Гневът на Рашидов доказва, че истината боли

Покрай разгърналата се „културна дискусия“ между министъра на културата Вежди Рашидов и певци от хора „Св. Йоан Кукузел Ангелогласни“, ако не друго, поне стана ясно, че истината боли. Както и че винаги ще се намерят конформисти, статисти, съпартиици или просто блюдолизци, които да защитят един министър, дори когато с думи на каруцар показва, че мисли като робовладелец.

И нека не се залъгваме, че извинението на министъра за казаното по адрес на тенора Георги Петров от хора „Св. Йоан Кукузел Ангелогласни“ идват от душата на разкаял се грешник. Не – тези извинения идват от писалката на опитен пи-ар, който в случая демонстрира нелош професионализъм. При това извиненията видимо са част от обмислена стратегия за минимализиране на щетите от поредната проява на министър Рашидов като овластен простак. Което няма нищо общо с таланта му на творец и е съвършено неприемливо за ролята и мястото му в институцията, която ръководи и представлява.

Прочее ето и малка част от написаното от тенора Георги Петров във Фейсбук – горчиви думи, довели до уволнението му от хора (диригентът Димитър Димитров признава, че хористът е казал самата истина, но не е намерил подходящият начин и момент):

„Докога ще бъда унижаван аз лично и моите колеги, които отиваме да пеем за честта на тази ми ти оскотела наша Родина от криви и грозни управници, тъпи, неестетични хора. Та докога ще ни унижават институции като Министерство на културата и няма да уважат труда ни.

Докога ще си мислят, че ние сме социалистически роби. Тази институция на България, която би трябвало да защитава своите културни дейци и да ги уважава, се подиграва с нас, като ни дава минималните командировъчни от 35 евро на ден, за да изнесем ние самостоятелен концерт и да представим държавата ни по достойнство във Франция.

Репетирали сме месец и половина, за да получим нищожно възнаграждение за труда си. Не, не възнаграждение, а командировъчни. Обърнете внимание, ние възнаграждение не получваме. Ние получваме командировъчни в минимален размер, да не умрем от глад, все пак Париж е скъп град“.

Както е известно, на този певец творецът Рашидов, в качеството си министър, предложи 50, дори 100 лева – само да не пее. Така и не се разбра какво точно имаше предвид Рашидов с тази „оферта“ – дали тенорът наистина да спре да пее в хора с ангелогласните си колеги или да млъкне с критиките си към министъра – във „Фейсбук“ и въобще навсякъде. А после Рашидов се извини и толкоз: пито-платено.

Всъщност горчивата чаша на унижението не е изпита докрай нито за тенора Георги Петров и колегата му Стоян Маринов, който го последва и напусна „Йоан Кукузел Ангелогласни“; нито за хилядите български творци, които са принудени да живеят със статуса на работещи бедни; нито за онези медии, които възроптаха срещу практиката журналисти и медийни шефове да се държат на хранилка (дори, когато тя е визита в Париж), за да не лаят, по думите на самия Рашидов.

Още по-жалко е, че в разгара на този скандал медийната комисия на парламента се нареди вкупом да защитава Рашидов, после в контрапротеста се включи и председателят на СБХ… още малко и ще трябва да признаем министъра за жертва на шепа алчни хористи, които не знаят мяра на езиците и писанията си във „Фейсбук“.

При все това някой някъде вече припомни крилатата фраза на Радой Ралин: „Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра“.

А социлогът Андрей Райчев каза и останалата част от диагнозата, която е не по-малко болезнена:„Това е елемент от отношенията интелигенция-власт. Творецът не е вид говедар. Това не е стоково-парично отношение, а властово. В случая Рашидов се извини, но му каза (на един от хористите), че е един вид обслужващ персонал. Човек не трябва да казва такива работи, но възниква въпросът дали това е вярно. Отговорът, според мен е – да, вярно е”, каза Райчев.

Освен това се оказа, че има толкова много желаещи да пеят именно в хора на министъра на културата, че се наложи Вежди Рашидов да помоли да не се организират контрапротести в негова защита. Което вероятно също е премислен и правилен пи-ар ход…

Коментирай първи

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.