Картината на електоралните нагласи е доста застинала и ако може да се говори за очаквана електорална динамика, това се отнася в най-голяма степен до избирателите на ДПС и РБ. Данните показват, че засега по-малки формации извън парламентарния формат не се намесват в надпреварвата за следващ парламент. И през март ГЕРБ запазва електоралната си тежест и остава първа политическа сила с 24% от гласовете на българските избиратели. Електоратът на ГЕРБ има устойчив социално-демографски профил. Две трети от избирателите на ГЕРБ твърдят, че партията им разширява политическото си влияние. Повечето от избирателите на други партии не виждат промяна в политическото влияние на ГЕРБ, а социалистите твърдят, че влиянието на ГЕРБ се свива. Това коментират от Exacta Research Group, огласявайки данни от национално представително проучване на пълнолетните българи, проведено в цялата страна между 17 и 25 март 2016 г. По домовете им са интервюирани 1000 пълнолетни лица, подбрани чрез двустепенна гнездова извадка. Обхванати са 125 гнезда в 89 населени места на страната. Изследването се провежда в рамките на собствена изследователска програма на Exacta Research Group. Два месеца преди конгреса на БСП социолозите от Exacta Research Group регистрират лека мобилизация на електората на тази партия, който възлиза на 13%. Една трета от социалистите са на мнение, че БСП разширява влиянието, а две трети не споделят подобна оценка. В същото време леко се свива подкрепата за лидера на БСП Михаил Миков. През март той е одобряван от 15% от българите, с 2% по-малко от февруари. Сочената в медиите като основен опонент на М. Миков К. Нинова стои по-добре от него сред населението като цяло. Тя е одобрявана от 21% от българите. Корнелия Нинова е по-добре приемана от Михаил Миков сред трудово-активните българи, сред високообразованите респонденти и сред жителите на столицата и на градовете-областни центрове. Що се отнася до подкрепата, която двамата имат сред левите избиратели, тя е съизмерима. Добри оценки за всеки един от тях дават по около две трети от социалистите. Заявяващите се като електорат на ДПС в момента възлизат на 5,7%. Вторичният анализ показва, че около една трета от избирателите на ДПС се колебаят дали да не подкрепят новата формация на Лютви Местан. Към момента потенциалът на партията на Лютви Местан остава неясен, а нагласите на хората могат да се тълкуват единствено като пожелателни в бъдеще време. Няма значими промени в електоралната тежест на РБ и ПФ. РБ запазват електоралната си подкрепа от 5,5%-ов дял, а ПФ имат 4,5%. АБВ съхранява шансовете си за участие в нов парламент с резултат от 2,6% от имащите право на глас. В полза на формацията работят и високите рейтинги на Георги Първанов и на Ивайло Калфин. Ако сега се провеждаха парламентарни избори, за Атака биха гласували 2,5% от всички българи. БПЦ е с най-високо одобрение Българската православна църква е единствената институция, одобрението за работата на която е по-висок дял от неодобрението (46% : 21%). В навечерието на големия християнски празник Великден 46% от българите одобряват както БПЦ, така и патриарх Неофит. Особено висок е респектът към църквата и към патриарха сред жените, сред хората на възраст над 60 години, сред бедните и сред жителите на малките градове. 
През март армията и полицията са одобрявани от по 34% от българите. Негативните оценки за работата и на двете институции остават по-високи дялове от позитивните. Неодобрението към работата на полицията е по-висок дял от неодобрението към работата на армията (49%:34%). През този месец недоверието към армията се редуцира със 7%, а към полицията – с 3%. Съдът и прокуратурата продължават да бъдат институциите на дъното на класацията по обществено доверие (одобрявани са от по 10% от българите). Негативно мнение за работата на съда изказват 70%, а за прокуратурата – 69%. Парламентът е одобряван от 15% от пълнолетните българи, което е с 2% повече в сравнение с февруари 2016 г. В същото време, обаче, неодобрението към Народното събрание продължава да бъде много висок дял. 71% от българите критикуват работата на парламента, в това число и над половината от избирателите на ПП ГЕРБ. Най-критични са избирателите на БСП и на Атака. Работата по законодателството в българското Народно събрание очевидно не успява да попадне в полезрението на обикновения гражданин, а у хората остава усещането за остро политическо противопоставяне и постоянни напрежения. Председателят на парламента Цецка Цачева е одобрявана от 27% от българите като този дял значително надхвърля обществената подкрепа за работата на парламента. 
През март правителството е одобрявано от 30% от българите, което е с 2% повече от февруари, а министър-председателят Бойко Борисов – от 44%. Сред одобряващите работата на премиера се срещат по-често хора на възраст под 60 години. Одобрението към работата на Борисов е по-висок дял от неодобрението сред избирателите на ПП ГЕРБ и сред тези на РБ. Сред одобряващите работата на Министерския съвет, по-често се срещат хора със стандарт над средния, на възраст до 40 години и жители на столицата. През март българите, които одобряват едновременно правителството и премиера са 28%. 73% от привържениците на ГЕРБ одобряват кабинета, а 92% от тях подкрепят премиера. Сред недоволните от работата на кабинета (които възлизат общо на 56% от българите) най-често се срещат хора на възраст над 60 години, както и респонденти с нисък стандарт и ниско образование. Най-критични към работата на кабинета са симпатизантите на БСП и на Атака. Президентът Росен Плевнелиев е одобряван от 31% от българите, а неодобрението му възлиза на 51%. Делът на добрите оценки за Плевнелиев остава без промяна за последния месец, а неодобрението към него намалява с 4%. Над средното е неодобрението към работата му сред избирателите на БСП, на Атака и на АБВ. Цветан Цветанов е най-одобряваният лидер на парламентарна група с рейтинг от 25%, а непосредствено след него се нарежда лидерът на НФСБ Валери Симеонов с 24% одобрение. За последния месец с 3% намалява неодобрението към Цветан Цветанов, а неодобрението към Валери Симеонов нараства с 3%. В сравнение с февруари, с 4% нараства обществената подкрепа за Националния омбудсман. Понастоящем Мая Манолова е одобрявана от 31% от българите, а неодобрението й не се променя за последния месец – 44%. Манолова разширява подкрепата за работата си както сред левите избиратели (одобряват я 71% от тях), така и сред избиратели извън левицата, при това сред хора, живеещи в различен тип населени места. Лиляна Павлова остава най-одобряваният министър през месец март с рейтинг от 42,4%. Непосредствено след нея е Ивайло Калфин, одобряван от 41,5%. Социалният министър качва най-много одобрение за изминалия месец – 7%. Калфин е одобряван както от леви, така и от десни избиратели. Следват Томислав Дончев, одобряван от 37,2%, Вежди Рашидов, одобряван от 35,8%, Красен Кралев, одобряван от 31,3% и Петър Москов с одобрение от 27,2%. Подкрепата за здравния министър се свива с 5% през последния месец главно за сметка на отдръпването на част от избирателите на ГЕРБ. Томислав Дончев и Красен Кралев също като Лиляна Павлова и Ивайло Калфин имат позитивен рейтинг (одобрението към работата им е по-висок дял от неодобрението). Министри, които качват подкрепа за работата си през изминалия месец са още Десислава Танева, Ивелина Василева и Даниел Митов. И през март няма значими промени в подредбата на най-одобряваните български политици. Първите петима, които се ползват с най-голяма обществена подкрепа са Йорданка Фандъкова (62%), Бойко Борисов (44%), Лиляна Павлова (42%), Ивайло Калфин (42%) и Томислав Дончев (37%).
Be the first to comment