Месец преди изборите за Европейски парламент подкрепата за първите две партии е практически същата, както година по-рано – преди извънредните парламентарни избори на 12 май 2013 година. Това е един от основните изводи от огласеното днес проучване на общественото мнение, извършено от „Екзакта”.
През април 2014 година ГЕРБ води с 22,5% пред БСП, която е на второ място, с електорат от 18,9%.
Най-често избирателите на ПП ГЕРБ са хора на възраст до 40 години, високообразовани, респонденти със среден и с по-висок жизнен стандарт, жители на столицата и на малките градове. ГЕРБ има резерв за по-добри електорални позиции сред жителите на градовете областни центрове.
Няма промени в традиционния социално-демографски профил на подкрепящите БСП. Вероятно заради политиката си в социалната сфера БСП е сочена от ромите като най-автентичен изразител на техните интереси.
21% от хората, които твърдят, че при бъдещи парламентарни избори биха гласували за БСП, заявяват обаче в момента, че на евровота ще изберат АБВ. Това закономерно поставя въпроса за искренността на левите избиратели в социологическите проучвания в момента.
В средата на април се наблюдава отчетлива тенденция на мобилизация на електората на ДПС. В навечерието на кампанията тази партия заема доста категорично третата позиция сред влиятелните политически формации у нас. Очевидно е нараснал залогът на евровота за тези избиратели.
ББЦ, РБ и АБВ отново получават много близки резултати, като дистанцията между тях се измерва с десети от процента. Дяловете, които сега има всяка една от партиите позволяват тя да има свой представител в Европарламента. В същото време и трите формации запазват могат да привлекат допълнителна подкрепа за себе си в хода на изборната кампания.
Отделянето на която и да е от трите формации като по-перспективна от останалите е силно манипулативно и дори подвеждащо в настоящия момент. Най-малкото заради статистически незначимите разлики между тях и размера на статистическата грешка при подобни дялове (средно процент и половина). Отделно водачът на листа на една от тези три партии по времето на провеждане на изследването остана неизвестен.
И докато ББЦ и АБВ леко се свиват (с по-малко от процент) от времето на своя пик през февруари и март, РБ запазва устойчив електоралния си дял. При този тренд, от гледна точка на данните за трите формации, засега не остава съмнение в това, че те ще бъдат представени в Европарламента.
За последните два месеца нараства делът на българите, които припознават РБ като автентичен изразител на българските десни-от 7% на 10%. Това подсказва, че от кампанията на РБ ще зависи доколко формацията ще може да разшири електоралното си влияние. Симпатизиращите на РБ са хора на възраст между 40 и 59 години, високообразовани българи, работещи хора и жители на столицата и на големите градове. Макар и в друг мащаб, сега РБ успява да възстанови и рестартира профила на десния избирател от началото на демократичните промени у нас.
Избирателите на ББЦ са най-често хора на възраст до 30 години със стандарт около средния. ББЦ получава резултат над средния в столицата. Партията на Николай Бареков успява да се пребори за гласове на избиратели от всички посоки на политическия спектър. Най-много обаче, са избралите ББЦ сред хората с националистически профил. Висока и масова е подкрепата за лидера на ББЦ от неговите избиратели. След огласяване на водача на листата на ББЦ може да се очакват по-точни данни за тази формация.
Избирателите на АБВ са високообразовани хора на възраст над 50 години, както и жители на столицата и на големите градове. Няма съмнение, че разочарованите леви симпатизанти са ресурс на АБВ /вече над 20% от тях/. Прави впечатление, обаче, че формацията се ползва и със симпатиите на привърженици на различни партии. Лидерът на АБВ Георги Първанов и водачът на евролистата на АБВ Ивайло Калфин са силен тандем от съвместими в обществените представи политици. Те двамата заедно са одобрявани от 17% от българите. Трудно е обаче да се измери реалния електорален дял на АБВ както поради регионална специфика на вота, така и заради страх от деклариране на електорална съпричастност.
НФСБ е формацията с националистически профил, която към момента събира най-много избиратели. В същото време избирателите на Атака имат много твърдо ядро.
Месец преди евровота, регистрираме, че българите гледат на него като на поредния значим повод за мерене на силите на партиите у нас, коментират авторите на изследването. Една от причините това да е така е политическата криза, в която страната се намира вече година след предсрочните парламентарни избори. Вътрешните борби са дотолкова присъщи на политическия живот у нас, че залозите на евровота се възприемат от избирателите като залози на властта и залози на опозицията.
57% от българите са на мнение, че на предстоящите евроизбори ще се решават главно вътрешнополитически проблеми на партиите у нас и изобщо няма да става дума за европейски избор. Тази констатация е определяща за мнението на избирателите на всички партии у нас.
Въпреки това, по никакъв начин не се поставя под въпрос привързаността на българите към европейския избор, доколкото 76% от интервюираните посочват, че изцяло подкрепят членството на България в ЕС. През последните четири години този дял остава висок и без промени.
Противниците на членството на България в ЕС в навечерието на евровота възлизат на 13% от населението на страната.
Противници на това членство все още има в групи и прослойки, където от самото начало на присъединителния процес измерваме висока критичност и персонална съпротива. Става дума за част от избирателите на БСП и на Атака, коментират социолозите.
Период на провеждане: 4-10 април 2014 г. По домовете им са интервюирани 1250 пълнолетни български граждани, в 125 гнезда, в 86 населени места
Be the first to comment