Европа се скапва

Европа напълно заслужава това, което й се случва. Съвсем естествено е европейските страни да бъдат залети от бежанци, мигранти, от хора, които просто искат да печелят повече и, да, защото има и такива – ислямски терористи. Заслужиха си тази съдба държавите на Стария континент и особено я заслужиха най-силните държави. Защото през последните десет-петнайсет години именно те спомогнаха много за това да бъдат разбутани до неузнаваемост Близкият Изток и Северна Африка. Да, основната роля в разбутването принадлежеше на Съединените щати, но и редица европейски страни или мълчаха страхливо, или лакейски подкрепяха американската политика, наречена „износ на демокрация“. Именно британският премиер Тони Блеър заслужи ласкавото прозвище „пуделът на Буш“, заради усърдието, с което участваше в нападението срещу Ирак. Не беше ли френският президент Никола Саркози човекът, който с такава страст се зае с бомбардирането на Либия? Ами кой разбута Сирия, от която до този момент са избягали 4 милиона души? Кой подкрепяше всевъзможните въоръжени групировки срещу режима на Асад? Кой превърна „Ислямска държава“ от маргинална структура в мощна военна сила? Да, основна роля във всичко това играеше Вашингтон, само че редом с него, клатейки глави в знак на безмозъчно съгласие, бяха и чутовните европейски лидери Дейвид Камерън, Франсоа Оланд, Ангела Меркел.
Същите тези хора днес се държат за главите, ронят крокодилски сълзи и се мятат напред-назад като шугави овце. Опитвайки се да намерят някакво решение на връхлетялото ги море от хора, говорят за квоти, преформатиране на Шенген и всякакви други технически алабализми. И не разбират, че всичко това са подробности, които нямат никакво значение. Не разбират, че сегашните им действия са също толкова нелепи, колкото опитът да потушаваш пожар с бутилчица минерална вода. Те, изглежда, изобщо не осъзнават, че Европа е изправена пред най-решаващото предизвикателство от времето на Втората световна война. И проблемът не е само в това, че няколкостотин хиляди души, а скоро ще станат и повече, се преместват от едно място на друго, както е било по време и след войната. Основният проблем е, че повечето от тези хора имат съвсем друга култура и изповядват съвсем различни виждания за света в сравнение с европейските. Една от най-абсурдните тези, които чувах през последните дни е, че тази работа с мигрантите била много хубава, защото се увеличавала работната ръка, разнообразявал се европейският генофонд и изобщо не бивало да се притесняваме, защото хората от Сирия, Ирак, Афганистан, щели скоро да се интегрират в нашите общества. За феновете на концепцията за лесната интеграция на мюсюлмани в християнските общества препоръчвам разходка из Германия, Франция, Холандия. Никаква интеграция няма там. Има маса хора, които живеят в Европа от десетки години, а са част от едни едва ли не херметично затворени анклави на тотално различна култура. С новите стотици хиляди мигранти този процес ще се задълбочи още повече.
Ако има нещо по-нелепо от брюкселския новоговор по отношение на заливащата Европа мигрантска вълна, това е говоренето по темата на българските грантови политици и особено на грантовите анализатори. Когато стана ясно, че бежанските потоци на път за Германия основно минават през Македония и Сърбия, заобикаляйки България, грантаджиите направо се обидиха. Четейки коментарите им, останах с впечатлението, че те биха били щастливи единствено при положение, че стотиците хиляди иракчани, суданци, либийци, сирийци не само минат през България, ами и колкото се може повече от тях останат тук. Не се лъжете. Подобни разсъждения не са продиктувани от хуманизъм или от неистово желание да бъде облекчена нерадостната бежанска съдба. Групичката от грантови политици и анализатори хлипа толкова активно по две съвсем прагматични причини. Първо, знае, че използвайки скопения политически коректен език, ще се хареса на брюкселските началници. И второ, понеже имат добър бизнес нюх, тези хора усещат, че тепърва ще се разпределят милиони евро за интеграция на бежанците. А за да стигнат до техните NGO-та поне част от тези пари, на територията на България трябва да има някакви бежанци. И колкото повече са те, толкова по-големи ще бъдат грантовете за интеграция. Предполагам разбирате, че една крайно малка част от тези пари ще отидат за въпросната интеграция. Повечето ще потънат директно в сметките на най- евроатлантически настроените НПО-активисти. Колкото са интегрирани циганите в България, толкова ще бъдат интегрирани пристигащите от Сирия и Судан. Припомнете си онази инициатива, фамозно наречена „Десетилетие на ромското включване“, при която едни огромни суми се размятаха напред назад, докато съвсем изчезнат и, която, поне в България, доведе до допълнителното изключване на повечето роми от обществено-политическия живот. Нали не се съмнявате, че същото ще се случи и с новите интеграционни инициативи?
А докато финансово мотивираните правозащитници и любители на мулти-култи модела мислят, как да се включат в поредната бизнес схема, Европа, а и България в това число, ще се пълни с хора, повечето от които няма да имат каквото и да било желание за включване или интегриране в европейската култура и начин на живот. И колкото повече се разширяват техните анклави, толкова по-лесна ще бъде дестабилизацията на Стария континент. Поводи за вълнения винаги ще се намерят. И тогава правителствата на европейските държави, които и сега не са символ на самостоятелност при вземането на важните решения, ще се превърнат в съвсем безмозъчни изпълнители на указания. Указания, които се измислят на хиляди километри оттук, но са спускани, за да ги изпълняват служителите в Лондон, Берлин, Париж…С всички произтичащи за тези държави последици.

Свързани публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.