няма имитация?

-Разбира се, тук на първо място е изключително важната задача на министър Захариева, за която тя трябва да бъде максимално подкрепена, по довършване на работата по измененията в Закона за съдебната власт, с които да бъдат реализирани широк спектър от организационни реформи, включително по отношение на подбора и управлението на човешкия ресурс, въвеждането на конкретни инструменти за проверки за почтеност на магистратите, преминаването към електронно правосъдие и др. Паралелно парламентът има шанс да преразгледа своя отказ да реформира конституционната рамка на прокуратурата и статута на главния прокурор в рамките на предстоящото обсъждане на предложенията на гражданската инициатива „Правосъдие за всеки” и ще бъде много важно тази възможност да не бъде изпусната. При договарянето на бюджета на съдебната власт за 2016 г. от Висшия съдебен съвет бяха поети конкретни ангажименти за реформа и оптимизация на човешкия и финансовия ресурс на системата, включително преоценка на състоянието на конкретни звена, въвеждане на прозрачност и модерен мениджмънт и др. – тяхната реализация ще представлява един втори, също много важен, фронт на реформа и модернизация. От критично значение ще бъде формирането на двете камари на Висшия съдебен съвет – от това, как ще заработят, ще се определят множество дълготрайни тенденции в съответната подсистема на съдебната власт, включително формирането на собствена физиономия на всяка от двете магистратски професии, налагането на работещи модели на лидерство и носене на реална отговорност пред колегите и обществото. Не по-малко важно е продължаването на усилията по прочистването на съдилищата в София, както в рамките на усилията на новото ръководство на Софийския градски съд, който трябва да се превърне от пример за всички проблеми на системата в съд – витрина за бизнеса, така и по отношение на стартирането на подобен процес в Софийския апелативен съд, след като най-сетне му бъде назначен достоен председател. Предстои началото на изключително отговорния дебат за състоянието и доверието във Върховния административен съд в контекста на предстоящата промяна на ръководството му. Има и ред други изключително важни области, по които трябва да се работи, като е-правосъдието, реформата на експертизите, правосъдието за деца, затворната реформа, реформата на съдебните такси и прочие, и прочие.

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.