България продължава да изпитва макроикономически дисбаланси, които не са прекомерни, но следва да бъдат наблюдавани и адресирани с мерки на политиката. Според Европейската комисия (ЕК) основно предизвикателство продължава да бъде процесът на възстановяване на пазара на труда, докато по отношение на външната позиция и задлъжнялостта на частния сектор се наблюдават подобрения. Корекциите на дисбалансите не са с цикличен характер, но по-нататъшното ограничаване на външната задлъжнялост зависи от способността за поддържане на конкурентоспособността на износа.
Това се посочва в частта за България на публикуваните вчера от ЕК резултати от провежданите за 3-та поредна година задълбочени прегледи за установяване на наличие на дисбаланси или прекомерни дисбаланси в някои държави членки, съобщиха от Министерство на финансите. Тази година прегледите показват, че предизвикателствата, пред които европейските икономики са били изправени, вече са други. Те са свързани най-вече с негативното въздействие на задлъжнялостта върху средносрочния растеж, устойчивостта на частния и публичния дълг, необходимостта от гарантиране на кредитни потоци за бизнеса. Не на последно място акцент се поставя и върху проблема с високите нива на безработица.
На база на проведените задълбочени прегледи, ЕК идентифицира дисбаланси в 14 държави членки (по азбучен ред): Белгия, България, Германия, Ирландия, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Унгария, Холандия, Словения, Финландия, Швеция и Великобритания. При три от страните (Хърватия, Италия и Словения) се наблюдава наличие на прекомерни дисбаланси. ЕК ще засили мониторинга при изпълнението на политиките за тези 3 държави с прекомерни дисбаланси, като това се отнася също и за Ирландия, Испания и Франция, при които решителни действия са необходими за преодоляване на идентифицираните дисбаланси.
Според ЕК, продължаващото намаляване на задлъжнялостта на нефинансовите предприятия може да подейства ограничаващо върху инвестициите и растежа в някои сектори в краткосрочен и средносрочен план. В допълнение, слабата активност на пазара на труда ограничава приспособяването на икономиката и е сред основните причини за задържане на потенциала за растеж. Увеличаването на безработицата и свиването на заетостта по време на кризата е засегнало най-силно нискоквалифицираните и младите работници. Въпреки относително ниските разходи за заплати, минималните прагове могат да подействат негативно върху заетостта сред най-ниско платените. Същевременно активните политики на пазара на труда и образователната система не действат ефективно за улесняване на процеса по коригиране на дисбалансите и затрудняват развитието на човешкия капитал.
В доклада се посочва, че държавите членки, за които е идентифицирано наличие на дисбаланси, следва да предприемат действия в посока преодоляване на тези предизвикателства. Адресирането им следва да бъде представено в националните програми за реформи и в програмите за стабилност и конвергенция за 2014 г.
Be the first to comment