Европейският съюз не изключва вероятността да даде финансови компенсации на Украйна за асоциирането й със съюза. Това съобщи днес върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Катрин Аштън, пристигайки на срещата на външните министри от съюза в Брюксел, предаде ИТАР-ТАСС.
"На преговорите с президента на Украйна обсъдихме кои са краткосрочните съображения, които са му попречили да подпише Споразумението за асоцииране. Мисля, че ще можем да ги решим, за сметка на ЕС, на международните финансови институции или чрез търговски кредити", каза Аштън.
Това е странно!
Вярно е, че преди по-малко от седмица премиерът на Украйна Николай Азаров влезе в откровен пазарлък с Брюксел, като поиска 20 млрд. „компенсации” за асоциирането на страната с ЕС, но тогава отказът на ЕК последва мълниеносно.
„Подготвените споразумения (за асоцииране) са добри за просперитета на Украйна. Няма да си играем с числата. Просперитетът на Украйна не може да бъде предмет на търг, в който печели участникът, дал най-доброто предложение", заяви говорителят на ЕК Оливие Баи.
Който всъщност повтори и онова, което председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу бе казал в телефонен разговор на президента на Украйна Виктор Янукович: Европейската комисия е готова да разговаря с представители на Киев кога и как да бъде подписано споразумението за асоцииране, но категорично няма да преговаря за предоговаряне на каквото и да е от това споразумение.
В интерес на истината някои украински медии предадоха това изявление с доста променен контекст – в смисъл ЕК е приела предложението на Янукович за разговори и в тези разговори ще бъдат отчетени исканията на Украйна и така нататък…
Нататък в тази своебразна политико-медийна дипломация Киев демонстрира очаквани стъпки, на които Брюксел отговаря на пръв поглед първосигнално.
И най-често чрез постинги в някоя от социалните мрежи. Така например Катрин Аштън съобщи преди време първо в „Туитър” за намерението си да посети Киев. В същата социална мрежа научихме в неделя от комисаря по разширяването Щефан Фюле заяви, че ЕС спира консултациите с Украйна върху споразумението за асоцииране, докато Киев не даде ясно обещание, че ще го подпише.
След което дойде поредният морков – извинете – изявлението на Катрин Аштън, че Европейският съюз не изключва вероятността да даде финансови компенсации на Украйна за асоциирането й със съюза.
И тъй като баронеса Аштън в никакъв случай не е неопитен или отстъпчив дипломат, нито пък може да се предположи, че между нея и президента на Украйна има онази взаимна симпатия, с която някога очароваха Маргарет Тачър и Михаил Горбачов, то изглежда, че Брюксел наистина е готов да плати на Украйна за асоциирането й.
На пръв поглед това може да изглежда нелогично. Но докато се концентрираме за втори поглед върху ситуацията в Киев и страната, е редно да си припомним, че става дума за страна и пазар с 46-милионно население. Както и, че в битката за годежа на Киев с Брюксел със страшна сила присъства Москва – независимо дали това се харесва или не се харесва на ЕС и партньори. Днес Москва обяви готовността си да финансира Янукович, за да може да запази икономическата стабилност в страната си.
Т. е. залогът за асоциирането на Украйна с ЕС е много голям за всяка от страните. Няма съмнение, че анализът за ползите и компромисите от това асоцииране е започнал много отдавна, върши се на много високо ниво и продължава с неотслабваща интензивност.
Затова и не могат да се очакват онези ясни и недвусмислени резултати, които щяха да са вече факт, ако Украйна бе подписала подготвеното споразумение за асоцииране.
Тангото продължава. Така както продължават протестите на Евромайдана и контрапротестите в Марининския парк. Също както и оценките на Москва, че посещението на Катрин Аштън при протестиращите е намеса във вътрешните работи на независима Украйна.
И докато „танцът” върви, можем да си припомним с две думи какво иска Киев от Брюксел: отстъпки като за Полша навремето, за да не заприлича Украйна на аутсайдера в ЕС България.
Be the first to comment