Електронното управление се брои наесен

Електронното управление, което в България едва крета вече 16 години, трябва през 2018 г. да направи решителна крачка напред. Премиерът Бойко Борисов предупреди в средата на месеца, че ще държи персонално отговорен всеки министър, ако до средата на септември документооборотът между администрациите не стане електронен. Ресорният за е-управлението вицепремиер Томислав Дончев обеща да упражнява сериозен политически натиск, за да се свърши работата.

 

Изгубени в числата

През 2002 г. бе приета Стратегия за електронно управление, но анализът на Държавната агенция за електронно управление (ДАЕУ) показва, че разработените до момента системи и техните функционалности не могат да бъдат използвани като обща платформа за е-управление. Администрациите купуват хардуер и софтуер за „обновяване на канцеларските пособия“ вместо за разработване и внедряване на електронни административни услуги, обясни ситуацията председателят на ДАЕУ Росен Желязков. Така всяка администрация е плащала през годините за отделни системи, които сега трябва да бъдат надградени, за да могат да са свързани в една обща, каквато е идеята на е-управлението.

По изчисления на Българската стопанска камара (БСК) на базата на изнасяни през годините в публичното пространство данни до момента са дадени 1,5 млрд. лева за електронно управление, като средно на година се харчат по 150 млн. лв. Веселин Нинов от ДАЕУ заяви пред „Икономист“, че то е некоректно, защото никой не може да каже колко пари са похарчени досега. През годините не е имало перо в бюджетите на отделните администрации за е-управление и нямало как да се проследят средствата. Закупуването на компютри и на системи за управление е минавало през други пера като капиталови разходи например. Единствено сигурно според него е, че 100 млн. евро по европейски програми са отишли само за е-управление.

От тази година задължение на агенцията е да следи как се харчат парите за е-управление. За 2018-а планираните средства са 100 млн. лв. и всяка администрация е длъжна да отчита пред ДАЕУ за какво са похарчени. Най-голям е делът на планираните разходи за придобиване на хардуер. Следват внедряването на приложни системи, системен софтуер и доставка на комуникационно оборудване.

От миналата година агенцията контролира и проектите по европрограми за електронно управление и издава съответното одобрение, за да могат системите „да говорят помежду си“. До момента са дадени 100 такива одобрения.

„Суровата действителност е, че към момента само за ограничен кръг ведомства може да се каже, че са създали необходимата организация за въвеждане на електронно управление – Министерството на финансите, НАП, НОИ и Агенцията по вписванията. Това е. Всичко останало не отговаря на изискванията, включително имаме четири или пет звена, които нямат титуляри на ИТ отделите – Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на образованието и науката. И то от половин година нямат титуляр“, обобщи ситуацията Томислав Дончев. По данни на ДАЕУ към февруари 2018 г. 152 са административните структури, които могат да обменят документи изцяло по електронен път. Над 70 на сто от реалните участници в системата за електронен обмен на съобщения обаче са общински администрации. От агенцията все пак са оптимисти, че ако всичко върви по план, до 1 ноември 2018 г. всички администрации и техните териториални структури ще могат да преустановят хартиения обмен на документи. На администрациите, които не разполагат със собствени системи за документооборот, се предлага системата за електронна препоръчана поща, създадена безплатно от агенцията.

 

Идеалът Естония

Според доклада на БСК Ecтoния, с която искаме да се сравняваме, пpeдлaгa 5000 eлeĸтpoнни ycлyги, пoвeчeтo oт ĸoитo ĸoмплeĸcни, а Бългapия – 2900, 87% oт ĸoитo пъpвични. Eдвa 19% oт aдминиcтpaциитe пpeдocтaвят e-ycлyги y нac, a caмo 12% имaт cпeциaлизиpaни peгиcтpи зa e-ycлyги. 27% от административните регистри в България ce пoддъpжaт caмo нa xapтиeн нocитeл. Зaтoвa бpoят нa пpинтepитe в aдминиcтpaциятa pacтe тpи пъти пo-бъpзo oт бpoя нa cъpвъpитe.

Сaмo 19% oт бългapитe ca oбщyвaли oнлaйн c aдминиcтpaциятa пpeз пocлeднитe 12 гoдини –  пpи 77% в Ecтoния, сочат данните на БСК. Taм пoвeчeтo нoтapиaлни ycлyги ce извъpшвaт в интepнeт, a цялaтa нeoбxoдимa инфopмaция за ипoтeĸи, плaтeни дaнъци или cвидeтeлcтвo зa cъдимocт e дocтъпнa oнлaйн. В бaлтийcĸaтa дъpжaвa лeгaлизиpaнето на фирма става за чacoвe, a у нас – за 23 дни. Бългapcĸитe мeниджъpи oтдeлят 16% oт вpeмeтo cи зa cпpaвянe c бюpoĸpaтичнитe paзпopeдби – 2,4 пъти пoвeчe, oтĸoлĸoтo в Ecтoния. Затова по пoĸaзaтeля пyблични инcтитyции нa Световния икономически форум Ecтoния e нa 22-po мяcтo, a Бългapия – нa 107-o. Гледайки към Естония, Държавна агенция „Електронно управление“ обяви, че започва цялостен одит на инфраструктурата на електронното управление. Той ще струва 2 425 140 лева, но по-голямата част от тях ще са осигурени по европейската Оперативна програма „Добро управление“. Целта на проекта е да се направи проверка на ресурсите в 576 администрации в цялата страна, да се създаде модел за следене и оптимизиране на работата в тях и да се съберат данни за свършеното досега. Тези данни ще бъдат записани в нов Регистър на информационните ресурси, а 140 служители ще бъдат обучени да работят с него.

До 2020 г. по различни проекти на програмата трябва да бъдат създавани държавен хибриден частен облак (24 млн. лв.), електронни лични карти (24 млн. лв.) и електронно правосъдие (20 млн. лв.). И

И през 2019 г. ще гласуваме само с хартиена бюлетина

Както сп. „Икономист“ прогнозира през ноември, на местните и евроизборите през 2019 г. ще гласуваме само с хартиени бюлетини. В доклад до парламента  Централната избирателна комисия поиска отлагане на въвеждането на електронно гласуване. Това ще стане с поправки в Изборния кодекс, който сега предвижда вотът през 2019 г. да може да се упражнява и по трите начина – с хартиени бюлетини, машинно и онлайн.

В ЦИК смятат, че трябва да се осигури възможност за поетапна реализация на системата за дистанционно електронно гласуване с финансиране на повече пилотни проекти, тъй като до момента няма достатъчно гаранции за сигурност и стабилност на резултатите. От ЦИК извършиха две симулативни гласувания – едното по естонската система, което бе изпълнено от ДАЕУ, а другото бе изработено от „Информационно обслужване“. Изводът на изборната комисия е, че електронното гласуване не е защитено от хакерски атаки, че рискът от контролиран вот е по-голям, отколкото при вота с хартиени бюлетини, и че гражданите нямат достатъчно познания.

Най-непреодолимата пречка за въвеждането на електронно гласуване обаче е липсата на електронна идентификация на гражданите. Всеки българин трябва да има такава и тя трябваше да бъде внедрена в документите за самоличност до 1 януари 2018 г., след като срокът бе удължен с 1 година. С промени в Закона за МВР обаче той бе отложен още веднъж – за 1 януари 2019 г. Електронна идентичност (е-ID) определя самоличността на лице по електронен път чрез смарт карта с универсален цифров код. Тя съдържа името на притежателя ѝ, защитен код на ЕГН-то и парола. Карта може да има всеки над 14 години, както и юридическите лица. Чрез нея, освен че може да се гласува, се получават и електронни услуги. Обявената от МВР обществена поръчка за изграждане на система за електронна идентификация обаче бе отменена в края на миналата година и няма изгледи за скорошно подновяване.

В бюджета за 2018 г. не са предвидени пари за машинно гласуване, а ЦИК е изцяло срещу него и още от въвеждането му се чуди как да го заобиколи. Ако машините не бъдат купени или наети тази година, няма как на изборите за Eвропарламент и местна власт тази опция за вота да се предлага във всички секции.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.