В периода от евроизборите през май до парламентарния вот на 5 октомври Бойко Борисов и ГЕРБ продължават да са най-споменаваните в медиите политик и партия, което на практика ги прави и сигурни лидери в това отношение за цялата 2014 година. Това показват данните от изследване на фондациите “Медийна демокрация” и “Конрад Аденауер”.
Бойко Борисов все така е лидер в информационното присъствие в медиите, със значителна преднина (1343 споменавания, срещу 901 за втория в класацията, Росен Плевнелиев). Борисов остава и фигурата, която най-често изразява отношение в средствата за информация и така упражнява влияние.
Затвърждава се доброто количествено представяне на президента Росен Плевнелиев във всички наблюдавани медии. В някои от телевизиите той дори изненадващо
измества Бойко Борисов. Фактът се свързва основно с ролята на Плевнелиев
около съставянето на служебното правителство, но отразява и промяна в
отношението на медиите към цялостната политика на президента. От негативно и неутрално в предишния наблюдаван период, отношението към него се развива в подчертано позитивна посока. Подобна е промяната при Лютви Местан. Позитивно е и отношението към Михаил Миков, когото мониторингът следи от месец май тази година. Останалите политици остават с отрицателни медийни рейтинги.
Правителството на Пламен Орешарски е критикувано във всички наблюдавани
телевизии и в почти всички наблюдавани вестници.
В телевизиите и в печатните издания отношението към служебния кабинет е
предимно неутрално. Някои медии (и телевизии, и печатни издания) отново конюнктурно променят политическата си ориентация на 180 градуса, отбелязват авторите на изследването. Според тях, като цяло телевизиите проявяват по-голям интерес към правителството (т.е. към актуалната власт), докато печатните издания акцентират по-често върху партиите (т.е. върху политическия процес).
Авторите на изследването изтъкват, че изборите в България продължават да протичат в ситуация на извънредност и повишено внимание по отношение поведението на медийните агенти. Наблюдава се временно спиране на политически и коментарни предавания (БНР) и въобще настойчиво и цялостно въвеждане на специален режим на пропускливост и регламентиране в говоренето в медийното поле.
Свободната и политически активната журналистика се суспендират в този
режим на свръх-хигиена. Подобни симптоми сочат известна болнавост и сприхавост в публичната сфера, известна недораслост, при която демократичните избори се преживяват аb ovo, все едно се случват за първи път и крехкостта им е безкрайна.
Другата тенденция парадоксално е обратната – към спектакуларност и
банализиране на събитието , при което изборите се отработват от медийните агенти като продукт, който следва да бъде предложен и иновативно презентиран на публиката. Това измерение осезателно отнема от политическото значение и надбавя в състезателното, квази-спортното, конкурсно значение (конкурс за красота, интелигентност, оригиналност и т.н.), т.е. политическият смисъл на изборите се преформатира от масмедиите и въобще от културната индустрия (участие на
celebrities , избори във VIP Brother, лайфстайл пикантерии и др.) в легитимна прайм-тайм надпревара, всъщността си спектакъл с повърхностни послания и „бълбукания“, фалшиви писъци, контролирана тревога и други подобни белези, характерни и за цирка като културен феномен.
Съспенсът, типично поддържан изкуствено от медиите дори в най-баналните шифри (реклами, репортажи за времето, готварски шоута и т.н.) беше изоставен като сценарий. Медийното поле отмерваше изборите като капкомер, по предварително изготвена програма и график (строг хранителен режим), в които отсъстваше характерният за тази сфера и жанр хоризонт на очакване, непредвидимост и журналистически съспенс. Вероятно причината за това не бива да се търси в самите медии, а в публичната и политическа ситуация у нас, но невъзможността на медиите да произведат съспенс означава известна степен на умора и динамична
сенилност у медийните агенти, завършват коментара си авторите на изследването.
Be the first to comment