Отче наш, който си на небесата!
Амин!
И баста!
Ще си взема очите в далечни земи
и пропъдя по чуждите краища.
Нямам младост за продан зад попски стени
Нито гръб за душманските боища.
Цял живот ли да крия глава в рамене
и да пощя заптийските атове.
Или сит и лоясал, превил колене
да паса манастирските охлюви.
Не, Всевишни!
За курбан не харизвам ни капчица кръв.
Нито късче месо от месата си.
И щом расото хвърля, аз ничий съм роб
освен на рода и страната си.
Сбогом вуйко -хаджия, помазан със пот
от потта сиромашка на другите.
Оседлавам ти коня и яхвам на път
да ми гониш по пътя цървулите.
Сбогом, мале, ти клетница клета
Не жали за сина си Василя.
Зелено е ощ дървото, което
един ден ще ми стане бесило.
Може би автора не знае разликата между молитва и клеветническа помия.
Защото творението му, е точно такова – клеветническа помия по адрес на един достоен БЪЛГАРИН. Да дякон Васил е християнин, който на дело показва християнството – полагайки живота си за братята си! А вашето творение е в пълен противовес с делото на саможертвата на дякона.