ЕС също попадна в капана, който заложи на Русия

„Студът” в международния климат се увеличава. Констатации за опасността от нова Студена война (и за необходимостта да се избегне) правят Михаил Горбачов, Хенри Кисинджър, Владимир Путин, Дейвид Камерън и президента на Финландия Саули Нийнстьо. Понятието „Студена война” се актуализира, но не и понятието „разведряване”. Това се изтъква в частта от редовният месечен анализ на института „Иван Хаджийски“ под общата редакция на проф. Петър-Емил Митев. В дискусията за политическия месец ноември, както обикновено, са участвали проф. Петър-Емил Митев, Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Борис Попиванов, Първан Симеонов и Димитър Ганев.

Единствените знакови позитивни действия през месец ноември изглеждат впечатляващото посещение на папа Франциск в Истанбул и декларацията на председателя на КНР Си Дзинпин за поврат към добросъседски отношения, изтъкват авторите на анализа.

Създава се впечатлението, че като цяло международните отношения се усложняват и влошават. Основните действащи играчи на световната сцена попадат в капани, които са трудно разрешими на този етап, изискват повишена гъвкавост и умения за реалистична оценка. Едновременно с това потребността от диалог остава или без достатъчно покритие (Бризбейн, среща на 20-те) или без ясни последици (украинската инициатива на Щайнмайер).

Украинският възел се заплита. Минското споразумение беше двустранно торпилирано. Двете самопровъзгласили се републики – Донецка и Луганска, проведоха избори, с които се легитимират. (Южна Осетия вече призна Донецката народна република).

В отговор Киев отмени законите за автономия и за амнистия, след което фактически обяви икономическа, финансова и транспортна блокада на Донбас: прекрати изплащането на пенсии и заплати, затвори банките, нареди да се изтеглят административните учреждения, държавните предприятия, болниците, театрите, университетите, училищата… Прекратени са и транспортни връзки, включително полетите от летищата в Харков и Днепропетровск, използвани от жителите на Донбас.

Ходът е рисков и безпрецедентен. Вероятно властта се надява неизбежното влошаване на икономическото положение да стимулира завръщането на разбунтуваните територии под нейната юрисдикция. Реалистичен, обаче, е и другият вариант – да се задълбочат разделителните линии и да форсира процесът на разпад на държавата. Киев сам влезе в капан, от който има два изхода: нова война или признаване на статуквото.

Самият Донбас също е в капан. Издържал на основните удари на т.нар. „антитерористична операция” с цената на разрушена инфраструктура и икономически потенциал (80% от каменовъглените шахти са извадени от строя) и подложен на постоянен артилерийски обстрел, той не ще може дълго да се самоиздържа и да крепи жизненото равнище на населението. В Донецк създадоха „Централна републиканска банка на ДНР” и дори изплатиха (за първи път от месеци) пенсиите. Но до кога? Изходите са два: капитулация и връщане към Киев или обръщане към Русия. С това обаче се стига до нов капан.

Русия не разполага с ресурса да поеме Донбас – нито геополитически, нито икономически. Не може и да се откаже от него. През изминалата половин година с изявленията и поведението си Русия повдигаше духа на донбаските жители като част от „руския свят”, пораждаше надежди. Да се дистанцира сега ще бъде възприето като предателство и руското ръководство ще плати не само морална, но и вътрешнополитическа цена. Но външнополитическата и икономическата цена стават също непосилни. Дилемата да се поеме издръжката на Донбас или да се изоставят ДНР и ЛНР съдържа две противоположни, но еднакво неприемливи опции.

От друга страна, ЕС също попада в капан. Европейската антиномия съдържа теза („Русия е необходим партньор”) и антитеза („Санкциите срещу Русия са неизбежни”). Като налага санкции на своя необходим партньор, ЕС ще загуби през 2015 г. 40 млрд. евро. Европейската икономика е едва на ръба на излизане от кризата. Понятно е, че санкциите се посрещат все по-скептично в европейските бизнес среди. И разбираемо е, че Съюзът не може да си позволи да отстъпи безславно именно в този момент, въпреки лекцията на консерватора Клаус и поученията на либерала Геншер.

Дилемите на геополитическия връх изглеждат най-лесни, но може би са най-трудни или поне най-отговорни. САЩ са едновременно в „мек” сблъсък с Китай, както пролича на срещата в Пекин на страните от АТИС (Азиатско-Тихоокеанското икономическо сътрудничество), в „твърд” сблъсък с Русия, както пролича на срещата в Бризбейн на „Големите 20”, и в „остър” сблъсък в Близкия Изток – и с Ислямска държава на новоизпечения халиф, и със Сирия на президента Асад. Генералната дилема е: плавно преминаване към многополюсен свят или силово придържане към ролята на световен лидер. Във Вашингтон е ключът към поредицата „капани”. Но самият Вашингтон попада в своеобразен вътрешен „капан”: президент-демократ и републиканско мнозинство и в Сената, и Конгреса след последните избори. Украинските медии, може би все пак доста преждевременно, ликуват, че се формира проукраинско лоби, което ще издейства доставката на оръжия.

Проличава, че България не е готова за новата Студена война – икономически, политически, морално и психологически. Вече започват да се чувстват икономическите негативи от украинската криза. Информациите за разполагане на американски войски в България са предупреждение за рискове, към които българският политически елит подхожда доста лекомислено, се изтъква в редовния месечен анализ на института по социология “Иван Хаджийски”.

(Източник: http://inso.bg/publication/)

Свързани публикации

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.