Гeрои, антигерои и обикновени хора

Вървях преди няколко дни с един съсед от горния етаж и от дума на дума се заговорихме за националните празници. Бяхме се засекли на светофара срещу МОЛ-а. И той все повтаряше, че днес му било празнично заради празничния ден. Но същевременно не се чувствал както трябва. Хем му било празнично, защото нямало как да не му е, хем имал съмнения, че точно това е съответстващото на празника настроение. Струваше ми се напълно нормално да се чувстваш така. Но нищо не му казах. Лично аз не обръщам кой знае какво внимание на празниците. Почитам ги, както се казва. Особено националните. Но ги оставям да се изнижат като дълъг и приятен ден, особено ако се случи да е слънчев. През последните години, предполагам, че повечето хора нямат съществени причини за празнуване. Още повече точно този ден, за който говоря, не беше слънчев. Та затова разсъжденията и съответните съмнения на съседа бяха в унисон, както се казва, със сравнително лошото време. Но този празник, за който говорехме със съседа от горния етаж, няма как да не го празнуваме. И да го оставим да отмине просто така, като всеки обикновен ден. Доста хора, може да се окаже и наши роднини, са си дали живота, за да се празнува този ден.
И съседът беше на същото мнение. Щом са си дали живота, значи има смисъл да се празнува такъв ден, каквито и анализи по-късно да му правят. Винаги се намират хора, дето от девет кладенеца вода ще донесат, за да ти обяснят, че както има причини за празнуване, така и няма. Съседът лесно се съгласи. Но сигурно тези хора са повлияли на съседа, защото той нещо доста кахърен изглеждаше, докато говореше. Можех да си представя какво има предвид. Имаше вероятно своите причини за това настроение. Затова и говореше по този начин. Не валеше, но усещах по някоя капка. Затова съседа трябваше да побърза, искаше ли да ми обясни какво точно го вълнува. Разделени сми, повиши глас той. Даже и днес, на празника. И май точно днес се усещаме най-разделени. Празниците, дори и националните, още повече ни разделят. Кой празнува сега? – продължи той. Ето сега, ние двамата с теб се прибираме под дъжда. Не вали много, прекъснах го, но не че исках да му се противореча. Само по някоя капка. Вървим, а не празнуваме, настоя съседът.
Може да си налея чаша червено, възкликнах, като се прибера вкъщи. Имам половин бутилка в хладилника. Сетих се, че червеното не трябва да се изстудява, но съседа не обърна внимание. И бях доволен. Не ми се занимаваше с дреболии. Точно на празника сме абсолютно разделени, още по-мрачно отбеляза той. Защото кой е официалното лице на празника? Не те разбирам напълно, казах и го погледнах изпитателно. Но отчасти се досещам. Нямах намерени да разсъждавам по темата. Исках сам да продължи. Явно имаше нужда. Реално празнуваме героите дали живота и здравето си за свободата на този народ. Нали така? И те, без съмнение, заслужават да бъдат празнувани. Героите и свободата. Но свободата е повече вътрешно чувство. Който е свободен човек, винаги си е свободен, дори да е заобиколен от роби. Така мисля. Но по-важно е кой сега празнува и чества героите. Ние с теб, и другите като нас, сме едно на ръка. Но не сме важни. Важните хора, официалните лица, както се казва, в това честване са антигероите. Героите от миналото, от героичната ни история, се честват от антигероите на настоящето.
Не знам, съседе, казах и се замислих. Всъщност знаех. Тоест бях напълно съгласен с него. Само се чудех как не бях се сетим сам, без негова помощ. И знаеш ли защо е така? – продължи той с въпросите, на които сам си отговаряше. Сигурно ти знаеш, съседе. Все някой друг ни освобождава, това е основната причина. На кого после дават властта освободителите? На тези, които най-добре им служат. На безродниците. На подмазвачите и предателите. На продажните и корумпираните, за да ги управляват по-подходящ начин. И тези, които са получили властта, какво правят. Полагат неимоверни усилия, за да заличат предишните властници. И всичко направено от тях. Винаги става нещо такова в близката ни история. Не съм много добре с историята, отбелязах, макар да се ориентирах достатъчно, че да се съглася със заключенията на съседа. Постепенно броят на гузните и преследвани хора толкова нараства, че ставаме цяла нация от гузни и преследвани. Едните се принуждават постоянно да изкупват някакви минали вини, а на другите им позволяват да гледат само в бъдещето.
И как мислиш, могат ли такива хора да се обединят за нещо хубаво. За истински празник. За истинско веселие. Или да сътворят заедно голямо и значително дело. Съседа ставаше все по-мрачен, което не одобрявах, защото все пак говорехме за националните празници. Пък и дъждът за известно време съвсем беше спрял. При нас винаги е било така, продължи с горчивина съседът. Когато някой празнува, съседът му оплаква умрелите си. И сега, колкото и велик да ни изглежда националния празник, как може да празнуваш заедно с тези, които разграбиха алчно и безмилостно държавата. Те празнуват не националния празник, а пировата си победа. Ама как да си позволя аз да празнувам, ако са винаги пред очите ми. Съседе, казах, сложни въпроси те вълнуват. Лично аз живея като свободен атом. Както се казва, нося се из въздуха.
Вече само колко работни места съм сменил. Започвах и самостоятелен бизнес, и наемен работник бях, и много пъти безработен, но не се предавам. Някои искат да се предам, ама си казвам, че няма. Нямам право. То и аз се опитвам да не се предавам. Но не е лесно, каза съседът. Това е най-важното, независимо от празника, да не се предаваме. Каквото и да се случва, с каквито и хора да сме принудени да се съобразяваме. И дори да живеем. Винаги има начин да се отървем от тях. От какви ли не изроди сме се отървавали през годините, и от тези ще се отървем. Не се съмнявай. Тогава ще си създадем и нов национален празник. Така му говорех на съседа, без да съм сигурен дали той приемаше напълно думите ми. То и аз не ги приемах напълно. Но толкова тъжно говореше преди това, толкова отчаяно, че нямаше как да не реагирам по този начин. Все пак националният празник си е празник. Трябва да го отпразнуваме както подобава. И сега беше сигурно, че ще поканя съседа да изпием по чаша червено. Ей, така, напук на всички, които искат да не ни е празнично. Бутилката в хладилника реално беше само начената. Пък и той май като мене не обръща внимание, ако червеното вино е студено. Аз понякога направо го предпочитам студено.

1 Comment

  1. БСП„ДПС, АТАКА Цензурата и Гербомутрите says:

    Коментирайте ги докато се затрият

Leave a Reply

Your email address will not be published.