Грандиозна реформа ще обединява и централизира съществуващите 17 956 регистъра

На конференция на 20 април 2018 г. от 9.00 в Гранд хотел „София“ ще бъдат публично представени Концепция и Пътна карта за регистровата реформа.

Независимо от наличието на политическа воля и нормативни изисквания, въвеждането на комплексно административно обслужване и електронното управление не се развиват с достатъчно бързи темпове. Според концепцията причина за това е състоянието на регистровата система в България.

Проектът се базира на информацията от инвентаризацията на регистрите в администрацията, събрана при посещения в над 3700 локации на централната и териториалната администрация и изготвения Анализ и оценка на състоянието на регистрите в държавната администрация, с обем 942 страници и множество приложения.

Резултатите от инвентаризацията показват, че състоянието на регистрите, като основен елемент от архитектурата на електронното управление, не кореспондира с тяхното съществено значение за предоставяне на електронни услуги и за намаляване на административната и регулаторната тежест. Преодоляването на посочените проблеми е невъзможно без цялостна реформа на модела на организация и поддържане на регистрите в държавната администрация.

От всички 17956 регистъра най-много регистри се поддържат в общините – 13 881.

Констатира се, че дори липсва определение за регистър.

  • Голям брой отделни регистри в една и съща тематична област

В една и съща тематична област се поддържат голям брой регистри от министерствата, от второстепенните разпоредители към тях и от териториални администрации. В тематична област „Води“ се поддържат 21 регистри, от които всяка една община на практика поддържа по 7 вида регистри. В тематична област „Животни и животновъдни обекти“ се поддържат 19 регистри. В тематична област „Търговци и производители на лекарствени продукти“ се поддържат 14 регистри. Не се наблюдава такъв фокус и в рамките на второстепенните разпоредители с бюджет.

  • Поддържат се регистри без нормативно основание

Налице са редица регистри, които се водят без нормативни основания, като по този начин се събира информация, която не е регламентирана и това може да доведе до злоупотреба. Губи се и ценно време на гражданите и бизнеса. Събираната по този начин информация е в противоречие със съвременните тенденции в управлението на откритост, доверие и законност. Общо 79 вида регистри се поддържат без да е налице нормативен акт, който предвижда правомощие за воденето им. Отделно 160 вида регистри се водят на основание, предвидено в подзаконов нормативен акт.

  • Голям брой регистри се поддържат самостоятелно от общините, от областните и специализираните териториални администрации

Като пример може да бъде посочена областта на устройственото планиране на територията, инвестиционното проектиране и разрешаване на строителството. Част от регистрите, водени от МРРБ на централно ниво, се водят също и от областните администрации и общините. В тази област МРРБ поддържа 2 регистъра, ДНСК – 4 регистъра, областните администрации – всяка по 4 бр. регистри, общините – всяка по 8 бр. регистри. Съществуват редица регистри в областта на водите, на таксиметровия превоз, на концесиите и др., които се поддържат по същия начин. Добра практика съществува в БАБХ – областните дирекции по безопасност на храните, които са юридически лица в състава на БАБХ, поддържат всяка по 21 регистъра, но като част от националните (централни) регистри на БАБХ.

За да се решат проблемите ще се спазват следните принципи:

  • Една тематична област – един регистър: Регистрите се обединяват по тематични области.
  • „Само веднъж“: Еднократно събиране и многократно използване на информацията от централната и териториална администрация, съгласно принципа за служебното начало.
  • Дигитализация: Регистрите се поддържат в цифров формат с публичен интерфейс за извличане на данни.
  • Функционално разделение: Отделяне на дейностите по поддръжка на регистъра от дейностите по вписване на данни в регистрите и дейностите по предоставяне на услуги, основани на информация от регистри от поддръжката и вписването на данни.
  • Безплатно предоставяне на данни: Данни от регистрите се предоставят служебно и безплатно, на хартиен носител и по електронен път, на всички административни органи, на лицата, осъществяващи публични функции, и на организациите, предоставящи обществени услуги, които въз основа на закон също обработват тези данни и са заявили желание да ги получават. По изключение в случаите, предвидени в закон, заплащането на такса не следва да надвишава цената за производството на съответните данни при спазване на принципа за заплащане само на действителните разходи, направени от администрацията при изпълнение на съответната услуга
  • Контрол над собствените данни: Администрацията е длъжна да предоставя достъп до съхраняваните данни, касаещи съответните физически и юридически лица (собственици на данните). Администрацията съхранява метаданни като всеки достъп и/или изменение на данни се съхранява в нови блокчета от информация (гарантира наличието на одитна следа).
  • Отворени данни: Всички регистри, които съдържат данни, които не представляват класифицирана информация и не съдържат лични данни трябва да бъдат проектирани така, че да осигуряват последващо публикуване на информацията в отворен формат.
  • Технологична неутралност и отворен код: регистрите се поддържат в неутралност по отношение на конкретни софтуерни и хардуерни платформи, технологии и търговски предприятия. Регистрите се изграждат на основата на отворен код.

Сред най-интересните предложения е създаването на Национален регистър на водите и водните ресурси /Воден регистър/, Универсален регистър на животните и животновъдните обекти , Единен регистър на търговците и производителите на лекарствени продукти, Единен публичен регистър по устройствено планиране на територията, инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството, Единен Регистър на млякото, на лекарствата и други.

http://www.strategy.bg/Publications/View.aspx?lang=bg-BG&categoryId=&Id=246&y=&m=&d=

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.