Гнили ябълки и камъни

Чух, че към средата на месеца протестът щял да се радикализира. Даже, очаквало се, значително по-скоро да стане. Не обичам колективните слухове и команди. Не само защото, дори когато съм сред хиляди протестиращи, се чувствам сам. Различен съм от останалите протестиращи. Отдавана се разбра, че всички протестираме по свои си причини. Общото е, че сме недоволни от управлението сега. И от предишното сме недоволни. И от животът преди прехода. Нидоволен съм и от всичко свързано с това време. И точно заради това протестирам винаги сам. Независимо колко хора има наоколо. И какво мислят тези, които постоянно преброяват претестиращите. Не искам да ме бъркат с тези, които взимат пари от партиите. Не само защото още от едно време ненавиждам и партията, и партийците. Няма значение, че сега партиите са много. Всички са произведение на една партия, както се знае като известна на всички обществена тайна. Едната от основните причини да сме на този хал – най-бедни, най-нещастни, най-болни и така нататък най – се държи и на този факт. Ама вече ми е писнало да стигам все до този извод.
Не ме интересува какви аванти гонят различните групи протестиращи. Моят протест е чист и без примеси. Не само протестирам срещу всичко, което ми се случи през последните двайсет години, и в годините преди тях, ами и със страст ненавиждам и годините, и хората, които смятам за виновни. Защото аз самият не се чувствам виновен. Ако са те вързали или направо приковали за скала, дърво или нещо подобно, и някакви разбойници правят каквото са намислили, без да ти обръщат внимание, каква вина имаш, че са откраднали и разрушили толкова много. Какво друго си могъл да направиш освен да преглъщаш, да проронваш по някоя сантиментална сълза, или за псуваш под мустак, ако имаш мустак, което е желателно, защото тогава по-трудно се разбира, че псуваш.
После дори най-остроумните политически вицове не можеха да ми възвърнат усещането за лична свобода. Тогава, да не забравяме, повечето бяхме част от един организъм. И пулсирахме, и туптяхме с разни идеи, безмислици и директиви, а не живеехме реално.  За какво, ще кажете, напомняш всичко това. Преди колко време се е случило. Напомням го, защото една от причините да протестирам е точно тази. Чувствам се увреден не само духовно, но и генетически, що се отнася до усещането за свобода. Затова толкова често се самозаблуждавам, че съм свободен, без да има каквито и да било съществени промени. Но е лесно да лъжеш увредено човешко същество. Престъпление е, че продължаваш да го лъжеш, макар да си го увредил с тази цел. Няма противоречие1 колкото и да го твърди разума. Нищо разумно не направихте. Нищо реално, освен да храните ненаситната си лакомия.
Ама тази се свърши вече. Не само ще продължа да протестирам, ами си мисля, че вечно ще протестирам. За всеки ден имам поне една основателна причина. Как да забравя, че дълго живях с илюзията, че мога да стана собственик. И на заводите, и на банките, и на каквото там пожелаем. Докато накрая разбрахме, че участваме в състезание с предварително известни победители. Винаги е било така. Поне откакто съм съзнателно същество. Собствениците са други, а аз и тези като мене духат супата. Дори буквално. Защото друго няма за ядене. А супата е чиста гола вода, казано както в преносен, така и в буквален смисъл. И тези години не съм забравил. Те, които ни ограбиха, са ги забравили. По всичко личи. Но аз няма как. Няма такава сила, която да ме принуди. Затова ще продължа да протестирам. 
Протестирам, защото на това място, което обитаваме, поне откакто аз имам спомени, никога не е имало честно състезание. Победителят винаги е бил предизвестен от по-рано. Обявяват свободно място например за кореспондент в чужбина. Или за някое друго място, където тече мед и масло. Отдавна се знае за кого е обявено това място. И първото, и второто име. Но най-важна е фамилията. Нас ни управляват фамилии. Не сме модерно общстево, а не знам каква средновековна издънка. Няколко крадливи и хитри фамилии превзеха като пирати държавата. И смятат, че тя вече е тяхна. Затова дори започнаха да говорят за ред. Трябвало да има ред и да се спазват законите. Ама като крадохте, нали вие създавахте не само безредие, ами пълен хаост, и дори не забелязвахте, че тъпчете законите. Забравихте чавдарските, пионерските, комсомолски и бекапейските клетвите. Крадохте и убивахте колкото ви беше нужно.
Искам да знаете, че и докато нямаше протести, аз протестирах. Понякога виртуално, тоест във въображението си. Тогава понякога стигах до крайности. Например поливах най-жестокото ченге, дето бие младо момиче, с бензин. И го запалвах. Не знам дали ще повярвате, изпитвах удовлетворение. И вече не бях толкова безсилен, макар и виртуално. Протестирах и фактически, като минавах с възмутена крачка покрай Министерския съвет, Президенството и Народното събрание. Искам да се знае, че протеста си не съм го прекъсвал. Дори, ще призная, от намаляването или липсата на други протестиращи, още повече се ожесточавах. Понякога съжалявах, че нямам барабан да разбудя заспалите, или поне сигнален пистолет, за да  дам сигнал за следващата вълна на недоволство. Протестът за такива като мен не е прекъсвал. А за всички останали ще продължи към средата на месеца. Или малко по-рано. 
Тогава отново ще съм сам. Не искам да ме смесвате с останалите. Нищо че ще бъдем заедно. Моят протест трябва да остане чист. И ще остане, независимо в какво се опитват да ме обвиняват. Но нека продължа с въпросите и причините за вечният ми протест. Как е въможно на всяко място, от което може да се побутне държавната каруца напред, да слагат само некадърници. Комсомолски и партийни мухльовци, ченгета и предани охранители на тодорживковизма. Каква по-голяма подигравка. Само вижте на кого дадохте пари. Какво произведоха, и какво създадоха. Нищо, нищо! Единствено бедност и нови зависимости. Никой не може сам да си реши проблемите. След като отдавна е известно друг няма да ги разреши.
И затова не си въобразявайте, че някога ще престана да протестирам. Имам причини за недоволство за още два живота. Само че вече няма да хвърлям гнили ябълки към овластените некадърници. Харесвам гнилите ябълки. Но ще използвам камъни. И от тях съм приготвил достатъчно. Не помогнат ли ще премина към употреба на нещо по-модерно. Важно е протестът ми поне да стане лесен за разпознаване. Явно, все още не е.