Голямата Столица и Малката България: нЕкои впечатления

Гарантирам – временното откъсване от политическото кукувиче гнездо е много здравословно. Когато човек се завърне от Малката България в Голямата Столица, осъзнава с пълна сила, че животът е далеч по-различен от потресаващо изкривената действителност, която медиите набиват в съзнанието на хората. А хората имат проблеми, които липсват в медиите.
Нищо против медиите, но те у нас са основно производители на среда, в която като самодоволни тлъсти хипопотами се плацикат политиците. А иначе симпатичните (когато говорим за истинските, а не за политическите животни) хипопотами, се плацикат досущ като политическите хипопотамни същества в тиня – тиня е средата, в която те се въргалят и пръхтят, от която разхвърлят кални пръски край себе си…
В краткото пътуване из България виждаш пустеещи земи, които във всички съседни страни са обработени грижливо; пропаднала реколта, твърде много обосели и одрипавели хорица; отчайваща провинциалност и настъпваща като ята скакалци ориентализация. Отчаяни физиономии. Стареещи тела и грохващи надежди. И непрекъснато се повтаря една и съща картина – по автогарите неизменно някой моли, проси, вопИ и събира пари за спасяването на деца и младежи от коварни болести. У нас спасяването и още по-важно – давенето на давещите се – е оставено на самите тях.

Връщайки се в столицата, направих опит да изчета каквото е излязло из вестници и сайтове за няколкото дни, в които бях се отдалечил от нейната суета, суматоха и самодостатъъчност.

Пет неща се набиват в съзнанието:

1. Един самодоволен бивш премиер върви към свръхкатегорична изборна победа, а на неговите митинги с гьобелсова упоритост дясната му ръка е отново тук, още по-надъхана и нахъсена, набива своите партийни щампи и този път от озъбената й булдожа захапка си личи, че изглежда играта на демокрация много скоро ще загрубее…

2. Половин дузина партийки (някои от тях откровени котерийки) се боричкат за скромни проценти със смазващо (това се вижда и навсякъде из страната – тя е потънала в билбордовете им) агитационно превъзходство на цензуристите и патриотарите.

3. БСП е като минала в нелегалност – тя обречено, със стъпка на подпийнал меланхолик, върви към катастрофалната си загуба (крещящо се набива на очи колко слаба и отсъстваща е дори нагледната им агитация).

4. Лидерите на ДПС живеят в своя паралелен свят, надсмивайки се над обществото ни, обиждайки с българските си лица (ако лица е точното название на това, което от българския етнос е в листите им) страната. За всички останали партии има избори, за ДПС има само узаконяване в изборния ден на последиците от разбиването на парченца на българското обществено мнение и от множенето на метастазите в българското обществено съзнание.

5. Някога (1941-1945) съветските командири са пускали, поне така пише в редица книги, бойци от т.нар. штрафные батальоны, да минат из минните полета, оставени от противника, защото цената на живота на тези бойци за техните военачалници е била равна на нула.
Нещо такова, макар в далеч по-естетична форма се случва – така го виждам поне аз и може би само аз – със служебното правителство.
За мен е все по-очевидно и по-очевадно, че служебното правителство не е даже резервен отбор на „ГЕРБ“, то е група хора, които трябва да направят всичко възможно, за да очистят минните полета, да свършат истински черната работа, така че след 5 октомври да започне щурмът на „ГЕРБ“ – целият в бяло – към властта, за властта и чрез властта. Нещо повече, за два месеца президентът показа, че е преди всичко офицер (или кон, а може би пешка, но даже не и топ) от отбора на „ГЕРБ“. И едва след това, частично и отчасти – държавен глава.
(Източник: http://nslatinski.org/?q=bg/node/627)

Свързани публикации

Коментирай първи

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.