Ако изборите бяха на 20 септември, в парламента щяха да влязат представители на цели 7 партии и коалиции. ГЕРБ биха получили 36.5% от гласовете на категорично решилите да гласуват българи, БСП биха получили 20.2%, ДПС – 11.9%, а РБ – 7.3%. Получените резултатите от изследването отреждат място в бъдещия парламент на още три формации: АБВ – с 5.3%, ББЦ – с 5.2% и ПФ – с 5.2%. Това показват данните от огласено днес проучване на електоралните нагласи, извършено от агенция “Еказкта”.
Разликата между АБВ, ББЦ и ПФ е дотолкова малка, че подреждането им вероятно ще остане загадка до деня на самите избори. Няма обаче основание да се твърди, че гласът за всяка от тях би бил пропилян глас. Още повече, че и трите формации от самото начало на кампанията, получават резултати в проучванията на ЕКЗАКТА, които правят вероятно попадането им в следващото Народно събрание.
Най-мобилизиран към момента е електоратът на ДПС. 96% от избирателите на тази партия от парламентарните избори през май 2013, възнамеряват отново да гласуват за ДПС.
Електоратът на ГЕРБ, както и преди евровота, е по-мобилизиран от този на БСП и в същото време има по-голямо твърдо ядро. Периферията на ГЕРБ допълнително набъбва и поради конформисткия вот.
Кампанията е повишила избирателната активност с 5%
Петнадесет дни преди вота избирателната активност леко нараства, коментират авторите на изследването. В момента 55% от пълнолетните българи твърдят, че категорично възнамеряват да гласуват към 20 септември, докато в самото начало на кампанията твърдо решилите да гласуват не надхвърляха 50%.
Политическите формации, които призовават към висока избирателна активност, очевидно в някаква степен успяват да въздействат на част от хората. На този етап от кампанията, обаче, е трудно да се прогнозира каква ще бъде активността в деня на вота, защото са възможни изненади до последния момент.
Кампанията обръща предпочитанията на 12%
Едва 12% от българите твърдят, че са променили решението си за кого да гласуват през първите две седмици от кампанията, а останалите 88% са останали верни на предварителните си нагласи.
Хората, на които кампанията е повлияла, най-често са избиратели на възраст под 30 години, жители на столицата и високообразовани.
От данните на настоящото изследване става ясно, че избирателите на малките партии по-често от останалите признават, че кампанията им влияе.
Ромите и етническите турци отричат кампанията да влияе на вота им, изтъкват социолозите от “Екзакта”.
Преференциалният вот – механизъм за натиск върху своите
Преференциалният вот би могъл да тушира недоволството от подреждането на партийните листи. Този вот може да се окаже дори спасителен за някои партии – силно да мотивира избирателите им да прередят листите на своите партии, вместо да отидат и да гласуват за други партии.
В сравнение с първата седмица от кампанията, в настоящото изследване се регистрира ръст от 6% в дела на хората, които възнамеряват да гласуват преференциално (от 25% към 10 септември на 31% към 20 септември).
След запознаването с имената на кандидатите, избирателите могат по-ясно да определят своите предпочитания, както и да реагират на подреждането на кандидатите в листите на партиите. Самата възможност за преференциален вот изиграва ролята на мотивиращ фактор за онези, които по принцип искат да гласуват, но имат известни резерви към подреждането на кандидатите.
За една трета от българите преференциалният вот на 5 октомври се оказва стимул за участие в изборите. По-често от останалите твърдят, че ще ползват преференция високообразованите българи, хората на възраст над 40 години, заможните респонденти, както и жителите на градовете-областни центрове. Социално демографският прочит на данните показва, че предимно представители на елитните обществени прослойки избират да гласуват преференциално. Това прави основателно допускането, че гласуващите преференциално имат и ресурса да влияят на хората около тях.
Както на евровота, така и сега, избирателите на Реформаторския блок отново най-често в сравнение с останалите избиратели възнамеряват да гласуват преференциално. Подобни намерения заявяват две трети от тях.
Сред избирателите на останалите партии, делът на желаещите да упражнят преференциален вот варира между 40% и 50%.
Доколкото отбелязването на преференция може да се отнася както до водач на листа, така и до кандидат в дадена листа, който не е на първо място, мотивите за преференциалния вот нямат еднозначно обяснение при различните групи избиратели.
———————————————-
Настоящото изследване е проведено в периода 15-19 септември, 2014 г. Методиката на регистрация е полустандартизирано „face to face” интервю. По домовете им са интервюирани 1000 пълнолетни лица в 125 гнезда, в 88 населени места в цялата страна.
Изследването е реализирано със собствени средства на Екзакта Рисърч Груп.
Be the first to comment