Всяка година е едно и също. В навечерието на поредния мониторингов доклад на ЕК по механизма за сътрудничество и проверка избухва някакъв политически скандал. Това се случва на фона на прогнозите на опозицията (няма значение кой е в опозиция), че тази година докладът ще е по-унищожителен от всякога, докато управляващите уверяват, че няма как в Брюксел да не са забелязали политическата воля за справяне с корупцията по високите етажи и организираната престъпност (властниците изповядват дежурен оптимизъм).
Година след година черновата на доклада, която ЕК изпраща на правителството, изтича във всички възможни посоки и дава опорни точки на опозицията и управляващите. Понякога има парадоксални реакции в 12 без 5 – като тазгодишната декларация на ГЕРБ и РБ, в която се призовава за оставката на Висшия съдебен съвет. Парадоксът в случая не е атаката срещу институция, в която поне половината от членовете са избрани по волята на управляващите, а това, че едни от най-яростните защитници на Конституцията и разделението на властите нарушиха драстично и основния закон, и принципа за независимостта на съдебната система.
Познати и повтаряне до втръсване са както повечето от констатациите в докладите на ЕК, така и ответната реакция на управляващи и опозиция. Ако е за кривиците на родната съдебна система (по-точната дума е „пороци”) – няма начин в Брюксел да ги знаят по-добре от трите родни власти – законодателната, изпълнителната и съдебната – които са автори, изпълнители и контрольори на тези пороци. Това определя и ответната реакция, която тази година намери доста добро обобщение в казаното от вицепремиера Томислав Дончев, например. Той препоръча тези, които ще коментират доклада, първо да го прочетат. По думите му документът е не само обективен, но и не казва нищо, което не знаем. „Разликата е в това, че ако се каже тук, става обект на оспорване, а ако го каже ЕК – тогава е безспорно”, коментира Дончев. Той отбеляза, че и в този доклад има ясни констатации, коментари, насърчавания или препоръки по отношение на всяка от властите и институциите.
Всяка година е едно и също, извинете за повторението. Поредният министър на вътрешните работи с половин уста се съгласява, че докладът е обективен и с пълно гърло обяснява, че например „по отношение борбата с организираната престъпност обща е констатацията, че за разлика от предишни доклади, тук бележките са много по-малко на брой” (коментар на Румяна Бъчварова). Освен това, според вътрешния министър в документа се посочва, че връщането на ГД БОП в структурите на МВР се е осъществило по-бързо и по-добре – като че ли всяка година връщаме ГД БОП от ДАНС в МВР, та сега е станало просто чудесно…
Освен това поредният министър на правосъдието, отчитайки обективността на доклада, обикновено отбелязва, че той “констатира проблеми, които от години наблюдаваме и все още не са решени” и допълва, че „от тук нататък трябват резултати и работа”. Тази година го каза Екатерина Захариева, която определено е невиновна, тъй като смени своя скандален предшественик Христо Иванов съвсем неотдавна. Той от своя страна го раздава невинна жертва на не-желението на управляващите да правят съдебна реформа по неговите мерки и теглилки, но всъщност е смятан за автор на голяма част от изпратените в Брюксел донесения за пороците на българската съдебна система.
Особен, но също доста традиционен, дори тривиален акцент в реакцията на мониторинговите доклади, е мнението на премиера. Той винаги признава обективността на констатациите с едно „но”, след което следва поменик от успехи. Разбира се има огромна разлика в изразните средства на роден дипломат като Симеон Сакскобургготски, изучен до съвършенство евробюрократ като Сергей Станишев и премиер с опита и самочувствието на Бойко Борисов, който с лекота може да шашардиса за пореден път Брюксел с нещо от рода на шменти-капели или дори с дела и документи.
Бойко Борисов, например, много се гордее с успехите в борбата с контрабандата, които според него доказват, че борбата с корупцията е особено успешна (Нека не си спомняме многократните спецоперации по арестуването на цели смени митничари, както и закриването на Свиленградската митница).
„Приходите в бюджета през януари се очаква да са с 900 млн. лв. по-големи, отколкото през същия месец на миналата година, а това е и най-видимият признак, че правителството има право да държи главата си високо вдигната, когато обяснява как се справя с борбата с корупцията при контрабандата”.
Това са думите, с които премиерът коментира пред министрите констатациите в доклада – става ясно от стенограмата на правителственото заседание в сряда. Борисов предупреждава членовете на правителството, че засегнатите “олигарси и мафиоти” ще търсят политическа подкрепа, за да компенсират загубите си от ефективните мерки на властта и обобщава: “Мафията има интерес да няма правителство, защото тогава контрабандистите и олигарсите си взимат тези милиарди, които са свикнали да си ги получават, закони няма да минават, защото няма да има парламент, и вече това е една прекрасна среда за корупцията и мафията.” След което премиерът пожелава на колегите си “здрави нерви и всеки да си гледа работата максимално бързо и точно”.
От казаното става ясно, че освен успехи трябва да отчетем наличието на мафия и олигарси, опериращи с милиарди, колкото и нелицеприятно да звучи това. Сиреч Брюксел „пее” на керван, в който мафиоти, контрабандисти и олигарси делят едни милиарди и сега – понеже част от милиардите ги няма – „ще се възползват от всяка възможност за политическа подкрепа, която им се даде” (думи на Борисов). Дали пък Радан Кънев няма да познае, че предстоят поредни предсрочни избори?
Още по-неприятно звучи една от основните констатации в огласения в сряда доклад на Европейската комисия по механизма за сътрудничество и проверка. Преценете сами:
“Бавният напредък в борбата с корупцията по високите етажи на властта и по делата, свързани с организираната престъпност, продължава да подкопава общественото доверие в способността на българските органи да гарантират правосъдие. Същото се отнася и до несигурната реакция и последващи действия спрямо конкретни скандали, като този, свързан със Софийски градски съд през 2014 г. Фактът, че по много от препоръките в доклада по МСП от 2015 г. трябва все още да се предприемат действия, подчертава липсата на решимост в усилията на българските институции в ключови области на съдебното управление”.
„Комисията настоятелно приканва България да ускори напредъка си в изпълнението на отправените от нас препоръки във връзка с реформата на съдебната система и борбата с корупцията и организираната престъпност, се изтъква още в доклада.
Be the first to comment