„Галъп“: С бюджета се отправят важни социални послания

Три четвърти от анкетираните българи твърдят, че са чували за обсъжданията на бюджета за 2014 г. и че темата е важна. Близо две трети признават, че не следят темата. Подчертан интерес към нея имат около една четвърт от нашите сънародници. Одобрението за всякакви нови социални разходи на държавата е масово, като те са считани за полезни за страната. Не се забелязват съществени разлики в разбивките сред различни групи по възраст, образование, личен месечен доход, партийна принадлежност и т.н. Данните са от проучване на "Галъп", публикувано на сайта на МФ.
Резултатите от изследването показват, че привържениците на всички партии и хората с различна политическа самоидентификация реагират почти синхронно на въпросите за отделяне на повече средства от страна на държавата. Енергийните помощи, културата и таванът на пенсиите са темите, по които се наблюдават малко по-високи относителни дялове на несъгласни.
Сред изброените мерки, свързани с намаляване на разходи на държавата, единствено съкращаването на държавната администрация предизвиква одобрение, сочи анализът на данните. Не личат съществени разлики в позициите между различните партии и групите с различна политическа идентификация, както и между различните обществени групи въобще. Откроява се изводът, че хората с по-високи доходи и образование изглеждат в по-голяма степен склонни да подкрепят непопулярни мерки.
Широко одобрение среща запазването на данъчното облагане в настоящия вид, според данните от социологическото изследване по въпроси, свързани с приходната политика на правителството. Минималните осигурителни прагове и максималният месечен осигурителен доход очевидно са теми, които не срещат достатъчно разбиране и запознатост сред обществото. Съществува одобрение „по принцип” по въпроси за увеличаване на минималната работна заплата, създаване на целеви фондове, намаляване на административната тежест пред фирмите, отпадането на данъка върху лихвите.
В това изследване МФ заложи и въпроси от общоикономическата и финансовата сфера, за да се определи информираността и обществената ангажираност на населението. Най-голямо впечатление в последните месеци сред анкетираните са направили промените в цените на тока, повишаването на майчинските, подпомагането на земеделските производители, актуализацията на бюджета за 2013 година. От данните за запознатост с определени действия на правителството в последните месеци ясно личи, че мерките със социална насоченост са постигнали очаквания ефект на ниво публична комуникация. По-малката запознатост с мерките, свързани с бизнеса, е разбираема. В същото време наложилата се актуализация на бюджета за 2013 г. също се е превърнала в основна обществена тема – може би главно заради разгорелия се дебат и повишеното обществено напрежение. Прави впечатление, че по въпроса с разплащането с бизнеса групите с по-високи доходи закономерно демонстрират по-висока информираност. Така при хората с най-ниски доходи едва 1/3 твърдят че са чували за въпроса, докато при в групата с най-високи лични доходи този процент достига нива от над 70%. Мненията за създаването и на частни здравноосигурителни каси са поделени, като при
десномислещите и хората с по-високо образование са по-склонни да приемат подобни мерки.
От „Галъп“ обобщават, че правителството е успяло да комуникира социалните послания, което е важно обстоятелство в изграждането на търсения публичен имидж, но в същото време би могло да вложи повече усилия в разясняването на политиките, свързани с бизнеса като цяло. Общият извод, който се налага от проведеното социологическо проучване, е свързан с факта, че бюджетният процес закономерно не поражда висока степен на информираност сред обществото, но някои, свързани с него теми, са станали достояние на общественото съзнание – най-вече такива, от които зависи непосредственото качество на живот.
В социологическото изследване бяха включени и въпроси за политическия, публичния и обществен образ на министъра на финансите Петър Чобанов. Съпоставянето с предишни изследвания на „Галъп интернешънъл” показва, че Петър Чобанов е сред най-разпознаваемите министри, като заявяваното доверие в него достига 19%, а недоверието – 42%. По отношение на допитването по общи политически въпроси, изследването на „Галъп Интернешънъл“ отбелязва, че оценките на анкетираните са в унисон с общото звучене и се вписват в логиката на високите фонови нива на недоверие към кабинета „Орешарски”. По отношение на оценките за работата на правителството се потвърждава наблюдението за по-ясно изразен „социален” профил. Това, разбира се, не означава непременно оценка за свършеното, а би могло да разкрива единствено добра степен на възприемане на медийните послания на кабинета, партийна лоялност на част от електората, надежди и очаквания, коментират социолозите.
Въпросите за отговорност за политическата криза в страната и за бедността демонстрират общо обвинение към политическия елит в страната – ясно се открояват отговорите от типа „всички са виновни”.
Мненията са поделени по отношение на ролята на протеста – дали той пречи на правителството или го принуждава да върши работата си по-добре. По-ясно, обаче, е становището за ролята на протестите по отношение на икономиката на страната – 40 на сто са на мнение, че те всъщност оказват по-скоро негативно влияние, докато една трета са на мнение, че протестите в страната не оказват никакво влияние. В отговорите по този въпрос личат белезите на наложената в последните месеци политическа стилистика от типа теза – антитеза.
Проучването показва наличие на висока обществена тревога, която обаче, сравнена с предходни проучвания, не достига безпрецедентни нива на обществено съзнание. Наблюдава се приоритет на политическото над икономическото съзнание, което затруднява картината и прави нагласите към отделни дейности на властта и нагласите към обобщения й образ трудно отделими. В този смисъл може да се каже, че каквито и политики да предлага и прилага кабинетът, те ще срещнат поляризирано обществено съзнание. Ситуацията на политическа криза в страната възпрепятства рационалното осмисляне на управленската дейност и в известна степен обезценява всяко публично действие и говорене. Според анализаторите в такава ситуация следва да се търси максимална икономическа ефективност, дори при трайна невъзможност за постигане на положителен политически ефект, включително и по отношение на бюджета за 2014 година.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.